2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 538
София, 27.11.2019година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 709/2019 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Т. Д. Т. против решение №370 от 17.12.2018г. по т.д.622/2018г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по касация- ЗК „Лев инс” АД, [населено място], чрез пълномощника си- юрк. Н. З. е на становище, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК, поради което решение то не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил, че съдът се е произнесъл по въпроса –„Допустимо ли е гражданския съд, който разглежда последиците от едно престъпно деяние, да приема нови елементи от фактическия състав на това деяние относно начина по който е извършено деянието, които нови елементи не са били приети с влязла в сила присъда на наказателния съд, въпреки че са му били известни тези факти и обстоятелства на база събрани и проверени доказателства – чрез изготвена съдебно-химическа експертиза”, в противоречие с решение №150 от 22.12.2011г. на ВКС, ІІ т.о. Така според него е установено основанието за допускане на решението до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ПК. Дори и от поставения въпрос да бъде изведен релевантен, въпреки че същият е формулиран с оглед защитната теза на страната, а не с решаващите изводи на състава, то налице би било единствено общото основание за допускане на акта до касационно обжалване. Страната не обосновава соченото от нея допълнително основание. Цитираното решение е неотносимо към разглеждания правен спор, тъй като същото третира въпроса относно обхвата на задължителната сила на присъдата за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието, в хипотеза на допуснато в хода на наказателното производство изменение на обвинението и прекратяване на производството по първоначалното обвинение – за извършване на деянието в пияно състояние. Разглежданият случай не е такъв, тъй като, съответно на установените по спора факти, въззивният съд е приел изрично, че установеното по надлежния ред пияно състояние на водача по време на осъщественото ПТП, не е било третирано в сключеното споразумение, по което същият се е признал за виновен по друго престъпление, като с това споразумение няма произнасяне по въпроса дали ответникът е осъществил това престъпление при употреба на алкохол, а и такова обвинение нито е повдигано, нито производството по него е прекратявано.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №370 от 17.12.2018г. по т.д.622/2018г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: