2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 239
гр. С., 22,04, 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО Д.
като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров ч.т.д. № 698 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, вр. с ал. 1, т. 2, вр. с чл. 248, ал. 3, изр. второ от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Б. Д. Б. против определение № 6, постановено на 08. 01. 2015 г. от тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение по т.д. № 2351 по описа на съда за 2014 г., с което е допълнено постановеното по делото определение № 360/27. 10. 2014 г., като е осъден частният жалбоподател да заплати на противната страна по делото сумата 660 лв. адвокатско възнаграждение за защита в касационната инстанция. В частната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Противната страна оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба, като подадена от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните събражения: Неоснователно е оплакването в частната жалба, базирано на твърдението, че присъденото с обжалваното определение на ответника по жалбата адвокатско възнаграждение не било заплатено – в уверение на обратното по делото е приложена осчетоводена от [фирма] на 18. 07. 2014 г. вносна бележка за присъдената сума, с пълна конкретизация в същата на получателя, задълженото лице и датата на сключване на договора за правна защита и съдействие, по който сумата се дължи. Вносната бележка съставлява надлежно и достатъчно доказателство за заплащането на сумата по см. на т. 1 от ТРОСГТК № 6 от 2012 г. Неоснователно е оплакването срещу размера на заплатеното адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят не е възразил своевременно срещу този размер с депозираната на 26. 11. 2014 г. молба – отговор на молбата на противната страна с правно основание чл. 248 от ГПК. В същата са развити само съображания за недопустимост на молбата и липса на данни за заплащане на възнаграждението, а съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът не е властен да намалява размера на заплатеното възнаграждение служебно, без изрично формулирано такова искане от насрещната страна. Дори и да е формулирано такова искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в по-нисък размер, съдът може (срв. чл. 78, ал. 5 от ГПК), но не е длъжен да го уважи и в конкретния процесен случай заплатеният хонорар се явява съответен на фактическата и правна сложност на делото. Неоснователно е и по същество оплакването за несъобразяване на размера на заплатеното възнаграждение с минималния такъв (който не е задължителен, а именно минимален). Доколкото отговорът на касационната жалба е депозиран след влизане в сила на изменението на Наредба № 1 на ВАС от 2004 г., изм. и доп. ДВ. бр. 28 от 28 Март 2014 г., минималният размер на адвокатския хонорар по делото, при цена на иска 4200 лв. е 500 лв., поради което заплатеният не се явява и прекомерен. Неоснователно е оплакването, че обжалваното определение не е подписано от членовете на постановилия го съдебен състав – обратното е видно от самото определение. Неоснователно е оплакването за нарушена „родова“ подсъдност, доколкото делото не било подсъдно на търговско, а на гражданско отделение на ВКС – делото е подсъдно на ВКС и като търговско – именно на състав на Търговска колегия на ВКС, а условното приемане на обратното не е от естество да се отрази на валидността, допустимостта и правилността му. Противно на твърдяното от частния жалбоподател, евентуално допусната в обжалваното определение очевидна фактическа грешка не е основание за отмяната или обезсилването му, още повече че в случая се твърди такава не в диспозитива, а в мотивите на съдебния акт, които на собствено основание не подлежат и на поправка. Ирелевантни са оплакванията в частната жалба, основани на уредбата на заплащането на правна помощ, предоставена по реда на Закона за правната помощ – такава по делото не е оказвана. Неоснователно е оплакването, базирано на формата на договора за правна защита и съдействие, доколкото същата била „измислена“, а не по образец на НБПП – както се посочи правна помощ по реда на ЗПП не е предоставяна, изискванията за форма на договора по образец на НБПП са неприложими, няма предвидено друго нормативно изискване за форма, като такава за действителност на договора, нито пък същият да бъде непременно сключен на бланка, както това се претендира от жалбоподателя. Неоснователни са оплакванията за неотносимост на приложената по делото и подробно описана по-горе в настоящите мотиви вносна бележка за процесния адвокатски хонорар – в същата ясно е посочен договорът, по който сумата се плаща, задълженото лице и получателя. Неоснователни са оплакванията, базирани на твърдението, че договорът за правна защита и съдействие, и вносната бележка били съставени три месеца преди произнасянето на ВКС по делото с определение по чл. 288 от ГПК – датата на съставяне на същите е относима към момента на връчването на ответника по касация, на касационната жалба на частния жалбоподател, установената по делото дата на това връчване е 23. 06. 2014 г., а оспорваните документи са съставени през м. юли същата година.
При така изложеното частната жалба, с която настоящият състав е сезиран се явява неоснователна, а обжалваното определение на друг състав на ВКС – валидно, допустимо и правилно, поради което и същото следва да бъде потвърдено в неговата цялост, със законните последици. При този изход на делото частният жалбоподател няма право на разноски, а ответникът по жалбата не претендира такива.
Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 6, постановено на 08. 01. 2015 г. от тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение по т.д. № 2351 по описа на съда за 2014 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: