О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
гр. София, 15.10.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
разгледа докладваното от съдия Чаначева т.д. № 3065/2018 г., при което констатира следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал.1 ГПК, образувано по подадена от адв. С. Ч., в качеството му на процесуален представител на И. Б. А., молба вх. на ВКС № 6122/02.07.2019 г. за допълване на определение № 290/03.06.2019 г. по т.д. № 3065/2018 г. на ВКС, I т.о. в частта за разноските.
Ответникът по молбата – ЗК “Лев Инс“ АД, [населено място], чрез юрк. М. В., оспорва наличието на предпоставките за присъждане на разноски по чл. 78 ГПК с твърдения за липса на реално заплатено адвокатско възнаграждение от молителя, поради което моли молбата да бъде оставена без уважение. Посочва, че касационната жалба на ЗК “Лев Инс“ АД, [населено място], не е допусната до касационно обжалване и съобразно идентичността на правния резултат не се следват разноски на страните. Изразено е становище за липса на предпоставките по чл. 38, ал. 2 ЗА поради неустановени спрямо ищеца обстоятелства по ал. 1 на същия закон към момента на заявяване на претенцията за заплащане на адвокатското възнаграждение. В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски.
Третото лице помагач – ЗД „Евроинс“ АД, [населено място], чрез юрк. С. К., изразява становище за незаконосъобразност и неоснователност на молбата. Релевирани са аргументи относно довода, че ДДС не следва да се включва към адвокатското възнаграждение.
За да се произнесе по молбата, ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, взе предвид изложеното в нея и след проверка на данните по делото, приема следното:
Производството по т.д. № 3065/2018 г. на ВКС е образувано по подадена касационна жалба от И. Б. А. и по подадена касационна жалба от ЗК “Лев Инс“ АД, [населено място], с които се обжалва решение № 1810/12.07.2018 г. по гр.д. № 435/2018 г. на Апелативен съд София.
С постановеното от ВКС определение № 290/03.06.2019 г. по настоящото дело, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. В определението не е налице произнасяне по обективираното в отговора на касационната жалба искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 5916 лв. с ДДС.
Молбата е частично основателна.
Установени са всички предпоставки по чл. 78, ал. 1 ГПК – касационното производство е образувано по жалба на ЗК “Лев Инс“ АД, [населено място], представен е отговор от ответната страна – И. Б. А., като в него се съдържа своевременно искане за присъждане на разноски за касационното производство и е приложен списък с разноски по чл. 80 ГПК. Договореното възнаграждение в размер на 5916 лв., внесено изцяло в брой, се удостоверява с представения към отговора договор за правна помощ. В т. 1 от на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 на ОСГТК е посочено, че претендираните в гражданското производство разноски се присъждат по правилата на чл. 78 ГПК само когато тяхното извършване е доказано. Това предполага в договора за правна помощ да е указан видът на плащане и когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай, той има характер на разписка, която удостоверява, че страната не само е договорила, но е и заплатила адвокатско възнаграждение. В случая, тези предпоставки са налице – в договора е посочено, че договорената сума е заплатена в брой, поради което неоснователно е твърдението на насрещната страна по молбата, че същата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, доколкото не били представени доказателства, че твърдените разноски за адвокатски възнаграждения са действително извършени.
Неоснователни са и възраженията на ЗК “Лев Инс“ АД, [населено място], относно недължимост на адвокатския хонорар за изготвяне на отговор, обосновани с недопускане на касационната жалба на застрахователя до касационно обжалване. Този факт обуславя единствено дължимост на разноски в тежест на настоящия жалбоподател и в полза на застрахователното дружество, в случай, че същите са били заявени по надлежния ред. Отговорността за разноски е самостоятелна за всяка от страните и е обусловена от предпоставките на чл. 78 ГПК. Или не намира опора в закона становището на застрахователя, че недопускането до касационно обжалване на въззивното решение при наличие на две касационни жалби, по една от всяка от страните, изключва тежестта за разноски и за двете страни. Неоснователни са и възраженията, свързани с нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, доколкото същата не е приложима към настоящия случай, тъй като в договора за правна защита и съдействие не е посочено възнаграждението да е уговорено в хипотезата на горепосочената норма.
Неоснователно е възражението на третото лице- помагач, свързано с включването на ДДС към адвокатското възнаграждение. Съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за регистрираните по ДДС адвокати, дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази Наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. В този смисъл е и константната практика на ВКС – напр.определение № 306/17 г. по ч.т.д. № 2559/2016 г. на ВКС, ІІ т.о., определение № 490/17г. по ч.т.д. № 1082/2016 г. на ВКС, ІІ т.о., определение № 676/17г. по ч. т. д. № 1664/2017г. на ВКС, ІІ т.о. и др.
Основателно обаче се явява възражението за прекомерност на адвокатския хонорар. Производството по чл. 288 ГПК по делото приключва с постановяване на определение за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване в закрито съдебно заседание. Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС по приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК, съгласно която производството по чл. 288 ГПК пред ВКС не се отличава с особена фактическа и правна сложност когато изведените в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК правни въпроси не са обусловили решаващата воля на въззивния съд. В този случай, правната защита на ответника в касационното производство се изразява само в изготвянето на отговор на касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 от ГПК, без явяване в съдебно заседание. Касационното производство не предпоставя, нещо повече – не допуска разглеждането на нови факти и обстоятелства, в обосноваване на правни доводи по основателността на иска, невъведени предходно и съответно облекчава осъществяваната защита в тази инстанция. В този смисъл определение № 113/05.04.2019 г. по т.д. № 1297/2018 г. на ВКС, II т.о., определение № 73/16.04.2019 г. по т.д. № 1305/2018 г. на ВКС, I т.о., определение от 29.05.2019 г. по т.д. № 1099/2018 г. на ВКС, II т.о., вкл. и постановените от настоящия състав определение № 104/29.05.2019 г. по т.д. № 2549/2018 г. на ВКС, I т.о. и определение № 139/03.07.2019 г. по т.д. № 2548/2018 г. на ВКС, I т.о. В случая молителят е подал жалба срещу въззивното решение при обжалваем интерес с цена 120 000 лв., а разноски му се дължат с оглед изхода на спора свързан с недопускане на жалбата на противната страна до касационно обжалване, като същата е с обжалваем интерес 80000лв. С оглед обжалваемия интерес на молителя, изчислено съобразно чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение е в размер 2488.50лв.а съобразно отхвърлената част от иска в размер на 1659лв. С оглед така съобразеното, настоящият състав намира, че договореното възнаграждение е прекомерно за сумата над 1659 лв., формирана от минималния размер на адвокатското възнаграждение с вкл. ДДС, съобразно изхода на спора, до която следва да бъде възмездено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 290/03.06.2019 г. по т.д. № 3065/2018 г. на ВКС, I т.о., като ОСЪЖДА ЗК “Лев Инс“ АД, [населено място], да заплати на И. Б. А. сумата 1659 лв., представляваща разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: