3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.662
София, 30.07.2015година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на втори юни две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО Д.
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 3335/2014 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на М К. А от [населено място] против решение №206 от 10.07.2014 г. по т.д. №270/2014 г. на Варненски апелативен съд.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът А, чрез пълномощника си- адв.К. е интерпретирала мотивите на въззивния съд, в контекста на оплакванията си за неправилност на акта, в какъвто смисъл е и направеното от нея в заключение оплакване, за това, че съдът не бил преценил всички доказателства по делото и не се произнесъл по всички доводи на страните.Така е формулиран въпроса :” Следва ли въззивният съд да се произнесе по жалбата като прецени всички доказателства по делото, които са от значение за спора и отговори на всички доводи на страните.”Този въпрос, според страната е била разрешен в противоречие с изброени решения на ВКС, поради приетото с тях, че съдът бил длъжен да обсъди в пълнота всички доказателства по делото. Касаторът е изложил подробно и оплаквания за това, че съдът не е изпълнил задълженията си, предвид направеното пред него с отговора на жалбата възражение, че приложеното допълнително споразумение не съответствало на първоначално приложеното. Развит е и довод, че съдът не бил коментирал – постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 17.10.2012г. по преписка №261/12г. на РП – С., както и поддържаните от страната твърдения относно фактическата обстановка, мотивирани с подробни оплаквания за неправилност на изводите. Страната е поставила и четири въпроса, като е посочила, че същите са свързани с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което е обосновала с възпроизвеждане текста на нормата и с лаконичното твърдение за неправилност на решаващия извод на съда за основателност на иска, с оглед установената, според нея нищожност, поради липса на съгласие на допълнителното споразумение. Други доводи не са развити.
Касаторът А не установява предпоставки за допускане до касационно обжалване на атакувания от нея съдебен акт.
Първият поставен от касатора въпрос- не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Този извод се налага от общата му формулировка, уточнена с оплаквания за неправилност на акта, както и с твърдението за това, че въззивната инстанция не е обсъдила направените от страната възражения, а не с решаващите изводи на съда. Освен това, така поставен, въпросът съдържа и фактически несъответствия с установените процесуални действия на съда. Въззиваемата в производството – сега касатор е заявила, чрез процесуалният си представител, с отговора на въззивната жалба едно възражение, развито подробно и в настоящето изложение, а именно- че приложеното към жалбата допълнително споразумение не съответства на първоначално приложеното. В тази връзка и въззивният съд не само е разгледал това възражение, но е предприел процесуални действия, като е задължил въззивника да представи оригинала на споразумението и е направил констатация за съответствие в съдебно заседание от 01.07.2014г.,на което е присъствал и адв. К..Оплакването за това, че съдът не е взел предвид конкретни доказателства от досъдебното производство, без да бъдат сочени съображения за релевантност във връзка с тяхното доказателствено значение за фактите, които определят основателността на предявения иск не съставляват валиден довод за допускане на решението до касационно обжалване. Така например постановлението за отказ да се образува досъдебно производство, установява единствено, че поради липса на установеност, че е извършено престъпление е прекратена образуваната преписка. Останалите факти, поддържани като необсъдени от страната всъщност съставляват нейни твърдения и нямат относимост към правните изводи на съда, определящи единствено релевантност на въпроса по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Поради това не е налице и поддържаното общо основание. Не е обосновано и допълнително основание, тъй като цитираните решения не съдържат правен извод влизащ в противоречие с направените от съда, който за да се произнесе е обсъдил всички релевантни за спора факти, както и доводите на страните, изложени в въззивната жалба и в отговора й и е направил своите самостоятелни правни изводи. Правилността на тези изводи е ирелевантна спрямо производството по чл.288 ГПК, като неотносима към изчерпателно изброените основания по чл.280, ал.1 т1 -3 ГПК.
Страната не е изложила освен посочените оплаквания други доводи, свързани с основанията по чл.280, ал.1 ГПК, липсва обосновано конкретно противоречие с изброените съдебни актове, относими към съвсем различна фактическа обстановка,поради което и не се установява извод за наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 и2 ГПК, а оплакванията за неправилност не са относими към производството по чл.288 ГПК.
Дори и да бъде изведен правен въпрос от така формулираните с оглед основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то той би обосновал единствено общото основание за допускане на касационно обжалване. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то касаторът следва да обоснове, че конкретно формулирания правния въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на основанието, нито лаконичното оплакване за неправилност на акта, след като страната не е изложила никакви твърдения за непълнота, или неяснота на приложена правна норма, която да се нуждае от тълкуване, нито е въвела такива за неправилно формирана съдебна практика.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Варненски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №206 от 10.07.2014 г. по т.д. №270/2014 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: