5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№373
гр. София,15.07.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №3215 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на регионалното развитие и благоустройството срещу решение №1951 от 23.07.2018г., постановено по т.д.№5763/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав. С него е потвърдено решение №4537 от 24.06.2015г. по гр.д.№13864/13г. на СГС, ГО, І – 7 състав, с което Министерство на регионалното развитие и благоустройството е осъдено да заплати на община Калояново сумата 43 615,07 лв., дължима по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Регионално развитие /2007 – 2013/ №BG161РО001/4.1-04/2010 от 01.06.2010г. за извършени СМР съобразно количествено – стойностна сметка – неразделна част от договора, отразени в позиция 4 – изкоп с багер на речна баластра при едно утежнено условие на транспорт и позиция 5 – превоз на 5 км., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 16.10.2013г. до окончателното изплащане.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и че същото е необосновано. Касаторът поддържа, че въззивният съд не е приложил разпоредбата на чл.3 ал.2 от ПМС №179 от 10 август 2010г., съгласно която междинните и окончателните плащания се извършват след верифициране от страна на Управляващия орган/ Междинното звено на извършените разходи въз основа на подадени от бенефициента искания за плащане, придружени с междинни/ окончателни доклади, подадени въз основа на образци, одобрени от Управляващия орган/ Междинното звено, към които са приложени копия на всички документи, които доказват изпълнението на дейностите, копия на всички разходооправдателни документи, както и копия на документите, доказващи извършените плащания. Твърди, че съдът неправилно е приложил ЗЗД, като неправилно е детерминирал облигационноправните понятия за „договор“ и „изпълнение на договора“. Също излага доводи, че въззивният съд не е разграничил производството по верифициране на разходи и производството по налагане на финансови корекции, които възникват при различни процесуални предпоставки, развиват се по различен ред, а актовете, с които приключват, се издават на различни основания. Оспорва като неправилни фактическите констатации на съда, че процесните изкопно – насипни работи по позиция 4 от договора между страните не са изпълнени с материал, различен от речна баластра. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че порокът при съставянето на строителната документация не представлява неизпълнение на договорното задължение на ищеца за извозване на земна маса на съответното разстояние, а касае само редовността на строителната документация.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, а като значим за изхода на делото са формулирани следните материалноправен въпрос: Съдът длъжен ли е да обезпечи правилното приложение на императивния материален закон, в изпълнение на принципа на законност, регламентиран в чл.5 от ГПК, и по-конкретно длъжен ли е да обезпечи правилното приложение на нормативната уредба, касаеща отказ от верификация на разходи, която е от публичен ред и засяга изцяло общонационални интереси? Касаторът поддържа, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът община Калояново поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Подробни съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е сключен Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Регионално развитие /2007 – 2013/ №BG161РО001/4.1-04/2010 по проект „Корекция на река Пикла в [населено място], [община Калояново]“. Направил е извод, че при изпълнение на договора бенефициерът не е допуснал такова отклонение от изпълнението на възложените дейности или нарушение на нормативни и административните изисквания, произтичащи от вътрешни нормативни актове или актове от правото на Европейския съюз, които да могат да се квалифицират като нередност и да обусловят извод за необходимост от неизплащане на предвидената с договора безвъзмездна помощ. Кредитирал е заключението на съдебно – техническата експертиза, според което изкопът е изпълнен съобразно проекта и съгласно записките от заповедната книга е постигнато третиране до достигане на слой „речна баластра“, а също и е извозен по – голям обем земни маси от предвидените в договора. Приел е, че констатациите на вещите лица опровергават писменото становище на експертите от ДЗЗД „Обединение Гама консулт“, на което МРРБ е възложило контрола върху изпълнението на процесния проект. Относно констатираната от МРРБ липса на разрешение за извозване на отпадъци е приел, че това разрешение е било от значение за издаването на разрешение за ползване на обекта, законосъобразността на което не може да бъде проверявана инцидентно от съда. Изтъкнал е, че в конкретното производство подлежат на проверка такива нарушения на изискванията на договора, които биха повлияли върху годността на обекта, а по делото не се твърди негодност на строежа.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В случая поставеният от касатора въпрос е относим към предмета на спора, но не отговаря на общия селективен критерий по чл.280 ал.1 от ГПК и не може да послужи като общо основание за допускане на решението до касационен контрол. За да стигне до извода за основателност на предявения иск, въззивният съд подробно е анализирал разпоредби на приложимите нормативни актове от правото на ЕС и националното законодателство – Регламент (EO) 1083/2006г. на Съвета от 11 юли 2006г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (EO) 1260/1999г., ПМС №179/2010г., ПМС №245/2007г. и Наредба І3 от 01.04.2004г. за класификация на отпадъците /отм./. Обсъдил е също клаузите на сключения между страните договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, както и произтичащите от него права и задължения на страните. Въз основа на това тълкуване съдът е направил извод, че не са налице основания за отказ за изплащане в цялост на дължимата финансова помощ по процесния договор №BG 161РО001/4.1-04/2010 от 01.06.2010г.
Следователно съдът не е допуснал отклонение от задължението си да разреши спора съобразявайки приложимите към него материалноправни норми. С поставения от него въпрос касаторът по същество въвежда оплакване за неправилно тълкуване и приложение на посочените от него норми на националното право, дефиниращи процедурата по верификация на разходи във връзка с изпълнение на договорите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, съфинансирани от фондовете на ЕС. По този начин касаторът оспорва законосъобразността на решаващите изводи на въззивния съд, а правилността на съдебното решение не подлежи на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл.288 от ГПК.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
На ответника по касация община Калояново следва да бъдат присъдени направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 200 лева.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1951 от 23.07.2018г., постановено по т.д.№5763/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав.
ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО, с адрес [населено място], [улица] -19, да заплати на ОБЩИНА КАЛОЯНОВО с адрес с. Калояново, област Пловдив, пл. „Възраждане” №6, на основание чл.78 ал.3 от ГПК адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2 200 лева /две хиляди и двеста лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.