6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
[населено място], 26.02.2020г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1368/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД „Бул Инс„ АД против решение № 22/18.01.2019 г. по т.д.№ 611/2018 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 12/23.07.2018 г. по т.д.№ 1/2018 г. на Разградски окръжен съд. С потвърденото решение касаторът е осъден да заплати на Ж. М. Ж. обезщетение за неимуществени вреди,в причинна връзка с ПТП от 02.12.2015 г. ,настъпило по вина на водача на застрахован при ЗАД „ Бул Инс „ АД автомобил, в размер на 64 000 лева. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в нарушение на материалния закон – чл.51 ал.2 ЗЗД, предвид приетото за недоказано съпричиняване и чл.52 ЗЗД – досежно приетия за справедлив размер на обезщетението, изключително завишен по преценка на страната.
Ответната страна – Ж. Ж. – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, тъй като формулираните въпроси не отразяват спецификата на конкретния спор и действително съобразените от съда факти и обстоятелства, предвид което и цитираната съдебна практика не би могла да намери съответно приложение към същия.
Върховен касационен съд ,първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното :
Ищецът Ж. Ж. е предяви иск за обезщетяване на неимуществени вреди, търпими от причинено увреждане в резултат на ПТП от 02.12.2015 г. ,настъпило по вина на водача на застрахован при ЗАД „ Бул Инс „ АД автомобил. Назначената по делото медицинска експертиза е установила при ПТП травматично счупване на девет зъба на горна и долна редица , с последваща екстракция на 4 от тях, 2 разкъсно-контузни рани на главата, разкъсно-контузна рана на лигавицата към предверието на устната кухина на долна устна – централна част и изцяло вдясно, кръвонасядания на меките тъкани над лява ушна мида , разлято кръвонасядане върху видима лигавица на горна устна , към предверието на устната кухина и на видима лигавица на долна устна , охлузвания по носа, над горна устна и над устните ъгли, кръвотечение от носа, драскотини върху дясна длан и пръсти на дясна ръка и клинични данни за сътресение на мозъка. Травматичното увреждане на зъбите е обусловило трайно затруднение на дъвкателна и говорна функции, създало значителни затруднения и неудобства за пострадалия,вкл. отразило се върху теглото му , поради непълноценност на обмяната на веществата и физиологичните функции на организма, а и довело до естетически дефект ,предпоставил пониженото му самочувствие и неудобство при общуване. Коментиран е комбинираният ефект на лицево-челюстната травма, като съчетанието от отделните увреждания допълнително е затруднило лечебния процес и предпоставило допълнителни болки и страдания за ищеца от това, наред с търпимите от самото увреждане. Останалите травми са квалифицирани като временно разстройство на здравето, неопасно за живота , без трайни последици. Ответникът е оспорил иска , противопоставяйки възражение за съпричиняване, поради непоставен предпазен колан от ищеца, на основание чл.51 ал.2 ЗЗД, както и оспорил размера на вредите, като изключително завишен спрямо твърдените болки и страдания. Предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя, вкл. настъпването на застрахователното събитие, не са обект на въззивното , съответно на касационното обжалване.
Първоинстанционният съд е отхвърлил възражението за съпричиняване и присъдил обезщетение, в размер на 64 000 лева, отхвърляйки иска за 1000 лева, предвид заплатено от застрахователя частично обезщетение в същия размер. Приел е, че приетата комплексна автотехническа и медицинска експертиза съдържа единствено предположение за непоставен предпазен колан, предвид липсата на характерни травматични марки, оставяни от последния върху тялото,в случай на използване. Кумулативно е изложил и съображението, че само непоставянето на предпазен колан не е достатъчно за приемане на съпричиняване, при липса на категорични доказателства, че с оглед конкретния механизъм на ПТП вреди не би имало или не биха били в същия размер и обхват, ако би бил поставен предпазен колан. Съдът изрично сочи, че липсата на категоричност в заключението на експертизата относно наличието изобщо на предпазен колан на задната лява седалка, заемана от пострадалия, азколебава категоричността на извода им за неправилно поставен от същия / в смисъл на фиктивно преметнат / предпазен колан. Съобразено е и изявлението на вещите лица, че липсата на характерни травматични марки по тялото би могло да се обоснове и с носени дебели връхни дрехи / ПТП е настъпило през зимния сезон / , изолиращи контакта на колана с тялото. Според съда не се установява с категоричност, предвид механизма на ПТП / страничен удар върху лява задна врата / , че поставеният предпазен колан би могъл да предотврати вредите в настъпилия им размер, доколкото същият фиксира тялото диагонално от рамо към таз, не и в областта на главата и врата, в която тялото е свободно и поддаващо се на външно оказани му въздействия / разпит на вещи лица в о.з. от 22.05.2018 г. /
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с мотиви, че събраните доказателства не установяват наличие на предпазен колан на лявата задна седалка на автомобила, с което са ирелевирани останалите възражения на въззивника – ответник по приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД. Недостатъчни, според съда, са каталожните данни за съответната марка и модел автомобил, съобразно годината му на производство, според които същият следва да е бил оборудван с предпазен колан. По възражението за завишен размер на обезщетението въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, на основание чл.272 ГПК. Акцентирал е върху създадените затруднения и неудобства, вкл. емоционални и от психологично естество, продължаващи и към момента, в резултат на лицевата травма и основно тази на зъбите, изначално затруднила, усложнила и удължила и самия лечебен процес, невъзможността за пълноценно хранене, предвид затруднената дъвкателна функция, довело до значително намаляване на тегло, както и за пълноценно общуване, с оглед нарушена дикция до степен на неразбираемост на говора на пострадалия . Отчетени са остатъчните козметични и говорни дефекти, които съществено са променили начина на живот на ищеца и са дали отражение върху личността му, променяйки го в нервен, необщителен, стеснителен и нерешителен човек.
В изложението по чл.280 ГПК касаторът формулира следните въпроси : 1/ Как следва да се прилага принципа за справедливост , въведен с чл.52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят приопределяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди , в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя ?; 2/ Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни доказателства и настъпили последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите, длъжен ли е да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието „ справедливост „ , за да се изпълнят изискванията на ППВС № 4/1968 г. ?; 3/ Длъжен ли е съдът да търси „ точен паричен еквивалент „ на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „ справедлив еквивалент „ на същите или е достатъчно да търси „някакво компенсиране” ?; 4/За да се гарантира правилното приложение на принципа за справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с ППВС № 4/1968 г. , длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно и в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за точната преценка за значението на всяко от обстоятелствата, спрямо справедливото обезщетение, а не само да се изброят фактите ?; 5/Определянето на обезщетения, очевидно несъизмерими с претърпените морални вреди и с установения лимит , както и със съдебната практика при напълно аналогични случаи и огромното им завишаване представлява ли нарушение на изискването за справедливост ? – въпросите обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с възприетото в ППВС № 4/1968 г., ТР № 1/ 23.12.2015 г. по тълк.дело № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС и решението по т.д.№ 566/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС ; 6/ Какви са предпоставките, при които е налице съпричиняване, по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД, на вреди от ПТП? ; 7/Следвало ли е признанието на пострадалия на неблагоприятния за него факт, че е бил с поставен предпазен колан, макар и направено в досъдебното производство, да се цени от съда относно обстоятелството, че автомобилът е бил оборудван с такъв на задната седалка , при решаването на въпроса за съпричиняването ?; 8/ Може ли съдът да направи извод за липса на съпричиняване въз основа на косвени доказателства / обстоятелството, че е било зима и че ищецът може би е бил с дебели зимни дрехи / ? ; 9/ Липсата на оспорване от страна на ищеца , че автомобилът не е бил оборудван с предпазен колан, при направено от застрахователя възражение за съпричиняване, може ли да обоснове липсата на пълно и главно доказване от страна на застрахователя ? ; 10/Какви са допустимите по установяване предпоставките за приложение на чл.51 ал.2 ЗЗД доказателствени средства, респ. вида на допустимите доказателства /само преки, преки и косвени или е възможно и само косвени такива/ ? – въпросите са обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с ППВС № 17/1973 г., а в евентуалност – в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Първите пет въпроса са относими към касационния довод за неправилно приложение на чл.52 ЗЗД, в посока на неоправдано от фактологията на спора завишение на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Като конкретни касационни доводи за неправилно съобразени критерии или несъобразени такива , предпоставящи по-нисък размер на обезщетението, касационната жалба сочи единствено : несъобразени икономически условия към датата на ПТП и несъобразена действителна продължителност на оздравителния период от само 2 месеца. В останалата си част касационната жалба има оценъчен характер, относно правилността на възприетия от въззивния съд за справедлив размер – изключително завишен, с наказателна за застрахователя, вместо обезщетителна за пострадалия функция, необоснован от констатираните факти. Довода за неадекватно отчетен оздравителен период е несъстоятелен, доколкото окончателно възстановяване от основната лицево-челюстна травма не е констатирано и към момента. Касаторът очевидно визира под оздравителен периода на полагана лекарска грижа. Определеният размер на обезщетението, при това , е предпоставен в значителна степен и от претърпените емоционални и психологически травми за ищеца, с оглед остатъчните и към момента дефекти, съобразявайки младата му, предпоставяща активно социално общуване, възраст. Как конкретния оздравителен период, ако би се възприемал единствено като период на осъществявана активна лекарска грижа, с твърдяната от ответника продължителност, или икономическата ситуация в страната към края на 2015 г., биха предпоставили различно по размер обезщетение, при останалата, обстойно коментирана от въззивния съд, съвкупност от обстоятелства от значение за определяне на обезщетението, е фактологичен – не позволява абстрактен отговор по приложението на чл.52 ЗЗД, извън конкретиката на спора. Поради това и въпросите , обобщими до приложението на същия, не удовлетворяват изискването за правни – отговор на които със сигурност би предпоставило различен от настоящия правен резултат.
Останалите пет въпроса са относими към приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД и са провокирани от несъобразяването на въззивния съд с изявлението на самата страна – ищец, в отговор на възражението за съпричиняване на ответника – че е била с поставен предпазен колан, каквото твърдение е заявено и в досъдебното производство.Въпреки това й становище и в противоречие със същото съдът е приел за недоказано оборудването на автомобила с предпазен колан на задна седалка, противно и на каталожните данни за автомобил от същата марка , модел и година на производство. Доколкото въззивният съд се е ограничил да коментира единствено недоказано оборудване с работещ предпазен колан, въпроси 6,8 и 10 не удовлетворяват изискването за правни, тъй като съдът не е изследвал причинната връзка между конкретно поведение на ищеца и вредата, не е обосновал извода си за липса на съпричиняване с характеристиката на конкретни доказателства по делото , като косвени, не е коментирал заключението на експертизата , досежно значението на характерни травматични марки по тялото, като доказателство за поставен предпазен колан и изразената резерва относно доказателствената стойност на липсата на такива марки, с оглед зимния период и обичайното носене на дебели дрехи, изключващи пряк контакт между колана и тялото. Останалите два въпроса удовлетворяват изискването за правни, доколкото съдът действително не е съобразил изявленията на ищеца, които досежно твърдяното съпричиняване и обхвата на дължимото от ответника доказване, вкл. оборудването на автомобила с предпазен колан, се явяват неизгодни за същия и като такива с доказателствената стойност на признание за неизгоден факт. Не се обосновава допълнителния селективен критерий с цитираното ППВС № 17/1973 г., очевидно посочено в отношение към шести въпрос, неудовлетворяващ изискването за правен, доколкото Постановлението коментира именно предпоставките за приемане на съпричиняване . Не е обоснована с формалното цитиране на разпоредбата и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1 / 2010 г. по тълк.дело № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС , тъй като не е посочена неясна, противоречива или непълна правна норма, чието тълкуване да е породило противоречива съдебна практика, нито е обоснована нужда от преодоляване на иначе еднозначна съдебна практика по тълкуване на такава норма, явяваща се неправилна спрямо междувременно настъпила промяна в обществените условия или изменение на законодателството.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 22/18.01.2019 г. по т.д.№ 611/2018 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: