3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
София, 21.01.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №890/2019 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. Д. К. против решение № 3004 от 19.12.2018 г. по гр.д. № 2600/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация – „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, [населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си- адв. Св. С. е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставен е въпросът – „Какво следва да обхваща обезщетението за неимуществени вреди по чл.52,ал.1 ЗЗД- само изрично и лимитивно изброените в исковата молба болки и страдания или всички вреди, доказани в условията на пълно и главно доказване, настъпили в процесния период”.Страната е разгледала установеното по спора, както и е интерпретирала приетото и постановеното от съдилищата в тази връзка. Развила е своето разбиране по поставения въпрос. Възпроизвела е диспозитива на т.4 ТР ОСГТК № 1 /10г. и е направила извод, че на тълкуване следвало да подлежи „ лаконичната разпоредба на чл.52, с оглед развитие на правото”.Посочила е още, също така кратко, че били съществували множество актове, даващи задължително тълкуване, но поставеният въпрос не бил разглеждан. Други доводи не са развити.
Касаторът, чрез пълномощника си – адв. Св. С. не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. ОСГТК на ВКС с т. 1 на ТР № 1/09г. дефинира правния въпрос като такъв, който е включен в предмета на спор и е от значение за изхода на конкретното дело. В тази връзка поставеният от касатора въпрос не е обоснован като свързан с решаващите изводи на съда, а освен това отговорът на същия е изводим от императивни процесуални правила, очертаващи както предмета на сезиране, така и задълженията на сезирания съд за произнасяне по него. Доколкото в случая липсва обосноваване за нарушаване на тези правила, то и въпросът не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.Дори, обаче, да бъде приет като годно наличие на общо основание, страната не обосновава по него допълнителен критерий с оглед поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът е цитирал дефинитивната определеност на основанието, изведена от задължителна за съдилищата тълкувателна практика, но не се е съобразил с указанията дадени с него, нито е разглеждал и обосновавал непълнотата на нормата на чл.52 ЗЗД, като нуждаеща се от тълкуване. Извън това, относно лимита на произнасяне и предмета на сезиране е налице последователна, подробна тълкувателна практика както на ВС, така и на ВКС.Налице е и практика на ВКС/ респ.ВС/, указваща по задължителен за съдилищата начин предпоставките, които следва да разгледа съдът при определяне размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД и които в случая въззивният съд е разгледал. Обстоятелството, че при различна фактическа обстановка, съдилищата определят различен размер обезщетения, не налага извод за противоречиво приложение на чл.52 ЗЗД, тъй като преценката за стойностния адекват на вредата винаги се извежда от конкретно установените факти по спора. Критериите за приложението на чл.52 ЗЗД също са изяснени, чрез нормативна практика на Върховния съд – ПП ВС № 4/1968 г., с която съдилищата, а в случая и въззивният съд се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове, съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Или, общото твърдение за определяне на други критерии, въпреки излагането от страна на съда на всички установени по спора факти в контекста на основателността на претенцията не може да обоснове довод за допускане на решението до касационно обжалване. Поради това и така поддържаното от касатора не обосновава извод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК.
С оглед изложеното решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване..
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3004 от 19.12.2018 г. по гр.д. № 2600/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: