О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 550
[населено място], 15,07,2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия , първо търговско отделение,в закрито заседание на първи юни, през две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 3771 по описа за две хиляди и четиринадесета година, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1672/31.07.2014 год. по т.д.№ 3675/2013 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение,постановено на 31.07.2013 год. по гр.д.№ 4671/2011 год. от Софийски градски съд.С потвърденото решение е отхвърлен предявеният от касатора против С. А. Тил иск,квалифициран като такъв по чл.79 ал.1 ЗЗД вр. 538 ал. 1 ТЗ , за присъждане сумата от 40 000 лева, левова равностойност на сумата от 20 484 евро,на основание издаден от ответника в полза на [фирма] запис на заповед от 20.05.2008 година. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – неотстранени от въззивния съд нарушения по изготвяне на доклада от първоинстанционния съд и разпределение на доказателствената тежест в процеса, както и несъобразяване наведени и относими към изхода на спора доводи и доказателства.Извън това формално квалифициране на порока по чл.281 т.3 ГПК,по същество се касае за релевирана недопустимост на въззивния акт,поради произнасяне на въззивната инстанция по непредявен иск – на основание издаден от ответника с поемател ищеца запис на заповед,вместо на основание каузалното правоотношение, в обезпечаване вземане на ищеца към ответника по което е и записа на заповед / чл.2.2.3 от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот/.Преповтаряйки относими към разглеждането на иска ,на основание каузалното правоотношение между страните, факти и обстоятелства по делото, касаторът развива и довода, че независимо от претендирането на вземането на основание записа на заповед, нередовността на същия,послужила като единствено основание за отхвърляне на претенцията,не препятства разглеждането на иска и присъждане на вземането,съобразно дължимостта му по каузалното правоотношение, което записа на заповед обезпечава.
Ответната страна – С. А. Тил – оспорва касационната жалба и наличието на основания за допускане на касационното обжалване . Претендира възмездяване на разноски за касационна инстанция .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК ,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ищецът,макар упоменавайки и обезпечителната функция на издаден от ответника запис на заповед от 20.05.2008 год., съгласно чл.2.2.3 от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – досежно издължаване остатък от продажна цена от 22 500 евро от ответника – купувач / договорът не носещ подписа на последния / , претендира заплащането на левовата равностойност на сума от 20 484 евро, за която ответникът е издал в полза на ищцовото дружество запис на заповед от 20.05.2008 година.Исковата молба не съдържа други обстоятелства относими към развитието на каузалното правоотношение,респ. към неизпълнението на ответника като купувач.Формално се сочи претендирано от ответника плащане на сумата на основание записа на заповед / с нотариална покана връчена му лично,сочеща същото основание /,предвид настъпил падеж на задължението по записа на заповед. В отговора си ответникът е посочил за неясно нему основанието на което се претендира сумата – по запис на заповед или на основание сключения вече окончателен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с който твърди ,че е договорена различна от посочената в предварителния договор, съответно – изплатена и според твърденията на ищеца цена.Последното обстоятелство се установява от представен от ответника нотариален акт.Предявени са възражение за прихващане и насрещен иск,с вземания основани на каузалното правоотношение, останали неразгледани от първоинстанционния съд, очевидно поради приета евентуалност в предявяването им, спрямо уважаването на иска на [фирма].В първото по делото заседание съдът е квалифицирал иска като такъв основан на записа на заповед – чл.538 ал.1 ЗЗД ,а доказателства са приемани, респ. изисквани за представяне от ищеца, в съответствие с процесуалната защита на ответника по евентуално предявените възражение за прихващане и насрещен иск,основани на каузалното правоотношение.Първоинстанционният съд е отхвърлил иска поради нередовност на записа на заповед – недействително уговорен падеж / двадесет дни след издаването на удостоверение за ползване на сградата /, който извод ищецът не е оспорвал във въззивната си жалба, нито обосновал касационен довод за неправилност с такъв предмет.Съдът, обаче, е счел , че предявяването на иска на основание записа на заповед изключва разглеждането на претенцията на основание на твърдяното каузално правоотношение по договор за покупко-продажба, което менителничният ефект обезпечава. Тези му съображения са споделени от въззивния съд,който също не е счел,че исковата молба съдържа нередовност – противоречие между обстоятелствена част и петитум – предпоставяща задължение на съда да отстрани същото с оставянето й без движение,доколкото ищецът ясно и недвусмислено е визирал: неизпълнение на задължението на ответника по записа на заповед, изискуемостта му съобразно падежа на записа на заповед , претендирал е сумата,такава каквато е в записа на заповед,независимо от различието й спрямо твърдения по договора за покупко-продажба остатък, не се е противопоставил на дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на иска с изготвения доклад,поради което и упоменаването на гаранционната функция на ценната книга не е от естество да въведе съмнение относно основанието на иска.Същото е съответно на това , разгледано от първоинстанционния съд,поради което не е налице недопустимост с оглед нарушаване принципа на диспозитивното начало в процеса .
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси : 1 / Необходимо ли е да се изследват каузалните правоотношения между страните при реализирането на менителнични права ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК ,поради противоречие на въззивното с реш.№ 121 по т.д.№ 55 / 2009 год. на ІІ т.о. ВКС и реш.№ 78 по т.д.№ 29 / 2009 год. на І т.о. на ВКС ; 2 / Има ли въззивната инстанция задължение да отстрани допуснати от първоинстанционния съд нарушения на чл.146 ГПК и сама да извърши тези действия и конкретно – по отношение извършването на доклад със съдържанието по чл.146 ал.1 ГПК и разпределение на доказателствената тежест в процеса ? – въпросът обосноваван в същата хипотеза, с реш.№ 341 по гр .д. № 252/2011 год. на ІІ г.о. ВКС ,реш.№ 415 по гр.д.№ 1332/2010 год. на І г.о. ВКС,реш.№ 886 по гр.д.№ 1553/2009 год. на І г.о. на ВКС ; 3 / Длъжен ли е въззивният съд сам да отстрани нарушенията на първоинстанционния,изразяващи се в неизясняване точния смисъл на твърденията в исковата молба, с оглед задължението му да се произнесе в съответствие с наведените в исковата молба фактически обстоятелства и формулирани искания? – с обосноваване допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК с решения № 341 и № 886,посочени в предходната точка,както и с решение № 205 по гр.д.№ 149/ 2011 год. на ІІ г.о. на ВКС.
Първият от поставените въпроси покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК,тъй като въззивният съд е споделил извода,че при предявено на основание запис на заповед вземане съдът не е длъжен да изследва каузалното правоотношение между страните, обезпечавано със записа на заповед / като се държи сметка за предявяването на иска като осъдителен, а не по реда на чл.422 ал.1 ГПК /. Не се явява обоснован допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.В реш. .№ 121 по т.д.№ 55/2009 год. на ІІ т.о. ВКС е дадено разрешение на съвършено различен въпрос – за допустимата при определени предпоставки доказателствена стойност на нередовен запис на заповед по отношение установяване вземане на основание договор за заем, но именно в хипотезата на предявен на основание каузалното правоотношение иск, при предходно отхвърлена претенция на страната, основана на менителничния ефект.В реш.№ 78 по т.д.№ 29 / 2009 год. на І т.о. на ВКС е даден отговор на идентичен въпрос,но в хипотезата на предявен и установен като редовен запис на заповед и въведена от страна по спора каузална причина за издаването на ефекта.Решението е част от формираната по въпроса противоречива съдебна практика по установителни искове по чл.422 ал.1 ГПК,обусловени от издадени на основание чл.417 т.9 ГПК заповеди за незабавно изпълнение въз основа на записи на заповед,предпоставила приемането на тълкувателно решение № 4 / 18.06.2014 год. по тълк.д.№ 4 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС. В т.17 на същото е прието, че и в тази хипотеза предмет на делото е съществуването на вземането,основано на запис на заповед,т.е. искът не би могъл да се разгледа на различно от основанието на абстрактната сделка основание,но при въведени от страните твърдения или възражения,основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записа на заповед,на изследване подлежи и каузалното правоотношение.Разрешението е,обаче, само и единствено в хипотезата на редовен запис на заповед, т.е. когато и на основание менителничния ефект искът подлежи на уважаване, като е мотивирано от принципа за недопускане неоснователно обогатяване,с оглед обективното съдържание на правоотношението между страните, по което и чрез записа на заповед се реализира вземането на кредитора / мотиви към т.17 /.
Вторият и третият от поставените въпроси са ирелевантни, тъй като формално отнесеният от касатора довод за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – по изготвяне на доклада и разпределението на доказателствената тежест – не съответства на действително относимия към съображенията му довод за вероятна недопустимост на въззивното решение, което настоящият състав не споделя , по съображенията изложени от въззивния съд относно съдържанието на исковата молба и с оглед процесуалното поведение на ищеца в хода на първоинстанционното производство. Дори да би била съобразена формалната квалификация на касатора , то въпросите не покриват изискването за правни , съгласно т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Не са въведени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила от конкретния визиран от касатора вид с въззивната жалба, поради което и въззивният съд не е бил задължен да се произнесе по допуснати от този вид нарушения, съгласно задължителните указания дадени с т.2 на ТР № 1 / 2013 год. по тълк.дело № 1 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС. Впрочем цитираните към втори и трети въпроси съдебни решения на касационна инстанция предхождат постановяването на ТР № 1/2013 год.,поради което и меродавни са разрешенията дадени в същото.Въззивното решение не се явява в противоречие с постановките му. Въззивният съд е споделил дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на иска,с оглед което, а не предвид неприети в резултат на неточно разпределение на доказателствената тежест в процеса , резултат от непълнота на доклада доказателства,е отхвърлил иска.Затова и,както се посочи по-горе, правният въпрос относим към решаващите мотиви на въззивното решение,който е от естество да обуслови касационното обжалване, е единствено този за вероятната недопустимост на решението,но такава настоящият съд не споделя. Не е налице противоречие или неяснота относно основанието на което се предявява иска, преценима, както е процедирал и въззивния съд, единствено въз основа на съдържанието на исковата молба и при липса на изменение на иска по реда на чл.214 ГПК,каквото изменение на заявеното правно основание ищецът не е бил препятстван да предприеме , още повече при наведената от ответника неяснота относно основанието на заявената срещу него претенция.Неяснотата за противната страна , обаче, е ирелевантна, доколкото не се споделя от съда,съобразно обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Поради това и третият от поставените въпроси изначално изхожда от несъществуваща предпоставка за неясни твърдения в исковата молба и само на това основание се явява необоснован с оглед общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1672 / 31.07.2014 год. по т.д.№ 3675/ 2013 год. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], на основание чл.81 вр. с чл. 78 ал.3 ГПК да заплати на С. А. Тил разноски за касационна инстанция, в размер на 600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :