О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№671
[населено място], 31.07.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия , първо търговско отделение,в закрито заседание на осми юни, през две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО Д.
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 3782 по описа за две хиляди и четиринадесета година, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1275 / 16.06.2014 год. по т.д.№ 4780 / 2013 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1643 / 03.10.2013 год. по т.д.№ 1472 / 2011 год. на СГС . С последното е отхвърлен предявеният от касатора против [фирма] иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр. трето ЗЗД, за връщане сумата от 121 100,40 лева , представляваща изплатена от ищеца продажна цена по договор от 10.10.2007 год., като дължима на отпаднало основание, предвид развалянето на договора по вина на ответника – продавач . Касаторът оспорва правилността на решението с доводи за постановяването му в противоречие с материалния закон – чл. 20 ЗЗД- при тълкуване на договорни клаузи,чл.194-195 ЗЗД – досежно извода за прието изпълнение без възражения,преклудиращо правото на кредитора за последващо релевиране недостатъци на доставеното / във връзка с доказателствената стойност на приемо-предавателен протокол от 17.12.2007 год./, чл.324 ТЗ – досежно извода за значителност на периода след доставянето и до възражението за недостатъци,поради което следва да се приложи презумпцията за приемане, както и чл.87 вр. с чл. 20а ЗЗД – относно извода за липса на виновно неизпълнение на задължения по договора от страна на продавача, въпреки неснабдяването на стоката със сертификат за калибриране EN ISO / IEC 17 025.Касаторът намира неправилно приложена нормата на чл.194 – 195 ЗЗД по отношение на изрично неописана като доставена част от договореното в приемо-предавателния протокол , което само по себе си изключва фактическото й получаване, изключващо и възможността за правно действие по одобряването му. Позовава се на факта, че въпросния сертификат за калибриране не е действие,дължимо от производителя, а на акредитирана съгласно изискванията на Международния стандарт EN ISO / IEC 17 025 лаборатория.В този смисъл страната акцентира на самостоятелността на договорения сертификат спрямо доставката на самата стока.Касаторът счита, че въззивното решение нарушава и чл.4 ал.1 и ал.5 на Закона за техническите изисквания на продуктите във връзка с чл.11 и чл.12 вр. с чл. 2 от Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието за електромагнитна съвместимост,както и на чл. 5.5.2 на посочения Международен стандарт,предвид извода на съда, че въпросния сертификат не е необходим за функционирането на предмета на доставката. Оспорва правилността и на извода за несъщественост на неизпълнението на продавача,с предмет ARMI комплекта със сертифицирани образци,предвид незначителната му, спрямо общата цена на доставката стойност , нарушаващ чл.93 ЗЗД . От значение за точно изпълнение според нормата са доставеното да не страда от недостатъци , съществено намаляващи цената му , но и годността й за обикновеното или предвиденото в договора потребление.Втората предпоставка, доколкото липсата на комплекта препятства извършването на обективни професионални анализи ,касаторът счита , че в случая е налице и изключва приложението на чл.87 ал.4 ЗЗД . Касаторът оспорва извода за липсата на предпоставка за разваляне по реда на чл. 87 ал.2 ЗЗД – недаден подходящ срок за изпълнение на продавача. Сочи и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – несъобразяване на въззивния съд с всички събрани по делото доказателства .
Ответната страна – [фирма] оспорва касационната жалба и обосноваването на основания за допускане на касационно обжалване , като намира ,че формулираните въпроси са фактологични и не покриват общия селективен критерий за правен въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим ,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ищецът е предявил иск по чл. 55 ал.1 пр. трето ЗЗД за разваляне на сключен с ответника договор за покупко-продажба на анализатор на сплави от съответна модификация и със съответни принадлежности, като твърди, че според клауза на договора продавачът е следвало да снабди вещта със сертификат за калибриране съгласно Международен стандарт EN ISO / IEC 17 025, както и с портативна хелиева бутилка , с т.нар. ARMI комплект, съдържащ 100 бр. сертифицирани стандартни образци, спрямо които се проверяват постигнатите при изпитванията резултати, както и с допълнително договорена маска за заваряване ,като договорената цена включва и обучение за работа с инструмента,осигурено от продавача.Ищецът – купувач твърди, че в срока по договора и до момента ответникът не е доставил изрично договорения сертификат за калибриране,както и сертификати за доставените бутилки хелий и манометър, не е изпитано от акредитирана лаборатория устройството за зареждане, както и е доставен със значително закъснение – на практика след развалянето на договора от купувача с нотариална покана , връчена на 14.02.2008 год. – ARMI комплекта със сертифицирани метални образци. Като твърди,че недоставеното препятства използването на вещта по предназначение,доколкото не съпътства провежданите със същата изпитания с гаранция за точността им, нужна на клиентите, ищецът твърди,че е възникнало потестативното му право за разваляне, надлежно упражнено преди предявяване на иска.
Ответникът се е защитавал със следните доводи: доставката е извършена в срок,като се съобрази удължаването на първоначалния, предвид допълнително заявената от купувача маска за заваряване; с подписването на приемо-предавателния протокол от 17.12.2007 год. и непредявяване на недостатъци в подходящ след получаването на вещта срок, следва да се счита преклудирано правото на купувача за възражения по чл.194 ЗЗД ; изпълнението е извършено в съответствие с офертата на продавача, която не визира спорния сертификат и доставянето на такъв не е в съответствие с обичайната търговска практика на продавача / твърди клаузата за осигуряването му включена едностранно от ищеца, изготвил проекта на договора / ; сертификатът не е необходим и е достатъчно снабдяването на доставяната вещ със сертификатите на производителя от САЩ ; като самоволно е включен в съдържанието на договора, изготвен от купувача,сертификатът – като самостоятелно договорима услуга – е останал без съответно договорена цена,с оглед което и в тази й част договорната клауза е нищожна; противно на твърдението на ищеца, сертификатът не е условие за получаване или разширяване акредитацията му от ИА „БСА„; досежно неосъщественото обучение ответникът твърди неполучено съдействие от кредитора – определяне на време и място за осъществяването му ; липсата на сертификата не е пречка за използването на уреда по предназначение , като страната твърди и фактическото му използване от ищеца,предвид наличие на следи от износване и изпращането му в сервизен център за ъпгрейдване на нова електроника и софтуеърни кодове.
За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на иска,въззивният съд е препратил изрично към мотивите му , на основание чл.272 ГПК.Според същите ,възражението на купувача за недостатъци в изпълнението е преклудирано,на основание чл.194 ал.1 ЗЗД, тъй като в приемо-предавателния протокол от 17.12.2007 год. – само седмица след изтичане на уговорения за доставка срок – същият е удостоверил фактическо получаване на вещта, без да е направил възражения относно окомплектоваността на доставката.Съдът е приложил нормата по отношение на явен недостатък.В евентуалност, ако се приеме за скрит такъв , е изтъкнал и довода,че отправените възражения за недостатъци – с писма от 7,8 и 22 януари 2008 год. не удовлетворяват изискването за предявяване на недостатъците незабавно,съгласно чл.194 ал.1 ЗЗД,респ. възражението е отново преклудирано.Самостоятелен довод за неоснователност е и този,че закупената вещ може да се използва по предназначение и без въпросния сертификат, тъй като той има отношение към метрологията, а уредът е предназначен за извършване на химически анализи – съдържание на различни химически елементи в изследваните материали.Според първоинстанционния съд,за работа с уреда не е необходима акредитация от ИА „ БСА „,който извод е направен въз основа особеното мнение на вещо лице от тройната съдебно-техническа експертиза.Съдът е изложил и съображението за невъзможно условие на доставката, тъй като произведената в САЩ вещ не би могла да бъде снабдена с европейски сертификат за калибриране,според европейски международен стандарт,а и сертификатите от производителя ,с които е снабдена удостоверяват много по–големи изисквания на които вещта отговаря, от тези на международния стандарт EN ISO / IEC 17 025.От обозначенията върху доставената хелиева бутилка, съдът и въз основа заявеното от вещото лице Крячков е приел наличие на сертификат за качество,но при всички положения и досежно това неизпълнение прилага преклузията по чл.194 ал.1 ЗЗД, поради невъвеждането на възражение с такъв предмет при приемането на стоката.Досежно недоставянето на ARMI комплекта съдът е мотивирал неоказано съдействие на кредитора за получаване на вещта,при по-късното й доставяне на 14.03.2008 год.,като обстоятелството,че доставката е следвала волеизявлението за разваляне на договора съдът намира ирелевантно, тъй като то не е породило правни последици – кредиторът не е доказал безполезност на изпълнението, за да развали без срок , по реда на чл. 87 ал.2 ЗЗД ,а и неизпълнената част е незначителна с оглед интереса му и разваляне за неизпълнението й е недопустимо, съгласно чл.87 ал.4 ЗЗД .
Като е споделил съображенията на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК,въззивният съд е акцентирал на следното : Дори да се приеме отправено възражение за недостатъци, с писма от 7, 8 и 22 януари 2008 год.,то не отговаря на изискването за „ незабавност „ ,съгласно чл. 194 ал.1 ЗЗД. Договорна клауза – за снабдяване на стока с произход от САЩ с европейски сертификат за калибриране – е с невъзможен предмет и като такава – нищожна.От друга страна съдът приема,че доколкото е възможно снабдяването на такава стока с европейски сертификат за калибриране,от акредитирана в страната лаборатория, то това би следвало да е самостоятелен договор за услуга,с отделна цена.Подобна възможност по начало изключва развалянето на договора, а предпоставя упражняване на право за отстраняване недостатъци за сметка на продавача / извод в противоречие с предходно направения за самостоятелност на договора с предмет сертификат за калибриране, спрямо договора за доставка на самата вещ /.Съдът е счел и недоказана безполезност на изпълнението, което следва да се основава на нови събития, след и поради забавата в изпълнението / извод касаещ ARMI комплекта, за който е предложено забавено изпълнение ,доколкото сертификата за калибриране и до момента не е осигурен /, поради което и разваляне без предупреждение , по реда на чл. 87 ал.2 ЗЗД е недопустимо.По отношение забавата в доставката на комплекта е споделено и съображението на първоинстанционния съд за приложение на чл.87 ал.4 ЗЗД – незначителна част от престацията ,с оглед интереса на кредитора . Изложен е и паралелен извод,че въпросният сертификат за калибриране не е необходим за работа на уреда , с оглед предназначението му, т.е. не намалява годността му за предвидената в договора употреба.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси: 1/ Кое в един писмен документ представлява волеизявление и може да бъде предмет на тълкуване по чл.20 ЗЗД и кое от съдържанието му ,в случай че удостоверява предаване на престация съгласно договор, представлява свидетелстващо изявление на страна по договора ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК,поради противоречие на въззивното с решение № 123 по гр.д.№ 959 / 2011 год. на ІІІ г.о. ВКС; 2/ Липсата на сертификат за стока съгласно международен стандарт, произведена от страна извън ЕС, към момента на доставката , намалява ли съществено годността й за предвиденото в договора употребление ,при положение че стоката се доставя за използване в страна от ЕС ? Освобождава ли се и в кои случаи продавачът от задължението да предостави на купувача посоченият в договора конкретен европейски сертификат за калибриране на внесената стока, предмет на доставката ? Нищожна ли е клауза,предвиждаща предоставянето на такъв сертификат , за стока произведена извън ЕС,но внесена и предназначена за експлоатация в страна от ЕС ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, за тълкуване разпоредбите на чл.4 от Закона за техническите изисквания към продуктите, пар.1 ал.2 т.3 от ДР на същия закон , чл.31 ал.1 от Закона за измерванията и чл.10 ал.1 от Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на транспортируемите съоръжения под налягане ; 3 / Правото на купувача да иска отстраняване на недостатъци на вещта за сметка на продавача,съгласно чл.195 ЗЗД ,осуетява ли правото му да върне вещта и иска обратно цената ? За да упражни това право – за връщане на вещта и получаване обратно цената – трябва ли стоката да е негодна за употреба ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие на въззивното с решение № 131 по т.д.№ 890 / 2009 год. на І т.о. ВКС и реш.№ 156 по т.д.№ 772 / 2011 год. на ІІ т.о. на ВКС; 4 / Следва ли разпоредбите на договора да се тълкуват като се отрича действителната воля на страните и как следва да се тълкува клауза с оглед систематичното й място в договора и общия му смисъл ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с реш.№ 167 по т.д.№ 666 / 2010 год. І т.о. , реш.№ 137 по т.д.№ 888 / 2009 год. на ІІ т.о. , решение № 502 по гр.д.№ 222 / 2009 год. на ІV г.о. на ВКС , реш.№ 347 по гр.д.№ 290 / 2010 год. на ІV г.о. , реш.№ 202 по гр.д.№ 680 / 2011 г. на І г.о. и решение № 504 по гр.д.№ 420 / 2009 год. на ІV г.о. на ВКС ; 5 / При наличие на две групи вещи лица,дали противоположни становища,задължен ли е решаващият съд,при отхвърляне на заключението на мнозинството,да изложи мотиви за недостатъците му,като го цени във връзка с останалите доказателства по делото ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК– противоречие с решение № 324 по гр.д.№ 378 / 2009 год. на І г.о. на ВКС.
Първият въпрос е предпоставен от извода на съда за преклудиране правото на купувача на възражения за недостатъци на продадената вещ , с изготвянето на приемо-предавателния протокол от 17.12.2007 год., основно по отношение неснабдяването със сертификат за калибриране EN ISO / IEC 17 025.За да приложи разпоредбата на чл.194 ал.1 ЗЗД – противно на признанието на самия доставчик, че не е осигурил този сертификат , тъй като би било невъзможно от страната на производителя, в качеството му на сертификат,съобразно европейски международен стандарт – въззивният съд не е тълкувал по смисъла на чл.20 ЗЗД волеизявлението на купувача , че приема стоката като окомплектована съобразно договореното / напълно ясно по съдържание и недвусмислено изявление /, а обосновал погрешно приложение на разпоредбата на чл. 194 ал.1 ЗЗД , в противоречие с чл. 194 ал.2 ЗЗД, въвеждайки действието на презумпция за точност на изпълнението,въпреки признание за неточност от длъжника, която обаче същият не счита,че съставлява основание за разваляне на договора.В този смисъл, решаващите изводи относно значението на приемо-предавателния протокол не са резултат от неправилна квалификация на документа като диспозитивен , респ. свидетелстващ в различни части, а от неправилно приложение на материалноправната норма и по начало неправилна квалификация на неизпълнението като некачествено, вместо като непълно такова.Затова и въпросът не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК,което изключва необходимостта от разглеждане на сочения допълнителен такъв.
Втората група въпроси касаят фактологична преценка на доказателствата по делото,имащи отношение към характеристиката на доставяния уред и необходимостта от сертификат за калибриране както изобщо, така и съгласно международен европейски стандарт, независимо от снабдяването му със сертификати за качество от производителя в САЩ.Въпросите не предпоставят еднозначни, общоважими и приложими към всички сертификати за стоки отговори на правни въпроси . Същите са и превратно формулирани спрямо решаващите изводи на първоинстанционния съд / изключая въпроса за нищожността / относно значението на сертификата , към които – без ограничение – е препратил въззивния съд, както и към собствените на последния мотиви , а именно , че сертификатът : изобщо не е необходим, тъй като калибрирането няма отношение към процесния доставен уред,доколкото е относимо към метрологията, а функциите на уреда са за осъществяване на химически анализ на изследваните материали ; в евентуалност – невъзможен за изготвяне от акредитирана лаборатория по международен европейски стандарт, с оглед държавата на произход на уреда – извън ЕС ; в евентуалност и ако би било възможно издаването му – предмет на самостоятелно договаряне, в случая неосъществено , предвид недоговорена отделна цена на услугата.Отделно от необоснованост на общия,необоснован е и допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК : цитираните норми не съдържат отговор на формулираните от страната въпроси, нито са непълни, неясни или противоречиви и като такива доказано обусловили противоречива съдебна практика,респ.непортиворечива такава, но подлежаща на преодоляване поради развитие на обществените отношения или промяна в законодателството, с цел точното прилагане на закона и за развитието на правото , съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.д. _ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС .
Третият от формулираните въпроси също не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ЗЗД. Същият е зададен от касатора по отношение неизпълнението което твърди в цялост, а не само досежно забавеното изпълнение на ARMI комплекта,макар и по отношение последния да е твърдял,че недоставянето му е толкова съществено неизпълнение, че прави негодно за използване по предназначение цялото оборудване.Правото на кредитора по чл.195 ЗЗД – за отстраняване недостатъка на вещта за сметка на кредитора, упоменато от въззивния съд, не съставлява решаващ мотив на решението и по начало е относимо към некачественото,не непълното изпълнение,каквото е налице в случая. Решаващи са мотивите за нищожност на клаузата за доставяне на сертификата за калибриране и за липсата на предпоставки за разваляне на договора – изобщо , в евентуалност – по реда на чл.87 ал.2 ЗЗД, макар последните да са евентуални мотиви и спрямо тези за нищожност на договорената клауза.Досежно само забавеното изпълнение на ARMI комплекта, решаващи са освен мотивите за неприложимост на чл. 87 ал.2 ЗЗД ,също и тези основани на чл.87 ал.4 ЗЗД – незначителност на неизпълнената част.Именно от отреченото право на разваляне на договора следва отхвърлянето на иска, а правото за отстраняване недостатъка за сметка на продавача е посочено като възможност, осъществима точно при действащ, а не развален договор между страните.Дори да би бил обоснован общия селективен критерий, необоснован е допълнителния такъв в сочената хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Р.. № 131 по т.д.№ 890 / 2009 год. на І т.о. е постановено по различен правен въпрос, в отговор на който единствено съставлява задължителна съдебна практика, а именно : „по въпроса за несъответствието между претендираното с исковата молба право и правото на което е дадена защита в решението „ – доколкото искът е предявен за ангажиране отговорността на ответника по правилата на договорната отговорност за недостатъци – чл. 193 – 197 ЗЗД, а съдът е разгледал същия прилагайки правилата на гаранционната отговорност по Наредба № 2 от 31.07.2003 год. за въвеждане в експлоатация строежите в Република България . Решение № 156 по т.д.№ 772 / 2011 год. на ІІ т.о. ВКС е постановено по правния въпрос : дали фактическото връщане на вещта с недостатъци е предпоставка за надлежното упражняване правата на купувача по чл.195 ал.1 ЗЗД ? В. ,именно в това решение е направено и разграничението в упражняване правата по чл. 195 ал.1 ЗЗД , а именно : връщане на вещта е възможно само в хипотезата на разваляне на договора, в случая отречено при съвкупност от мотиви, в евентуалност едни спрямо други , а именно :1/ не е налице неизпълнение, тъй като уговорката е нищожна; 2/ ако би била действителна, преклудирана е възможността на кредитора за предяви недостатъка,съгласно чл.194 ал.1 ЗЗД; 3/ и да не е преклудирана възможността, не се касае за неизпълнение, което прави вещта негодна за употреба по предназначение , т.е. изключва се разваляне на договора в цялост, като изобщо се отрича необходимостта от сертификата / с оглед вида на уреда и предназначението му и относимост на калибрирането към метрологията / ; 4/ дори да би се приело наличие на неизпълнение, правото на разваляне не е упражнимо по реда на чл.87 ал.2 ЗЗД. По никой от тези решаващи мотиви касаторът не е формулирал правен въпрос .
Четвъртият от формулираните въпроси не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК. Въззивният съд, респ. първоинстанционният, към мотивите на който въззивното решение препраща, не е тълкувал договорни клаузи, а коментирал нищожност на договорна клауза.Касаторът подвежда под тълкуване неправилно несъобразяване от съда на всички разпоредби на договора, респ. на всички представени доказателства, но не визира неясна, непълна договорна клауза или такава по която между страните изрично е възникнал спор относно приложението й.В изложението му към този въпрос се сочат именно несъобразени от съда разпоредби на договора, но между процесуалното задължение на съда за съобразяване на всички факти и доказателствата в цялост по делото и задължението му да тълкува неясни, непълни или противоречиви договорни клаузи е налице съществена разлика, неотчетена от касатора .
Петият от формулираните въпроси също не покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК . Доколкото въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния, следва да се съобрази че последният е посочил съображенията си за кредитиране именно изводите на вещото лице с особено мнение в тройната съдебно – техническа експертиза, както и обсъдил доказателствата в цялост.Поради това и съществено нарушение на чл.202 ГПК и чл. 235 ал.2 ГПК не се установява,а и да би било налице е въпрос по правилността на въззивното решение, на основанията по чл.281 т.3 ГПК , различни от тези по чл. 280 ал.1 ГПК.Поради необоснованост на общия селективен критерий , ирелевантно е коментирането на допълнителния такъв .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1275/ 16.06.2014 год. по т.д.№ 4780 / 2013 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: