3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
София, 19.02.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №1311/2019 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. С. Н. против решение № 486 от 27.02.2019 г. по гр.д. № 2601/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация – ЗД „Бул инс” АД, [населено място], чрез пълномощника си – адв. Ал. И. е на становище, че не са налице основанията за допускане на решението до касационно обжалване, а по същество, жалбата е обсъдена като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът Н.,чрез пълномощника си – адв. Я. С., е поддържала основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК. Разгледала е предмета на делото и е посочила , че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос за приложение принципа за справедливост, който бил решен в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата и бил от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Посочено e още, че в противоречие с изброена практика, съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос за приложение на чл.52 ЗЗД, като е поддържано, че съдът вложил различно съдържание в понятието справедливост и по този начин се отклонил от даденото с т.11 на ППВС № 4//68 г. разбиране и тълкуване на чл.52 ЗЗД. Подробно са въведени различни критерии за несъобразяване с изискванията разгледани в цитираната тълкувателна практика и с лимитите на застрахователните обезщетения, както и с обществено-икономическите условия в страната. Страната е поддържала още, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3, изведено от това, че размера на обезщетението за неимуществени вреди не бил съобразен със съдебната практика. Поставени са въпросите – „ Кои са критериите при определяне на връзката и кои факти представляват съществено обстоятелство за определяне на справедливо обезщетение, трябва ли да се обсъди степента на родство и близост и отражението на загубата на ищцата”” Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави реално с доказателствата по делото, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика ППВС № 4/68г.” „Длъжен ли е съдът да търси точен паричен еквивалент на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „ справедлив еквивалент” на същите, като гаранция за това е отчитане на всички задължителни и всички специфични в случая обстоятелства въведени с ППВС №4 /68” Страната е поддържала, че тези въпроси били разрешени в противоречие с изброена от нея съдебна практика за определяне на размера обезщетение за неимуществени вреди.
Касаторът Н., чрез пълномощника си – адв.Я. С. обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Поставените от нея въпроси, могат да бъдат обобщени като въпрос – „ Относно обстоятелствата, които следва да бъдат ценени от съда при решаване на въпроса за определяне на справедлив размер / чл.52 ЗЗД/ обезщетение за неимуществени вреди”. Този въпрос е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е свързан пряко с мотивите на състава, изброяващи установеното по спора, което следвало да се вземе предвид без подробно обосноваване на размера, съобразно задължителната за него тълкувателна практика. Следователно, налице е общото основание за допускане на решението в разглежданата част до касационно обжалване. Основателни са и доводите за наличие на противоречие между даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл.52 ЗЗД и соченото от страната ППВС №4/68г., според което справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД предполага намиране от страна на съда на точния паричен еквивалент на болките страданията, емоционалните, физическите и психически сътресения нанесени на пострадалото лице.В случаят, САС не е съобразил релевантните, съгласно цитираната задължителна практика конкретни обективно съществуващи факти- високия интензитет на търпяните страдания, възрастта на ищцата и лишаването й от опора, близостта съществувала между съпрузите, а вместо това е изброил установените по спора факти, без да ги свърже с определените от ППВС № 4 /68г.критерии, без да обоснове приложимостта им към конкретния случай. Тези мотиви довели до определеното от въззивният съд обезщетение, водят до извод, че е вложено различно от съдържащото се в задължителната практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД разбиране за „справедливост”, като критерий, по който следва да бъде определен необходимия за възмездяване причинените на ищцата по спора – сега касатор – вреди, изразени в стойностния им адекват.Или, след като в случая е дадено различно спрямо даденото в т.11 на ППВС №4/68г. тълкуване на нормата, то е налице поддържаното от страната противоречие, от което следва, че решението в обжалваната част следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С оглед изложеното, налице са предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване в атакуваната част. На основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК касаторът Н. е освободена от заплащането на държавна такса.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 486 от 27.02.2019 г. по гр.д. № 2601/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: