5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
София, 11.06.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на седми май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2900/2018 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Етерна 2006” ООД, [населено място] против решение №164 от 13.07.2018г. по т.д.82/2018г. на Великотърновски апелативен съд.
Ответникът по касация- „Керос България” ЕАД, [населено място], чрез пълномощника си – адв. Т. В. е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощниците си – адв. Т. Т. и Т. Г. е заявил, че поддържа основание по чл.281, ал.1, т.1 ГПК. Поставил е въпросът – „ Какви са критериите, които съдът следва да съобрази при произнасяне по възражение за нищожност на неустойка поради противоречие с добрите нрави, с оглед правилното прилагане на принципите на справедливост, добросъвестност и недопускане на неоснователно обогатяване и дали единствения критерий е този за съотношението между размера на главния дълг и размера на претендираната неустойка.” и „ Нишожна ли е поради противоречие с добрите нрави клауза за мораторна неустойка, уговорена като процент от дължимата сума за всеки ден без краен предел.” Страната е направила оплакване, че съдът формално се е позовал на ТР ОСТК №1/09г. , което е разгледал интерпретирайки мотивите му. Поддържал е, че разбирането застъпено в това тълкувателно решение по поставения въпрос било „доразвито” в решение №223/14г. на ВКС, І т.о., с което конкретно било извършено съпоставяне между прекомерност на неустойката и нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави. Разгледани са и други решения на ВКС, по отношение, на които е обобщено, че прекомерността на неустойката, която се преценява към момента на изпълнението не я прави нищожна към момента на сключване на договора, към който момент следва да се преценява нейната действителност.Направено е оплакване / застъпено и в касационната жалба по същият начин/, че съдът бил задължен да направи комплексна преценка при възражение за недействителност на неустоечни клаузи, каквато, в настоящия случай, не е направил.Разгледани са съдебни актове, като е изложено и конкретно оплакване за неправилност на мотивите на въззивния съд. Страната е заявила,че с обжалваното решение, съдът се бил произнесъл и по въпроса – „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички обстоятелства по делото, събраните доказателства, които са от значение за преценка нищожността на клаузата за неустойка, както и длъжен ли е да обсъди всички доводи във въззивната жалба.” Разгледани са актове на ВКС, с които на този въпрос е отговорено положително – т.е. че съдът е длъжен да определи предмета на спор и подлежащите на доказване правнорелевантни факти. След прегледа на тези съдебни актове, страната лаконично е направила общо оплакване, че в случая, въвзивният съд не се е произнесъл по всичко заявено с въззивната жалба. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Поставеният първи въпрос може да бъде приет за релевантен, макар и да е общ и повече свързан с оплакването на страната за неправилност на акта и с нейната защитна теза, а не с решаващите изводи на въззивния съд. Или налице е общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Страната е поддържала като допълнителен критерий основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като е сочила противоречие с ТР ОСТК №1/09г. Това оплакване, подкрепено с доводи за неправилност на изводите на състава, изразени в твърдението, че същият само формално се е позовал на тази практика е правно необосновано, тъй като съдът е мотивирал извода си за неоснователност на иска, извеждайки именно цитираните и от страната критерии. Същият е приел, че съобразно тази тълкувателна практика условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка, произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски отношения.Изрично е прието още, че преценката за нищожност на неустоечната клауза следва да бъде направена във всеки конкретен случай и то към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като бъдат използвани като критерии- размера на задълженията, евентуалното изпълнение, което се обезпечава с неустойката, дали е налице и друго обезпечаване, вид на неизпълнението и т.н. Направен е извод, че неустойката следва да се приеме за нищожно уговорена ако единствената й цел излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Въззивният съд е разгледал конкретно тези критерии като е мотивирал, че в случая като се вземе предвид атакуваната клауза в договора, неустойката за закъсняло плащане е в размер на 0.5% на ден от дължимата сума, спрямо цената, изчислена съобразно чл.7.4 от договора се установява предвиждане на неустойка в размер на 737лв. на ден. Така получената неустойка, съдът е преценявал както спрямо дължимата цена по договора, така и спрямо уговореното за връщане на задържаните, като гаранция за качествено изпълнение от изпълнителя / ищец в производството/ суми. С оглед тези съпоставки, съдът е достигнал до извод, че така договорена неустойка към момента на сключване на договора позволява да бъде формирана сума, достигаща почти половината от цената на договора и многократно надхвърляща стойността на договорената гаранционна сума за връщане/ чл.7.4/, което позволява на ищеца да реализира значителен приход без да положи усилия за това. Съдът е обобщил, че в разрез с принципите на справедливост и добросъвестност е да бъде договорена възможност неустойката за закъсняло връщане на гаранционни суми по договор да достига размери доближаващи се до цената по договора. Съставът, обаче не е преценявал само това, а изводът- че така както е уговорена неустойката по чл.9.2.6 не може да бъде прието, че цели да обезщети евентуалните вреди от неизпълнението задоволявайки имуществения интерес на кредитора е извел и в контекста на изброените с тълкувателна практика критерии, а именно освен цитираната съпоставка и противно на посоченото от касатора също е взел предвид -вида на неустойката, характера на задължението, което е съобразявал с това, че се търси неустойка за забавено плащане на гаранционна сума, служеща като обезпечение за изпълнение на поетите от изпълнителя задължения. Съобразени са и всички факти установени по спора / с оглед изискването на цитираната тълкувателна практика/, в това число и съдържанието на неустоечното задължение – обезпечение за евентуално некачествено изпълнение / каквото макар и ирелевантно, впрочем е налице, с оглед влязлото в сила решение/, т.е. за гарантиране на насрещно задължение по договора, обуславящо предвиденото от страните отделяне от общата цена на гаранционните суми- стойност, ползваща възложителя. Тези обстоятелства, възприети по този начин и от въззивния съд водят до извод, че обжалването решение е в съответствие, а не в противоречие с цитираната практика, в това число и каузалната практика, още повече, че редица от застъпените там въпроси не са обусловили решаващите изводи на състава, тъй като съдът, въпреки твърдението на страната, с оглед едностранчивото интерпретиране на мотивите му не е разглеждал фактите, в придадения им от касатора контекст – като относими към възражение за прекомерност на неустойката, каквото изобщо не е било въвеждано и мотивирано. Т.е. противно на разбирането / изложено като оплакване за неправилност/ на касатора за това, че съдът не е направил комплексна преценка на обсъжданата клауза, такава е била мотивирана.
Вторият поставен въпрос не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е поставен извън предмета на спор, който не обхваща произнасяне по нищожност на неустоечна клауза, поради това, че неустойката е уговорена без краен предел. Такова възражение не е било предмет на разглеждане от въззивният съд, нито крайният му извод е мотивиран по този начин. Както вече бе отбелязано в съответствие и с практиката определяща момента, към който следва да се преценява нищожност на неустоечна клауза е приетото от възивният съд, за това че същата се преценява към момента на сключване на договора, а не в последващ такъв. Оплакванията за неправилност на постановения правен резултат, мотивиран с такива доводи е ирелевантен за допускане на касационно обжалване, тъй като тези оплаквания следва да бъдат разгледани така както са заявени и квалифицирани по чл.281 ГПК. Не е релевантен и поставеният процесуален въпрос, тъй като същия е общ и не е обоснован с конкретно мотивиране на въззивният съд, нито с конкретно негово процедиране.Общото оплакване, че същият в противоречие с практика на ВКС не бил обсъдил всички доводи в жалбата, нито бил направил съвкупна преценка на клаузата за неустойка, като лишени от конкретика и необосновани като обвързани с решаващи изводи на състава, не водят до установеност на неговата релевантност по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Великотърновски апелативен съд. На ответника по касация на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени установените и претендирани в производството разноски в размер на 6000лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №164 от 13.07.2018г. по т.д.82/2018г. на Великотърновски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Етерна 2006” ООД, [населено място] да заплати на „Керос България” ЕАД, [населено място] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 6000лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: