5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
[населено място], 12.02.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия , първо търговско отделение, в закрито заседание на
десети февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 1065 по описа за две хиляди и деветнадесета година, съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК „Уника„ АД против решение № 3035/27.12.2018 г. по гр.д.№ 1813/2018 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е частично отменено решение № 5077/11.07.2017 г. по гр.д.№ 16457/2015 г. на Софийски градски и уважен предявеният от Й. П. И. иск по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ , за обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й К. Д., в причинна връзка с ПТП от 23.06.2015 г., настъпило по вина на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност „ на автомобилистите водач на МПС, за допълнителна сума от 40 000 лева / до присъдения размер от 110 000 лева, първоинстанционното решение, като необжалвано от ответника в тази му част, е влязло в сила /, ведно със законна лихва върху същата сума, считано от 23.06.2015 г.. Касаторът оспорва правилността на решението, досежно определения размер на обезщетението, като прекомерен, спрямо събраните доказателства за съдържанието на съществувалата между починалата и ищцата връзка и търпимите от последната болки и страдания. Основният довод на касатора, обаче, касае присъждането на законна лихва, считано от увреждането, върху пълния размер на главницата от 150 000 лева, вместо само върху 80 000 лева, доколкото застрахователят доброволно е превел , по открита на името на ищцата сметка, сума от 70 000 лева в обезщетение, която същата не е приела,респ.му е върнала. Касаторът излага доводи, че в настоящата хипотеза, с оглед основанието на отговорността на застрахователното дружество – не от сключен с ищцата договор, е неприложим чл.66 ЗЗД , предоставящ на кредитора право да откаже частично изпълнение. Позовава се на изрично предоставено от законодателя право по чл.273 ал.1 КЗ /отм./ застрахователят първоначално да определи по свое усмотрение, с назначаване на експертна комисия, размера на дължимото обезщетение . Позовава се и на правото си като длъжник, съгласно чл.97 ал.1 предл. последно от ЗЗД, да изпълни, въпреки отказа за съдействие на кредитора, както и на приложимостта на чл.95 ЗЗД – отговорност за забава на ищцата, предвид неоснователния отказ да получи частично плащане, въпреки че последното не я обвързва с окончателен размер на обезщетението, нито има други съпътстващи негативни за нея последици.
Ответната страна – Й. И. – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Акцентира на следните обстоятелства: Завеждането на прекия иск по чл.226 ал.1 КЗ / отм./ не е обусловено от завеждане на претенция пред застрахователя, нито със задължение за предоставяне на банкова сметка от претендиращия обезщетението , съгласно приложимите разпоредби; че използването на личните данни на ищцата за откриване на влог на нейно име, следователно за цел, за която не е заявила изрично съгласие, е в нарушение на Регламент 2016/679 на Европейския парламент и Съвета от 27.04.2016 г. за защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни ; сумата от 70 000 лева е платена в хода на исковото производство пред първа инстанция, като основанието – погасяване на главницата – е посочено от самия застраховател, в нарушение на реда, предвиден в чл.76 ал.2 ЗЗД.
Върховен касационен съд констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе, настоящият състав, в съответствие със съдържанието на касационните доводи за неправилност, съобрази следното :
Ищцата Й. И. претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря си К. Д., в причинна връзка с ПТП от 23.06.2015 г., настъпило по вина на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност „ на автомобилистите водач на МПС, в размер на 200 000 лева. Първоинстанционният съд е определил обезщетение от 110 000 лева , в която му част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. С въззивното, размерът на дължимото обезщетение е увеличен на 150 000 лева. За определянето му в този размер, съдът се е позовал на събраните гласни доказателства, относно съдържанието на съществувалата между ищцата и починалата силна емоционална привързаност и взаимопомощ, особено ценни за ищцата, предвид здравословното й състояние, поради което още по-силно се е нуждаела от оказваната й от починалата морална подкрепа. Отчетено е, обаче, че събраните доказателства не установяват по-голям от обичайния обхват на търпими болки и страдания от загубата на дете – естествена скръб, чувство за безпомощност и терзания. По насрещната въззивна жалба на застрахователното дружество – касаеща само присъждането на законна лихва върху сума от 70 000 лева от присъдената главница, за периода след 12.12.2016 г. / датата на която сума от 70 000 лева, като определено от застрахователя обезщетение, е преведена по открит на името на ищцата банков влог, последващо върната от нея / – въззивният съд е приел, че доколкото плащането е частично, спрямо определената за дължима сума в обезщетение, ищцата се е възползвала от правото си по чл. 66 ЗЗД да откаже частично изпълнение, поради което се неприложими последиците на чл.96 ал.1 вр. с чл.95 ЗЗД – забава на кредитора освобождаваща длъжника от последиците на собствената му забава.
В изложението по чл.280 ГПК касаторът формулира следните въпроси : 1/ Изпада ли в забава кредитора – ищец по искове за вреди за непозволено увреждане срещу застрахователя на делинквента по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, когато не приеме плащане на определено от застрахователното дружество обезщетение , чрез връщането му ? и 2/ В хипотезата на първия въпрос следва ли изпадането в забава да има санкцията на недължимост на законната лихва върху доброволно платената сума след датата на плащането ? Всеки от въпросите е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, предвид неяснота относно последиците на предвидената в чл.273 ал.1 КЗ и упражнена от застрахователя възможност сам да определи , чрез експертна комисия, дължимото обезщетение и доколко възползването от тази възможност, с последвало плащане, обвързва претендиращия обезщетението дори и в хипотеза на несъгласие с пълния му дължим размер.
Доколкото поведението на ищцата – връщане на частично заплатеното от застрахователя – касаторът квалифицира като злоупотреба с право, същият се позовава на „очевидна неправилност” на въззивното решение в тази му част, на основание чл.280 ал.2 пр. трето ГПК.
Без формулирането на изричен въпрос се коментира несъответен на действително претърпените вреди размер на обезщетението, вкл. като несъобразен с момента на увреждането – за разликата над присъдените от първоинстанционния съд 110 000 лева и до присъдените от въззивния – 150 000 лева . Сочи се противоречие с ППВС № 4/1968 г. и възприетото в решения по т.д.№ 14/2009 г. на ІІ т.о., по гр.д.№ 1609/2011г . на ІV г.о. и решение по т.д.№ 355/2009 г. на І т.о. на ВКС.
Първият от формулираните въпроси кореспондира с решаващ извод на въззивния съд, по предмета на насрещната въззивна жалба на ЗД „Уника„АД, макар и досежно присъдима законна лихва върху присъдената главница, за период следващ предявяването на исковата молба, но явяващ се част от дължимото от съда произнасяне. Обоснован се явява допълнителния селективен критерий в сочената хипотеза, доколкото действително следва да се прецени прилага ли се чл.66 ЗЗД в правоотношението между застраховател и претендиращ обезщетение , на основание отговорността на делинквента, водач на застрахован по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите лек автомобил, вкл. с оглед изрично предвидената от законодателя процедура по чл.273 ал.1 КЗ /отм./ . Вторият от формулираните въпроси е предпоставен от отговора на първия, поради което няма самостоятелно значение на правен въпрос, а и доколкото по същество цели отговор за наличието на забава на кредитора в конкретния случай, се явява и фактологичен. Следователно, касационното обжалване следва да се допусне по първия формулиран въпрос, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК , само в частта от въззивното решение, касаеща присъдената законна лихва върху главницата, за период след 12.12.2016 г..
Допускането на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК , по въпроса дали ищцата е имала законово основание да откаже частично плащане от застрахователя, изключва безспорно квалифициране на поведението й като злоупотреба с право и следователно изводима очевидна неправилност на въззивното решение, на това основание.
Неформулирането на правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, в частта досежно присъденото от въззивния съд допълнително обезщетение от 40 000 лева . Дори да се приеме изводим такъв относно приложението на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, то въпросът не удовлетворява общия селективен критерий. Липсва в касационната жалба позоваване на конкретни, несъобразени от въззивния съд обстоятелства или неправилно съобразени от същия, като недоказани или неотносими, такива, от значение за определяне размера на дължимото обезщетение.Формалното и немотивирано несъгласие на касатора с определеното от въззивния съд справедливо обезщетение не позволява извеждането на специфика, предпоставяща еднозначен и общоприложим, независимо от конкретиката на спора, отговор по приложението на чл.52 ЗЗД. Дори да се приеме обоснован общия, не се явява обоснован допълнителния селективен критерий, с цитираните решения на състави на ВКС. Релевантния ,за определяне размер на дължимо обезщетение, момент по всяко от тези решения, е значително назад във времето / 2005 г., 2006 г. и 2008 г. / спрямо процесния / 2015 г./ . Но по начало, размерът на обезщетението се основава на конкретните обстоятелства и доказателства във всеки отделен случай и не позволява унифицирано прилагане на такъв, дори съобразно аналогични характеристики на спора / като временастъпване на увреждането , вида на родствената връзка между починалия и ищеца, възрастта на пострадалия и пр. /.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3035/27.12.2018 г. по гр.д.№ 1813/ 2018 г. на Софийски апелативен съд, по касационната жалба на ЗД „Уника „ АД , в ч а с т т а от въззивното решение, касаеща присъдената законна лихва върху главница от 70 000 лева , за периода след 12.12.2016 г..
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3035/27.12.2018 г. по гр.д.№ 1813/ 2018 г. на Софийски апелативен съд,в останалата му обжалвана от ЗД „Уника „ АД част.
УКАЗВА на ЗД „Уника„АД , в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателство за платена по сметка на ВКС държавна такса от 426,22 лева.
След представяне на доказателство за плащането или изтичане на срока, делото да се докладва на Председателя на І т.о. на ВКС – за насрочване или на състава – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: