6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 670
[населено място], 31.07.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия , първо търговско отделение, в закрито заседание на шести април ,през две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО Д.
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 2654 по описа за две хиляди и четиринадесета година, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Г. Т. Д. против решение № 45/ 02.06.2014 год. по т.д.№ 126 / 2014 год. на Бургаски апелативен съд,с което е потвърдено решение № 3/31.01.2014 год. по т.д.№ 65/2013 год. на Ямболски окръжен съд . С потвърденото решение са уважени предявените от [фирма] в обективно кумулативно и пасивно субективно съединение искове за установяване по отношение ищеца, че ответниците – [фирма], Г. Т. Д. и И. Д. Д. дължат солидарно на банката сумата от 52 000 евро – главница по сключен договор за кредит № 118 / 08.06.2007 год. и 5 броя анекси към същия, 5 678,48 договорна лихва за периода 21.05.2010 год. – 21.05.2012 год., 7 222,49 евро – лихва върху просрочена главница,за периода 21.05.2010 год. – 21.05.2012 год., 5 286,66 евро – наказателна лихва при просрочие за същия период ,ведно със законната лихва върху всяка от сумите, от завеждането на исковата молба до окончателното й заплащане. Касаторката оспорва въззивното решение в частта,в която е потвърдено първоинстанционното досежно собствената й отговорност.Намира същото неправилно, тъй като в противоречие с чл. 107 вр. с чл.124 ал.1 ЗЗД , въпреки неподписването от нея на анекси № 4 и № 5,от което следва че не е обвързана със съществените изменения в условията на договора за кредит, обективиращи новация , е ангажирана отговорността й.Оспорва извода на въззивния съд относно правните последици на уговореното в пар. 7 на анекс № 3 , с който въззивният съд е мотивирал извод за запазени от кредитодателя права спрямо Г. Д. и при действието на последващите анекси № 4 и № 5, независимо че не носят нейния подпис.Страната намира,че съдът неправилно е тълкувал пар.7 от анекс № 3,разширявайки постигнатото съгласие не по отношение на вече сключените до момента анекси, а и по отношение на бъдещи такива,каквато не е вложеният в клаузата смисъл.Поддържа се и тезата, че като не е подписала първоначалния договор за кредит, с подписването единствено на анексите, не би могла да бъде обвързана отговорността й в хипотезата на встъпване в дълг, доколкото липсва изрично приемане на действащите по договора Общи условия на банката .
Ответната страна – [фирма] оспорва касационната жалба и обосноваването на основание за допускане на касационното обжалване .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Договорът за кредит с кредитодател [фирма] е сключен на 08.06.2007 год. с кредитополучател [фирма] и солидарни съдлъжници – съдружниците К. Д. и И. Д..След смъртта на съпруга си К. Д. , придобивайки и припадащите се по наследство на дъщеря им дружествени дялове от [фирма], касаторката Г. Д. е придобила качеството съдружник в дружеството , като е подписала последващи анекси № 2 и № 3 в качеството на такъв и солидарно задължено с кредитополучателя трето лице.Анекси № 4 и № 5 ,относими към периода на предявените претенции,не носят подпис на Г. Д..В анекс № 4 – неподписан от ответницата – не се променя цената на кредита, уговаря се нов срок за ползване и погасяване на кредита, в същия размер от 52 000 евро , като се постига и уговорка за замяна на приложимите Общи условия,като Общите условия при които банката поема кредитни ангажименти към лица, осъществяващи стопанска дейност, се заменят с Общи условия при които банката предоставя кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност, в редакцията им към м. ноември 2008 год., в сила от 08.12.2008 година.С анекс № 5 – неподписан от Г. Д. – освен нов срок за ползване и погасяване на кредита,е променена и цената на кредита, като при сравнение с показателите в подписания от същата анекс № 3 промяна се отчита единствено в пар.4 б.”б” – годишен лихвен процент върху просрочена главница – 12,25 %, но в намаление спрямо визирания в анекс № 3 процент – 13,75 %.На практика с анекс № 4 и досежно условията за обявяване предсрочната изискуемост на кредита е уговорено прилагането на Общите условия при които банката предоставя кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност, в сила от 08.12.2008 год. – т.е. тези Общи условия , които са уговорени и в анекс № 3 / пар. 8 /. В отговора на исковата молба ответницата е оспорвала обвързаността си предвид промяна в следните съществени, според нея, елементи от съдържанието на договора за кредит – срок, цел на кредита , приложими лихвени проценти / цена на кредита /.
За да потвърди първоинстанционното решение за уважаване на исковете , въззивният съд е приел, че договарянето с анекси № 4 и № 5 не съставлява новация, поради което в качеството на трето задължено лице Г. Д. ,по силата на подписаните от нея анекси № 2 и № 3, продължава да отговаря за дълга по договора за кредит, в качеството на солидарно отговорен длъжник. Паралелно се е позовал и на качеството й на встъпило в дълга на съдружника К. Д. лице, макар и в двата случая да отговаря с идентично имущество – това на физическото лице.Съдът е формулирал паралелен извод, че с подписването на анекси № 2 и № 3 Г. Д. е приела както размера на кредита , така и Общите условия в сила от 2008 год.,вкл. приемането на условията за обявяване на предсрочна изискуемост,коментирайки пар.7 от анекс № 3 . В тази връзка съдът е изложил неясни мотиви защо клаузата на пар.7 от анекс № 3 не е нищожна, но е споделил тезата на първоинстанционния съд, че с подписването на анекс № 3 от ответницата и на основание пар. 7 от същия, кредиторът е запазил правата си срещу третите задължени лица / на практика солидарни съдлъжници /,поради което същите,дори неподписали последващите анекси се явяват обвързани с условията им. Съдът е приел за неоснователно възражението на страната, че като не е подписала договора за кредит, с подписването само на анекси № 2 и № 3 към същия, не следва да се счита встъпила в дълга , но липсват мотиви за извода.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК страната е формулирала следните въпроси : 1 / Промяната на кои условия по договора за револвиращ банков кредит следва да се считат съществени и обуславят прилагането на чл.107 ЗЗД / новация / ? – обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК ; 2 / Какво включва предмета на кредита / главница или главница и лихва / ? – обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК – противоречие на въззивното с решение № 59 / 21.03.2008 год. по т.д.№ 9 / 2008 год. на Варненски апелативен съд; 3 / Следва ли разпоредбите на договора да се тълкуват без да се отчита действителната воля на страните , с оглед прилагането на чл.20 ЗЗД ? – в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК – поради противоречие с решение № 504 / 26.07.2010год. по гр.д.№ 420 / 2009 год. на ІV г.о. ВКС ; 4 / С подписване последващите съглашения , без задълженото лице да е приело общите условия към договора за банков кредит и изрично задълженията и правата по договора , същото встъпило ли е в дълг ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .
Първият от въпросите е зададен хипотетично,доколкото не е ограничен в противопоставените като съществени и изменени с неподписаните от ответницата анекси условия на договора за кредит. Дори да се ограничи до изрично заявените като променени : цел на кредита ,срокове за погасяване и приложими лихвени проценти / цена на кредита / , то въпросът отново не би удовлетворил общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд на практика не е коментирал промени в целта и цената на кредита ,а е констатирал промяна единствено в срока за погасяване,по отношение което условие на договора е налице непротиворечива съдебна практика, че не съставлява съществено такова,респ. изменението му не обуславя новиране на правоотношението, освобождаващо солидарните длъжници , несъгласили се изрично с промяната , от отговорност / така реш.№ 130 по т.д.№ 650 / 2008 г. ІІ т.о. , реш.№ 138 по т.д.№ 27 / 2012 год. на ІІ т.о., реш. № 210 по т.д.№ 4090 / 2013 год. І т.о. ВКС / . На практика , досежно останалите променени елементи е налице липса на мотиви, предпоставяща процесуално-правен въпрос по правилността на решението, на основанията по чл.281 ал.3 ГПК. В подкрепа на крайните изводи,обаче, следва да бъде съобразено,че промяната в само един от лихвените проценти , с неподписания от ответницата анекс № 5, е в благоприятна за същата посока, поради което и не се мотивира правен интерес от възражението за необвързаност.Напълно идентична се явява и обвързаността с едни и същи приложими Общи условия, в сила от 08.12.2008 год. , приложими и към предпоставките за обявяване кредита за предсрочно изискуем. Дори да би бил обоснован общия селективен критерий, необоснован – единствено с формалното цитиране на чл.280 ал.1 т.3 ГПК,се явява допълнителния селективен такъв, според задължителните указания в т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС,вкл. съобразявайки горецитираната задължителна за въззивния съд практика на ТК на ВКС.
Вторият от формулираните въпроси е неясен като относимост към решаващите мотиви на въззивния съд . От непълнотата на мотивите на въззивното решение, коментиращо непроменен размер на главницата, но при липсващ коментар относно уредбата на акцесорните задължения за лихви,страната прави извод, какъвто въззивното решение не съдържа, а именно – че кредитът включва само главницата.Как , дори да би се съдържал в решението , този извод се явява относим към извода за липса на новация, изложението не сочи.Дори да се приеме за релевантен, въпросът не е обоснован с допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК – цитираното решение на Варненски апелативен съд не е доказано влязло в сила,като обстоятелството не се установи и при служебна проверка на настоящия състав в деловодната система за справки на ВКС.Отделно от това – няма обективиран извод на въззивния съд, в смисъла сочен от касатора, в който единствено случай би могло да е налице обективирано противоречие със съдържанието на цитираното решение, но и такова не е налице, тъй като в решение по т.д. 9 / 2008 год. ВАС е коментирал промяна именно в размера на главницата, с натрупване на капитализирана лихва и промяна във вида на кредита . Промени в приложими лихвени проценти решението не коментира .
Третият въпрос е обусловен от тълкуването на пар. 7 от анекс № 3 , подписан от ищцата .Решението в тази му част , както се посочи по-горе, е неясно в мотивирането на извод за обвързаност на страната и с неподписаните анекси , само на основание клаузата на пар. 7 . Мотивът,обаче,макар неясен,не е решаващ, предвид приетата от въззивния съд липса на новация и неприложимост на чл.124 вр. с чл. 107 ЗЗД.Не се подкрепя и от фактологията по спора извод за необвързаност на страната с ОУ на банката за предоставяне кредити на лица осъществяващи стопанска дейност,в сила от 08.12.2008 год.,приложими относно условията за обявяване кредита за предсрочно изискуем – предвидено идентично както в пар. 7 на анекс № 3 , така и в неподписания от страната анекс № 5. Отговор на въпроса за правилността на даденото тълкуване не би рефлектирал върху правния резултат, поради което и въпросът не обосновава общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК , при което излишно, а и невъзможно е прилагането на допълнителния селективен такъв.
Мотивите към предходния въпрос са релевантни и към четвъртия формулиран въпрос,който не кореспондира с фактите по спора : ответницата е изразила изрична воля за обвързаност с конкретни Общи условия на банката,приложими към уредбата на солидарната й отговорност / анекс № 3 / ,а визираните в анекс № 4 Общи условия , последно договорени като приложими , са именно същите – в сила от 08.12.2008 год.. Нещо повече, същата е встъпила в дълга на починалия си съпруг, в качеството на съдружник , лично задължен за дълга , респ. отговаря при условията, при които същият се е задължил, доколкото не ги промени последващо със съгласието на кредитодателя.Действително и тук въззивният съд е спестил ясни и точни мотиви.Доколкото извода му изчерпва съдържанието на формулирания въпрос , същият покрива общия селективен критерий, но е необоснован с допълнителния такъв по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК . Съгласно т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , хипотезата предпоставя посочването на неясна, непълна или противоречива правна норма и обосноваване на съществуваща противоречива практика по нейното прилагане или наличието на непротиворечива такава, с обосноваване нуждата от нейното преодоляване,с оглед развитието на обществените отношения или промяна в законодателството,с цел осигуряване точното прилагане на закона и за развитието на правото.Такава обосновка изложението по чл. 280 ал.1 ГПК не съдържа .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 45 / 02.06.2014 год. по т.д.№ 126 / 2014 год. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :