О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
гр. София, 06.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдия Чаначева ч.т.д. № 3008/2019 година.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано е по частна жалба на Народно читалище „Отец Паисий 1936“, [населено място], против определение № 3236 от 07.10.2019 г. по в.т.д. № 3508/2019 г. на Апелативен съд София.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на определението. Формулира доводи, че ясно е посочил, че обжалва първоинстанционното решение в цялост, поради което не е необходимо да посочва претенциите си по пера, доколкото цялата информация се съдържа в обжалваното решение. Поддържа, че липсата на искане относно акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД не е пречка съдът да се произнесе относно тази претенция в крайния съдебен акт.
Ответникът по частната жалба – Столична община е на становище за неоснователност на жалбата.
С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е прекратил производството по т.д. № 3508/2019 г. по описа на същия съд и е върнал въззивната жалба на читалището против решение по гр.д. № 9134/2018 г. на СГС, I г.о., 7 с-в. За да постанови този резултат, съдът е приел, че с разпореждане от 19.07.2019 г. по делото на въззивника са дадени указания за отстраняване на констататирани нередовности във въззивната жалба в определен срок. Прието е още, че с молбата вх. № 168360/16.09.2019 г. тези указания не били изпълнени, тъй като жалбоподателят повторил част от обстоятелствата във въззивната жалба, без да формулира ясно искане към съда, т.е. не било изяснено какво иска да бъде постановено след отмяната на съдебния акт в обжалваната му част и какви суми иска да му бъдат присъдени, уточнени по пера – размер на главница, размер на мораторна лихва върху посочената главница за конкретизиран период от време. Като допълнителна нередовност изразяваща се във вътрешно противоречие е счетено това, че се обжалва решението в цялост, но липсва искане по отношение на исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД. С тези мотиви въззивният съд постановил определението си за връщане на въззивната жалба на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК и за прекратяване на образуваното пред него дело .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира,че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт.
По същество, жалбата е основателна.
Изцяло в дискреция на въззивният съд е да следи за редовността на своето сезиране като формата и съдържанието на въззивната жалба е лимитивно въведено от законодателя. Така редовността й се определя от императивните изисквания на чл.260 ГПК, като сезираният въззивен съд следва ясно и точно да укаже кое от залегналите в нормата изисквания не е спазено т.е. в какво се състои нередовността на въззивната жалба и да даде възможност за отстраняване на тази нередовност, чрез осъществяване на производство по чл.262 ГПК,като правните последици от процесуалното бездействие на страната са указани в ал.2 на текста. В случая, въззивникът е посочил името и адреса си, означил е обжалваното първоинстанционно решение, развил е подробно съображения относно порочността на решението и е поискал изцяло отмяна на същото и уважаване на претенциите, като се е подписал. В тази връзка, въззивният съд е бил сезиран редовно, с редовна от външна страна въззивна жалба.Дадените от него указания с разпореждане от 19.07.2019г. съдържат изискване – да бъде посочено в коя част акта се обжалва. Исковете на въззивника,обаче, са били отхвърлени изцяло и той с уточняващата молба/ а и не само с нея, но и с жалбата/ е заявил изрично, че обжалва решението изцяло, за което е и налице негов правен интерес, поради което това указание на съда, дори и да се приеме, че не е забелязал изявлението във въззивната жалба е било отстранено изрично.Останалите указания – да уточнява иска по пера – размери и съответно периоди на мораторна лихва, както и да посочи откъде произтича солидарността на задълженията на двамата ответници не касаят нередовност на въззивното сезиране, а такава която се свежда до валидното предявяване на иска т.е. до нередовност на исковата молба. Този извод произтича от това, че предметът на произнасяне е бил изрично и конкретно очертан не само в петитума на исковата молба, но и в диспозитива на обжалвания съдебен акт и съответно е обособил рамките на произнасяне както на първостепенния, така и на въззивния съд, който следва като въззивна инстанция да разгледа спора, така както е заявен от ищеца. Или, доколкото с исковата молба се очертава изрично предмета на спор и съответно този предмет е същият и за въззивният съд, както за постановилия обжалваното решение първоинстанционен, то изискването на състава да бъде очертан отново този предмет при отмяна на акта на първата инстанция е правно необосновано. Въззивният съд разполага с процесуална дискреция, ако счита, че иска е предявен нередовно да остави исковата молба без движение за отстраняване на тези нередовности, но това отстраняване не може да стане по реда на чл.262 ГПК, нито може да бъде третирано като нередовност на въззивна жалба, поради различните правни последици от неотстраняване на едната и другата нередовност.
Или дадените указания са неотносими към редовността на въззивната жалба, а доколко редовно е бил сезиран първостепенния съд това би могло да бъде предмет на друго производство, като въззивният съд изрично следва да го проведе. Неправилните указания, водят до неправилно приложена правна последица от неотстраняването им, поради което обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се върне на САС за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно мотивите на определението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 3236 от 07.10.2019 г. по в.т.д. № 3508/2019 г. на Софийски апелативен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно мотивите на определението.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: