О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.240
София.31.07..2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и девети юли две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО Д.
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията Иво Д. търг. д. № 1607/2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 280, ал. 2 ГПК, вр. чл. 233, ал. 1 ЗЗД.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез процесуалния му представител адв. Р М., против решение № 70 от 04.03.2015 г., постановено по в. гр. д. № 47/2015 г. по описа на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1152 от 05.12.2014 г., постановено по гр. д. № 03063/2014 г. по описа на Пернишки районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен искът на [фирма] с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 310, т. 2 ГПК, с който е поискано да бъде осъден ответникът да опразни наетото помещение и да предаде владението върху недвижимия имот на ищеца.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното определение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, тъй като съдът е приел, че исковата молба не играе ролята на предизвестие за прекратяване на наемния договор, че ответникът не е получил предизвестие за прекратяване на наемния договор и неплащането на повече от две поредни наемни вноски не е основание за прекратяване на договора. Счита, че съдът неоснователно е приел, че не са налице другите основания за прекратяване на процесния наемен договор, въпреки че от представените по делото доказателства безспорно се установявало противното.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставя следните процесуалноправни въпроси: 1) Нужно ли е, за да има исковата молба характера на предизвестие за прекратяване на договор за наем и предаване на държането на наетата вещ, това да бъде изрично записано в нея? 2) Нужно ли е, за да има исковата молба характера на предизвестие за прекратяване на договор за наем и предаване на държането на наетата вещ, да бъде направено изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК? 3) Нужно ли е, за да има исковата молба характера на предизвестие за прекратяване на договор за наем и предаване на държането на наетата вещ, това да бъде изрично предвидено в наемния договор? Сочи следната задължителна практика по чл. 290 ГПК в подкрепа на своята теза: решение № 158 на ВКС; решение № 113 на ВКС; решение № 171 на ВКС; решение № 706 на ВКС; решение № 178 на ВКС.
Ответникът по касационната жалба – [фирма], чрез процесуалния му представител адв. К. И., е на становище, че жалбата не следва да се допуска до касационно обжалване или евентуално счита, че жалбата е неоснователна.
Касационна жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд потвърждава решението на първата инстанция, тъй като е приел, че основанието за прекратяване на наемното правоотношение – подаване на искова молба по чл. 233, ал. 1 ЗЗД, има характер на предизвестие за прекратяване на наемния договор, но такова основание не е изрично въведено нито в исковата молба, нито по надлежния процесуален ред. Според съда не би могло да се приеме, че прекратяването на наемния договор настъпва автоматично с неплащането на две последователни наемни вноски или че не следва да се отправя предизвестие. Доколкото се касае за едностранно прекратяване, то следва да е налице изявление в този смисъл, достигнало до наемателя. Съдът е достигнал до извода, че нотариалната покана не е надлежно връчена, поради което липсва достигнало изявление до наемателя за прекратяване на наемния договор и същият не е надлежно прекратен.
Настоящият състав приема, че следва да остави касационна жалба без разглеждане на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
Предявен е иск по чл. 233, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 310, т. 2 ГПК за осъждане на ответника да опразни наетото помещение и да предаде владението върху недвижимия имот на ищеца. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК размерът на цената на иска по искове за съществуване или прекратяване на договор за наем е наемът за една година. Според чл. 2, ал. 1 от договора за наем, сключен между страните, наемната цена е уговорена в размер на 300 лева месечно без ДДС, което означава, че цената на иска следва да бъде определена в размер на 3 600 лева без ДДС за една година или в размер на 4 320 лева с включено ДДС, която цена е под минимума, определен от законодателя в чл. 280, ал. 2 ГПК като ограничение за касационно обжалване. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, в редакцията му преди измененията с бр. 50 на ДВ от 03.07.2015 г., не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лева за търговски дела. В конкретния случай решението по предявения иск не подлежи на касационно обжалване, предвид прага за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК.
Мотивиран по този начин Върховният касационен съд, състав на първо отделение на Търговска колегия
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на [фирма] против решение № 70 от 04.03.2015 г., постановено по в. гр. д. № 47/2015 г. по описа на Пернишки окръжен съд.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на Търговска колегия на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: