О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 423
[населено място], 04.10.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на първи октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1789/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.2 пр. първо вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.248 ал.3 изр. второ ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Банка Пиреос България„ АД против определение № 1187/05.04.2019 г. по гр.д.№ 2085 / 2017 г. на Софийски апелативен съд, с което, в производство по чл.248 ГПК, съдът е оставил без уважение молбата на настоящия жалбоподател, за отмяна , в евентуалност – за изменение на определението за присъждане на разноски, инкорпорирано в решение № 91/10.10.2019 г. по същото дело, като присъдените в тежест на „ Банка Пиреос България „ АД разноски, в размер от 1 500 лева бъдат намалени до размера на 917,99 лева – минималният размер, съобразно цената на исковете, съгласно Наредба № 1 / 2004 г . за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В частната жалба се поддържат заявените и пред въззивна инстанция основания за исканите отмяна / изменение : липсват доказателства за действително заплатено от ищците Е. В. и Г. В. разноски адвокатско възнаграждение от 2 000 лева , в евентуалност – съобразно фактическата и правна сложност на спора във въззивна инстанция присъдените от въззивния съд разноски, в размер от 1 500 лева, са прекомерни. За последното се акцентира на обсктоятелството, че въззиваемите не са депозирали отговор на въззивната жалба, не са събирани доказателства и е проведено едно единствено съдебно заседание.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.248 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт .
Частната жалба е неоснователна .
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно – преди постановяване на въззивното решение, като е представен договор за правна помощ, визиращ договорено и п л а т е н о адвокатско възнаграждение , в размер от 2 000 лева . При произнасянето си в частта по възмездяване на разноски във въззивното производство, съдът е съобразил действително извършените от процесуалния представител на страните процесуални действия и уважил частично възражението на ответника – настоящ жалбоподател , за прекомерност, на основание чл.78 ал.5 ГПК, с възмездяване на сума, в размер от 1 500 лева , при възприет минимален размер, съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 917,99 лева.
Настоящият състав не намира основание да сведе дължимото възмездяване до размера на минимално дължимата по Наредбата сума . Процесуалният представител е участвал активно във въззивното производство, депозирайки становище относно доказателствените искания на въззивника, участвайки в открито съдебно заседание и представяйки писмени бележки. Независимо от липсата на отговор на въззивната жалба, съдържанието на действително осъществената защита на страната е в съответствие с дължимата пред въззивна инстанция,съобразно предмета на въззивното производство, а в преценката на съда, при произнасяне по разноските, не се включва целесъобразността – досежно начина й на осъществяване – и правилността на същата. Значим в тази връзка е постигнатия правен резултат – потвърдено първоинстанционно решение, постановено в полза на ищците. Впрочем, неправилно е определен от въззивния съд минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение, съобразно обжалваемата част от първоинстанционното решение : присъдените в полза на ищците от първоинстанционния съд 5 502,21 евро, с левова равностойност 10 761,38 лева и 1110,24 евро , с левова равностойност 2 171,44 лева . Защитата на въззиваемите срещу обжалването на първоинстанционното решение по тези два самостоятелни, обективно съединени иска, предпоставя минимално адвокатско възнаграждение за защитата по първия – 852,84 лева / чл. 7 ал.2 т.3 от Наредбата / и 382 лева по втория / чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата/ или общата сума от 1 234,34 лева. Разпоредбата на чл. 9 ал.1 от Наредбата в случая не намира приложение, тъй като се касае за осъществявано процесуално представителство.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1187/05.04.2019 г. по гр.д.№ 2085 / 2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: