О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140
София, 13.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на девети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.д. № 174/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на „ЗАД АСЕТ ИНШУРЪНС” АД, [населено място], против определение № 180/12.06.2019 г., постановено по ч.т.д. № 145/2019 г. на Апелативен съд Бургас.
Ответникът по частната жалба не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С определението, предмет на обжалване, състав на Апелативен съд Бургас е потвърдил определение от 21.02.2019 г., постановено по т.д. № 119/2018 г. по описа на Окръжен съд Сливен, в частта, с която е оставено без уважение възражението на дружеството – частен жалбоподател за неподведомственост на спора. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че производството по т.д. № 119/2018 г. по описа на Окръжен съд Сливен е образувано по предявена искова молба от Т. Т. срещу застрахователя, с която ищецът претендирал да бъде прогласена нищожността на сключеното между него и ответното дружество споразумение за изплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие получените при ПТП от 27.12.2017 г. телесни увреждания, поради противоречие с добрите нрави, евентуално същото да бъде унищожено на основание чл.27 ЗЗД, като сключено при крайна нужда и явно неизгодни условия, както и да бъде осъдено ответното дружество да му заплати сумата от: 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, причинени му вследствие на ПТП, ведно със законната лихва за периода от датата на непозволеното увреждане – 27.12.2017 г. до окончателното ? изплащане. С отговора на исковата молба е било подадено възражение за наличие на арбитражно споразумение, съдържащо се в чл. 7 от процесния договор. Същото е оставено без уважение, тъй като се касае за потребителски спор, който съгласно чл. 19 ГПК бил неарбитруем. Съдът извел това свое разбиране, позовавайки се на т. 6 от ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, съгласно която с разпоредбите на КЗ, законодателят разширява кръга на потребителите на застрахователни услуги, спрямо този по ЗЗП, като в кръга на потребителите на застрахователни услуги се включва третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или юридическо лице, проявяващо интерес да се ползва от услугите. Безспорно било, че ищецът – трето увредено лице имал качеството на потребител на застрахователни услуги, за което са възникнали права по застрахователен договор. В този смисъл била и трайната практика на ВКС през годините (Опр. №236/24.03.2010 г. по ч.т.д. №886/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС; О. 474/05.08.2009 год. по ч.т.д. №361/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС). Позовавайки се на чл.19 ГПК, съгласно който арбитражен съд може да реши имуществен спор, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение, или се касае за спор, по който една от страните е потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, апелативният съд оставил без уважение частната жалба на дружеството застраховател.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане на частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 2 ГПК. Частният касационен жалбоподател, в хипотезата на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е поставил следните въпроси: 1. „Приложимо ли е решението по т. 6 от ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, което е постановено при действието на КЗ /отм./ и при съблюдаване на понятието „потребител на застрахователна услуга” по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КЗ /отм./ спрямо отношения, възникнали и регулирани от КЗ /обн. ДВ. бр. 102 от 29.12.2015 г. в сила от 01.01.2016 г./ и спрямо понятието „ползвател на застрахователни услуги” по смисъла на чл. 2, ал. 2 от КЗ?” и 2. „Ползвателят на застрахователна услуга по смисъла на чл. 2, ал. 2 от КЗ, който е трето увредено от ПТП лице, има ли качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП с оглед приложението на чл. 19 ГПК?” Според частния касатор понятията „потребител на застрахователна услуга”, дефинирано в § 1, т. 1 от ДР на КЗ /отм./, и „потребител на застрахователна услуга”, въведено в чл. 2, ал. 2 от действащия КЗ, не са идентични и въпреки това неправилно са приложени по аналогия от двете долни инстанции. Неправилно била приложена по аналогия и формираната съдебна практика по нормите на КЗ /отм./, което обуславяло необходимостта от формиране на нова такава. Във връзка с втория въпрос от изложението, касаторът развива съображения, че доколкото понятието „ползвател на застрахователна услуга” по смисъла на чл. 2, ал. 2 от КЗ не се покрива с „потребител” по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, то прилагането на чл. 19 ГПК е обусловено от изясняване на кръга лица, които попадат в приложното поле на горепосочените материалноправни норми. Обосновал е това свое разбиране с последователността на изменение на релевантните закони.
Съгласно дадените в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения – правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля на съда. С оглед така възприетата с тълкувателна практика дефинитивност се налага извод, че поставените въпроси, свеждащи се до въпроса дали ползвателят на застрахователна услуга по смисъла на чл. 2, ал. 2 от КЗ, който е трето увредено от ПТП лице, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП, са релевантни към решаващите изводи на въззивната инстанция.
Страната обаче не обоснова соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Частният касатор твърди, че липсва практика по новия Кодекс на застраховането, в сила от 01.01.2016 г., относно качеството на потребител на ползвателя на застрахователна услуга /чл. 2, ал. 2 КЗ/. В определение № 349/07.07.2016 г. по ч.т.д. № 1433/2016 г., постановено след влизане в сила на новия КЗ, състав на второ т.о. на ВКС е приел, че е налице идентитет между понятието “потребител на застрахователни услуги” съгласно § 1, т. 1 ДР на КЗ /отм/ и понятието „ползвател на застрахователни услуги съгласно чл. 2, ал. 2 КЗ“. Определението е постановено във връзка с изборната подсъдност по чл. 113 ГПК, но разрешенията му са относими и към настоящия процесуален спор. В същия смисъл е и определение № 518/25.11.2016 г. по ч.т.д. № 1855/2016 г. на първо т.о. на ВКС. Настоящият състав споделя тези изводи, поради което следва да се приеме, че не е налице твърдяното от частния касатор основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото създадената съдебна практика продължава да е относима и по отношение на действащия КЗ в релевантните части. Това обуславя и валидността на правните изводи, изведени в определение № 179/14.03.2013 г. по ч.т.д. № 1360/2013 г. на второ т.о. на ВКС, в което е прието, че ищецът – физическо лице притежава качеството на потребител на застрахователна услуга, тъй като ползва застрахователна услуга, която не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност. Затова качеството му на потребител в широк смисъл, определя иска като иск на потребител. В същия смисъл и определение № 87/21.02.2020 г. по ч.т.д. № 2870/2019 г. на ВКС, в което се приема, че относимите норми на отменения КЗ, по който е постановено тълкувателно решение № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, на което се позовава въззивната инстанция, не са претърпели съществено изменение в приложимия към спора закон. С оглед така изложеното не са налице предпоставки по чл.280, ал.1, т3 ГПК и обжалваното определение не следва да се допусне до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 180/12.06.2019 г., постановено по ч.т.д. № 145/2019 г. на Апелативен съд Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: