О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 486
[населено място], 11.11.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2326/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Електроснабдяване„ ОД и Д. С. Д. против определение № 227/18.07.2019 г. по т.д.№ 1420/2019 г. на ІІ т.о. на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане подадената, на основание чл.303 ал.1 т.1 и т.5 ГПК, молба за отмяна на влязло в сила решение № 357/19.04.2018 г. по гр.д.№ 3243/2017 г. на Районен съд – Шумен. Жалбоподателите оспорват правилността на атакуваното определение, квалифицирайки го като очевиден отказ от правосъдие. Позовавайки се на разпоредбите на чл.101 ал.1 ГПК и чл.30 ГПК, като нарушени от съда, постановил решението по гр.д.№ 2343/2017 г. на Районен съд – Шумен, страната настоява за произнасяне по съществото на спора.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното :
В подадената молба за отмяна „Електроснабдяване„ ООД и Д. С. Д. / съуправител на дружеството и съответник, осъден солидарно със същото / твърдят, че на 22.04.2019 г. е получена покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело, образувано по изпълнителен лист от 02.04.2019 г., издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение № 357 по гр.д.№ 3243/ 2017 г. на Районен съд – Шумен, потвърдено с решение № 158/30.07.2018 г. по гр.д.№ 189/2018 г. на Шуменски районен съд. Производството е водено, съответно изпълнителният лист е издаден срещу ответник – длъжник „Енергоснабдяване„ ЕООД, въпреки че дружеството е променило правно-организационната си форма в ООД предходно на образуването на делото. Предвид последното, изпълнителният лист се квалифицира от страната като ново писмено доказателство, по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, но за процесуално нарушение, допуснато от съда в производството по гр.д.№ 3243/2017 г. на Шуменски районен съд. Като нарушение се визира несъобразено представителство на дружеството от двамата управители, действащи само съвместно – не е участвал вторият управител В. М. М..
За да остави молбата за отмяна без разглеждане, съставът на ІІ т.о. на ВКС е приел, че същата не съдържа надлежни твърдения, относими към сочените от страните отменителните основания по чл.303 ал.1 т.1 и т.5 ГПК. Досежно посочения, като ново писмено доказателство по чл.303 ал.1 т.1 ГПК, изпълнителен лист, съставът е посочил липсата на обосноваване значението му за правния спор.Във връзка с основанието по чл.303 ал.1 т.5 ГПК е отчел, че изобщо няма твърдения , относими към молителя Д. С. Д., в качеството му на самостоятелна страна в производството по гр.д.№ 3243/ 2017 г. на Шуменски районен съд. Съдът е приел, че се твърди нарушение спрямо единия от управителите – В. М., но последното не е равнозначно на твърдение за нарушаване на правото на участие и защита на представляваната от същия страна – „Енергоснабдяване„ООД, както в първоинстанционното, така и във въззивното производство. Насетне в определението са коментирани и налични по делото пред Шуменски районен съд данни за упълномощаване на Д. да представлява дружеството и от името на съуправителя М..
Частната жалба е неоснователна, поради недопустимост на молбата за отмяна на всеки от молителите, по всяко от поддържаните формални правни основания по чл.303 ал.1 т.1 и т.5 пр. второ ГПК, по следните съображения :
Молбата за отмяна от името на Д. Д. не съдържа каквито и да било твърдения от естество да бъдат подведени към основанията по чл.303 ал.1 т.1 и т.5 ГПК. Изпълнителният лист е посочен с длъжник по същия единствено дружеството, но дори да би бил със страна длъжник Д. Д., като издаден въз основа на атакувания по реда на Глава ХХІV ГПК съдебен акт и относим единствено към реализиране на изпълнителната му сила, обективно невъзможно е / освен че не е направено, както е приел предходния съдебен състав / да се обоснове значение на този писмен документ за правилното решаване на спора, като задължителна кумулативна предпоставка за приложимост на основанието по чл.303 ал.1 т.1 ГПК. От друга страна, самият молител го сочи като доказателство за процесуално нарушение на съда, във връзка с представителството на „Енергоснабдяване„ ООД в процеса, което е твърдение в обхвата на основанието по чл.303 ал.1 т.5 ГПК, макар и нелогично , тъй като изпълнителният лист не обективира действие или бездействие на съда в хода на съдебното производство във връзка с представителството на страната. Погрешно посочената в иска, решението и изпълнителния лист правно-организационна форма на дружеството, като последното не обуславя извод за разглеждането на иск срещу ненадлежна страна , респ. за недопустимост, не е обстоятелство относимо към представителството на страната.
Твърдение за процесуално нарушение по отношение представителството на Д. Д., като физическо лице и съответник в спора, липсва.
Молбата за отмяна от името на „Енергоснабдяване” ООД е също недопустима. Досежно поддържаното основание по чл.303 ал.1 т.1 ГПК важи предходно посоченото относно изпълнителния лист – обективна невъзможност, по естеството му, да би бил относим като последващо съставено доказателство, към обстоятелство, съществувало към момента на произнасянето на съда, но несъобразено и от съществено значение за правния спор.
Относно основанието по чл.303 ал.1 т.5 ГПК молбата за отмяна формално сочи ненадлежно представляване на страната в процеса, предвид неучастието на втория управител, в противоречие с чл.30 ал.1 ГПК. Твърдението не е обосновано с отказ на съда да допусне участието му, при безспорно редовно призоваване на самата страна, чрез втория управител и съответник по спора. Основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.5 пр. второ ГПК е санкция за процесуално нарушение на съда, не и за бездействие на страната, в осигуряване на съответно на устава й представителство по делото. За съда няма задължение да призове и осигури участието на втория управител на дружеството по делото. В този смисъл, обстоятелствената част не съдържа изискуемо, за да бъде подведено под това основание, твърдение за нарушение на процесуално правило от съда, въпреки осигурено от страната представителство и след като не се твърдят противоречиви интереси между Д. Д. и „Енергоснабдяване„ООД, като съответници и предвид качеството съуправител на първия за дружеството. Надлежно твърдение, за нарушение на чл.30 ал.1 ГПК въвъ връзка с чл.303 ал.1 т.5 пр. второ ГПК , би било твърдение за представляване на дружеството от лице, извън предвидените в Устава и вписани в търговския регистър или от особен представител, без наличие на предпоставки за това / изключено при редовното призоваване на страната по делото / или твърдение за неправилен отказ да се назначи особен представител, при противоречиви интереси между представител и представляван – чл.29 ал.4 ГПК, каквито в случая също не се твърдят.
По изложените съображения, тъй като наведените от молителите обстоятелства са негодни да бъдат подведени за проверка по същество към формално твърдяното основание по чл.303 ал.1 т.1 и т.5 ГПК, нито удовлетворяват друго предвидено в чл.303 ГПК основание за отмяна, молбата следва да се остави без разглеждане, в съответствие със задължителните указания в т.10 от ТР № 7/31.07.2017г. по тълк.дело № 7/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 227/18.07.2019 г. по т.д.№ 1420/2019 г. на ІІ т.о. на Върховен касационен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :