2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№160
София 05.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
И. Д.
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1733/14 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Застрахователна компания [фирма]– [населено място] против решение №1979 от.31.10.2013 г. по гр.д. № 2272/2013 г. на Софийски апелативен съд .
Ответникът по касация- П. Ц. М. е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал наличие на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което е мотивирал с това, че решението било „неправилно, постановено в нарушение на материалния закон”. Поставил е въпроса – „ Следва ли да се приеме за доказано в съдебния процес настъпването на заявено в исковата молба застрахователно събитие, ако настъпването на същото се удостоверява единствено с документи, изготвени въз основа на направено от ищеца заявление пред органите на МВР и досъдебното производство, като след оспорване факта на настъпване на това събитие ищецът не ангажира в процеса допълнително доказателства за установяването им/ свидетелски показания”. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Съгласно даденото определение на общото основание с т.1 на ТРОСГТК №1/09г. материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е този, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело .В случая поставеният от касатора въпрос не отговаря на тези критерии- тъй като е фактически, а не правен, като относим към интерпретиране на факти и обосноваване на конкретна фактическа обстановка, а не по приложението на правна норма, определяща решаващ извод на съда. Но дори и от така формулирания въпрос да бъде изведен релевантен – свързан с начина на доказване на конкретен, включен във фактическия състав на основанието – чл.208 КЗ, юридически факт, то страната не обосновава и допълнителен критерий за допускане на касационно обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено от касатора, изисква обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е посочването на нормата. Без правно значение е и общо направеното оплакване за неправилност на решението, което по принцип е неотносимо към производството по чл.288, тъй като се квалифицира по чл.281 ГПК и се разглежда само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и решението на Софийски градски съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1979 от.31.10.2013 г. по гр.д. № 2272/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: