4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.657
София, 30.07.2015година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на пети юни две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО Д.
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1348/2014 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба [фирма]- [населено място] против решение от 10.02.2014г. по гр.д. 8524/2011г. на Софийски градски съд .
Ответникът по касация – А. П. Р. от [населено място] е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.Претендира разноски .
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поискал да бъде допуснато до касационно обжалване решението на СГС на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК ” по отношение искането за обявяване на обжалваното решение за недопустимо и на „основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по искането за отмяна на обжалването решение като неправилно”. Страната е формулирала въпроса: „ Допустимо ли е в исковото производство по чл.422, ал.1 от ГПК съдът да разгледа въпроса за изискуемостта на вземането и да отхвърли иска за установяване на съществуването на вземането, поради ненастъпила изискуемост, след като в заповедното производство с разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е постановена изискуемостта по реда на чл.418, ал.3 ГПК и разпореждането е влязло в сила”. По този въпрос страната е възпроизвела текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и лаконично е направила оплакване, че съдът не можел да се произнася по изискуемостта на вземането, тъй като тя вече била установена „със стабилен съдебен акт”. Според касаторът, правния въпрос, който водел до извод за ”неправилност” на решението бил – „ Подлежи ли на тълкуване във всички случаи клауза от договора, с която се определя настъпване на изискуемостта на задължението.При това тълкуване съдът може ли да установи условия за настъпване на изискуемостта извън изразената воля на страните и в каква степен”.Страната е направила накратко оплаквания за неправилност на акта с твърдение, че съдът е излязъл извън обективираната в договора воля на страните и по този начин решението противоречи на изброени актове на ВКС.Други доводи не са развити.
Доколкото от приложеното изложение, може да бъде изведено оплакване за недопустимост на произнасянето на въззивния съд,така посочено от касатора, макар и във връзка с т.3 на чл.280 ГПК, то същото следва да бъде обсъдено, поради това, че недопустимостта на акта формира самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване -арг. т.1 ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/09г. Касаторът е поддържал,изведено от поставения от него въпрос и кратките съображения, че решението е недопустимо, с оглед повторно произнасяне на съда по спор, по който въпросът за изискуемостта на вземането е бил вече разрешен с влязъл в сила съдебен акт в заповедното производство. Оплакването е правно необосновано и несъобразено с характера на заповедното производство и правното съдържание на предмета на иска по чл.422 ГПК.Този иск се явява съдебна фаза на инициираното по чл.417 ГПК заповедно производство и цели именно установяване съществуване на вземането като неговата изискуемост е факт имплицитно съдържащ се в този предмет. Искът по чл.422 ГПК макар и да се явява продължение на производството по чл.417 ГПК, съставлява исково производство, подчинено на процесуалната уредба на установителните искове и поради това, че с възражението по чл.415 ГПК длъжникът оспорва вземането, то неговата изискуемост и съответно дължимост е предмет на установяване вече по исков ред. В тази връзка доводите на страната не обосновават извод за недопустимост на иска, а доколкото могат да бъдат третирани като сочено основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то дори и да бъде изведен от формулирания правен въпрос, не са заявени каквито и да било доводи, съобразно изрично разясненото съдържание на основанието с т.4 на ТРОСГТК №1 /09г.Извън това правното съдържание на иска по чл.422 ГПК е било детайлизирано разяснено не само с многобройна практика на ВКС, постановена по чл.290 ГПК, но и с т.11 ТРОСГТК № 8, което изключва приложимост на обсъжданото допълнително основание.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Поставеният от касатора въпрос е по-скоро фактически, а не правен като неговото съдържание включва твърдения на страната, неустановени по спора.Въззивният съд в решаващите си изводи е приел изрично, че с оглед договорката между страните- първата половина от дължимата сума, ответницата ще заплати при покриване на грубия строеж / тази сума е била заплатена/, а втората / процесната/ в петдневен срок от издаване разрешение за ползване на сградата. В тази насока, решаващият състав е мотивирал, че удостоверение за въвеждане в експлоатация на жилищната сграда е било издадено при ограничителни условия, които не са отпаднали към момента на постановяване на съдебния акт, с оглед данните по делото. Няма данни, а и не се твърди, че е било издадено разрешение за външно топлозахранване и абонатна станция на основание чл.177, ал.1 ЗУТ. С оглед тези условия, съдът е приел, че не е установено да е било издадено разрешение за ползване на сградата. В този смисъл, в случаят въззивната инстанция не е тълкувала договорката между страните, която е възпроизвела и възприела дословно като начало на срока за дължимост на спорното вземане, а е приела, че не е изпълнено уговореното условие – да бъде издадено разрешение за ползване на сградата. Ето защо, поставеният от страната въпрос не е свързан с решаващите изводи на съда. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Поради така обоснованата със задължителна практика дефинитивност на общото основание без правно значение за установяването му са направените оплаквания за неправилност на съдебния акт в контекста на защитната теза на страната по спора, а и те не са относими към производството по чл.288 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие. В тази връзка, изброяването на съдебни актове, обективиращи задължителна практика, която страната нито е разгледала като съдържаща противоречиви правни изводи по поставения въпрос, какъвто не е и разглеждан в изброените актове на ВКС, не могат да обосноват доводи за наличие на основанието, тъй като в случая противоречието / доколкото въобще е твърдяно/ е обосновано не с противоречивото разрешаване на конкретен правен въпрос, а с оплаквания за незаконосъобразност на изводите на съда, изведени от неправилно възприета, според страната, фактическа обстановка, с оглед доводите за необсъждане на определени твърдяни факти и с наведени възражения по основателността на иска.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в настоящето производство разноски в размер на 500лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение от 10.02.2014г. по гр.д. 8524/2011г. на Софийски градски съд .
ОСЪЖДА ЕТ „ Р. П. „- [населено място] да заплати на А. П. Р. от [населено място] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 500лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: