О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 336
[населено място] ,17,06,2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на девети юни,през две хиляди и петнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО Д.
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1454 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Л. Х. К. против определение № 50 / 04.02.2015 год. по ч.т.д. № 28 / 2015 год. на Бургаски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на същата страна против разпореждане № 2 535 / 17.10.2014 год. по т.д.№ 183 / 2013 год. на Бургаски окръжен съд .Със същото е оставена без уважение молбата на Л. Х. К. ,за освобождаване от заплащането на държавна такса по подадена от същата страна въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно решение , по искове на [фирма],предявени по реда на чл.422 ал.1 ГПК, с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК, с обща цена 89 517, 97 евро. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение,с основния довод,че при постановяването му не е съобразено здравословното състояние на съпругата на молителя – психическо заболяване ,свързано с провеждано лечение, предпоставящо и допълнителни разходи, както и обстоятелството, че съпругата му няма трудови или други доходи, поради което декларираните такива от Л. К. служат и за нейната издръжка.
Ответната страна – [фирма] – не е депозирала отговор.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване , на основание чл.274 ал.3 т.2 ГПК, съдебен акт .
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното :
Указаната на жалбоподателя дължима държавна такса за подадена от същия въззивна жалба срещу първоинстанционното решение е 1 750,66 лв.. Същият е декларирал доход от пенсия и възнаграждение за почасово полаган труд по трудов договор в общ размер от 1 239,47 лева.Страната е декларирала под страх от наказателна отговорност,че няма други доходи,не притежава жилище,недвижими нежилищни и земеделски имоти,както и че съпругата му е безработна и няма самостоятелни доходи.В производството по обжалване първоинстанционния отказ за освобождаване от държавна такса по депозраната въззивна жалба, страната представя епикриза,установяваща увреждане психическото здраве на съпругата му, но и удостоверяваща изписване от лечебното заведение към 07.08.2009 год. при напълно възстановена трудоспособност.Представя и изходяща от съпругата декларация за непритежаване на жилище , други недвижими нежилищни и земеделски имоти,липса на каквито и да било доходи ,поради неупражнявана трудова дейност и здравословни проблеми / неконкретизирани , освен като сериозни /.Не са представени доказателства за необходимост от лечение към момента,както и за размера на разходите за такова лечение .
За да потвърди първоинстанционното разпореждане, въззивният съд е посочил, че за произнасяне по молбата с правно основание чл. 83 ал.2 ГПК следва да бъдат съобразени и доходите на членовете на семейството на молителя.Посочил е,че представените пред въззивна инстанция допълнителни доказателства, изрично коментирани като неустановяващи понастоящем влошено здравословно състояние на съпругата на молителя, не са от естество да променят извода за наличие на достатъчно парични средства за заплащане на дължимата държавна такса,при установен месечен доход на страната от 1 239,47 лв..Поясняващи мотиви за така направената преценка и в частност – за значението на непроменящото,според въззивния съд, извода за неоснователност на молбата по чл.83 ал.2 ГПК обстоятелство, че съпругата на ответника – жалбоподател не работи,респ. се издържа от доходите на съпруга си, въззивният съд не е изложил.Мотивите на въззивния съд не изключват релевантността на обстоятелствата относно здравословното състояние на съпругата / ако би било установено и обуславящо допълнителен разход за домакинството на страната / и доходите на същата, но в конкретния случай ги преценяват като негодни да променят извода за наличие на достатъчно средства за заплащане на държавната такса.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК жалбоподателят е формулирал въпрос,предявен в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – отговор на който се твърди от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: При преценката по молба с правно основание чл. 83 ал.2 ГПК , следва ли съдът да вземе под внимание и здравословното състояние и трудовата заетост на съпругата на страната,направила искането за освобождаване от заплащане на държавна такса ?.
Така формулиран въпросът не кореспондира с решаващите мотиви на въззивното определение,което изхожда от съображението, че макар преценими,тези фактори не променят извода за липсата на предпоставки за освобождаване от държавна такса, поради достатъчност на имуществото на страната за нейното заплащане.Защо това е така, при съотношението 1 750,66 лв. дължима държавна такса и 1 239,47 лв. доход на страната, въззивният съд не е изложил мотиви, което съставлява съществено нарушение на съдопроизводствено правило – основание по чл. 281 т.3 ГПК,но само по себе си не е послужило за формулиране на процесуалноправен въпрос,като основание по чл. 280 ал. 1 ГПК, различно от основанията по чл.281 т.3 ГПК.В този смисъл, въпросът не удовлетворява общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, а и необоснован – единствено с формалното позоваване на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – е и допълнителния селективен критерий.Не е доказано наличието на противоречива съдебна практика по приложението на чл.83 ал.2 ГПК,дори да би се приело,че съдът е ирелевирал значението на здравословното състояние на съпругата на молителя и издържането й изключително от него, поради неупражняван труд и липса на други доходи и имущество.Самата норма не е непълна,противоречива или неясна,каквото е общото условие за приложимост на този допълнителен селективен критерий, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 50 / 04.02.2015 год. по ч.т.д. № 28 / 2015 год. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :