6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 286
София, 20.10.2015година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1584/2015 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], – [населено място] против решение №585 от 17.10.2014г. по т.д. 484/2014г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която е отменено решение №148 от 25.11.2013г. по т.д. № 16/13г. на Пазарджишки окръжен съд в частта му, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от [фирма], [населено място], Република Италия против [фирма] / н/ и [фирма] – [населено място] искове с правно основание чл.694,ал.1 ТЗ за установяване несъществуване на приети в производството по несъстоятелност вземания на кредитора [фирма] – [населено място], включени в списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ал.4 ТЗ както следва – вземане под №3 в списъка на неприетите вземания- в размер на 588лв. по фактура № 407/30.11.2010г. – стойност на услуга трудова медицина, вземане под № 6 н списъка с неприетите вземания в размер на 12821.17лв. представляващо неизплатени задължения за доставка на стоки и услуги за периода 31.07.2009г. – 30.04.2010г., вземане под № 7 от списъка с неприетите вземания в размер на 2288,60лв. представляващо обезщетение за забава на неизплатени задължения за доставки на стоки и услуги за периода 31.07.2009г.-30.04.2010г. и вземане под №25 в списъка с неприетите вземания в размер на 18.45лв.представляващо обезщетение за забавено плащане на вземането под №3 от списъка на неприетите вземания и по същество в тези части исковете са били уважени, както и в частта за разноските.
Ответникът по касация- [фирма]- [населено място], Република Италия е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Излага и подробни съображения за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационата жалба срещу решение №585 от 17.10.2014г. по т.д. 484/2014г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която е отменено решение №148 от 25.11.2013г. по т.д. № 16/13г. на Пазарджишки окръжен съд в частта му, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от [фирма], [населено място], Република Италия против [фирма] / н/ и [фирма] – [населено място] искове с правно основание чл.694,ал.1 ТЗ за установяване несъществуване на приети в производството по несъстоятелност вземания на кредитора [фирма] – [населено място], включени в списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ,ал.4 ТЗ както следва – вземане под №3 в списъка на неприетите вземания- в размер на 588лв. по фактура № 407/30.11.2010г. – стойност на услуга трудова медицина, вземане под № 7 от списъка с неприетите вземания в размер на 2288,60лв. представляващо обезщетение за забава на неизплатени задължения за доставки на стоки и услуги за периода 31.07.2009г.-30.04.2010г. и вземане под №25 в списъка с неприетите вземания в размер на 18.45лв.представляващо обезщетение за забавено плащане на вземането под №3 от списъка на неприетите вземания е процесуално недопустима, с оглед императивната разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК, предвиждаща касационна обжалваемост на решения постановени по искове с цена на иска над 100000лв. за търговски дела, каквото несъмнено е настоящето. Поради това, в тази част производството следва да бъде прекратено.
В останалата обжалвана част по отношение иска с правно основание чл.694,ал.1 ТЗ за установяване несъществуване на прието в производството по несъстоятелност вземане на кредитора [фирма] –под № 6 в списъка с неприетите вземания в размер на 12821.17лв,. представляващо неизплатени задължения за доставка на стоки и услуги за периода 31.07.2009г. – 30.04.2010г.,производството е допустимо и касационната жалба в тази й част следва да бъде разгледана.Същата е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си е поддържал, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1,2 и 3 ГПК,чийто текст е възпроизвел. Интерпретирал е диспозитива на въззивното решение, както и е разгледал мотивите на съда относно основателност на иска за претендираното вземане под № 6, като е направил извода, че „тези мотиви” били „формулирани в противоречие със съществуващата практика на ВКС от една страна, а от друга се касаело за „ становище на въззивния съд, неподкрепено с каквато и да било практика”. Като довод по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК е посочено общо, че описаните в споразумението от 30.04.2010г. вземания не били индивидуализирани по фактури, но съдът приел, че са индивидуализирани като дължими съобразно споразумението.Ищецът бил въвел това общо вземане като погасено по прихващане, но не и съобразно осъществена цесия. Това според касатора съставлявало непосочен факт в исковата молба и след като съдът не е съобразил само посоченото прихващане, то той се е произнесъл извън релевираните факти. Направено е оплакване, че след като се е произнесъл по невъведени с исковата молба факти, съдът бил постановил недопустимо решение, което противоречало на изброени актове на ВКС.Касаторът е посочил, че били налице и основания по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.По отношение на това основание е поддържано, че „интерпретираните по-горе противоречия следва ли да бъдат ясно изразени в задължителна практика на ВКС” и тъй като такава липсвала ВКС бил длъжен „ да вземе становище по следните въпроси : „ Когато между търговци, единият, от които длъжник в открито производство по несъстоятелност, а другият – кредитор в същото производство, е извършено прихващане след началната дата на неплатежоспособността, допустимо ли е в материалноправен смисъл да бъде извършено анулиране/ заличаване на последиците/ на прихващането по взаимно съгласие на двамата търговци” и 2/” Анулирането на прихващането по взаимно съгласие на търговците, страна по него, накърнява ли правата на останалите кредитори или всъщност ги охранява предвид разпоредбата на чл.645,ал.4 ТЗ прогласяваща относителна недействителност на такова прихващане по силата на закона. „Лаконично е изложено разбирането на касатора по тези въпроси. Други доводи не са развити.
Доколкото от приложеното изложение, може да бъде изведено оплакване за недопустимост на произнасянето на въззивния съд, поради разглеждането на непредявен иск, то същото следва да бъде обсъдено, поради това, че недопустимостта на акта формира самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване -арг. т.1 ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/09г.Касаторът е поддържал, че ищеца бил въвел общо в исковата молба, че вземането под № 6 от списъка на неприетите вземания е погасено чрез прихващане, но не и съобразно осъществената преди това прихващане цесия. Това според касатора съставлявало непосочен факт в исковата молба и след като съдът не е съобразил само посоченото прихващане, то той се е произнесъл извън релевираните факти.Доводите са правно необосновани и неотносими към поддържаната от касатора недопустимост на съдебния акт. В случаят, ищецът е предявил иск по чл.694 ТЗ- за установяване несъществуването на конкретни вземания на втория ответник, като по отношение на разглежданото вземане изрично е посочил, че същото следва да бъде признато за несъществуващо, като погасено чрез прихващане с оглед споразумение от 30.04.2010г. по валидността на това прихващане именно и въззивният съд е извършил преценка за правните последици от действията на страните по споразумението- за това, че вземането в това число и обсъжданото процесно вземане е цедирано от касатора на [фирма] който от своя страна е извършил последващо прихващане със свои насрещни вземания. От соченото с исковата молба доказателство и спрямо него с оглед заявеното е изведен обуславящия правен извод, че към момента на заявяване на вземането, с оглед осъществената цесия/ надлежно съобщена на длъжника/, касаторът не е бил негов носител, поради което и иска следва да бъде уважен. Т.е. съдът е разгледал предявеният иск, като е подложил на правна преценка сочените като релевантни и установени по спора факти, спрямо, които е направил и своите правни изводи.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Поради така обоснованата със задължителна практика дефинитивност на общото основание без правно значение за установяването му са направените оплаквания за неправилност на съдебния акт в контекста на защитната теза на страната по спора, а и те не са относими към производството по чл.288 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие. В тази връзка, изброяването на съдебни актове, обективиращи задължителна практика в подкрепа на твърдението на касатора за недопустимост на съдебния акт, в разглежданата част мотивирани, с оглед негови твърдения по правилността на изводите на съда не могат да обосноват доводи за наличие на основанието, тъй като в случая противоречието / доколкото въобще е твърдяно/ е обосновано не с противоречивото разрешаване на конкретен правен въпрос, а с оплаквания за недопустимост на акта, разгледана служебно по-горе, поради което и не могат да обосноват основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК не са развити съображения, поради това макар и посочено като норма същото не е установено.
Поставените във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК въпроси от касатора, дори и да се приемат за релевантни, въпреки, че в този контекст те не са поставени във въззивната жалба, а едва в писмената защита пред въззивната инстанция и освен това не са изведени от решаващите мотиви на състава, същите биха обосновали единствено общо основание. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поддържано във връзка с тези въпроси, то той следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е лаконичния отговор даден от страната. След като не е обоснована неяснота или непълнота на приложена с решаващите мотиви от въззивният съд правна норма, респективно не е сочена неправилно формирана съдебна практика не се обосновава наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението в обжалваната част.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], – [населено място] против решение №585 от 17.10.2014г. по т.д. 484/2014г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която е отменено решение №148 от 25.11.2013г. по т.д. № 16/13г. на Пазарджишки окръжен съд в частта му, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от [фирма], [населено място], Република Италия против [фирма] / н/ и [фирма] – [населено място] искове с правно основание чл.694,ал.1 ТЗ за установяване несъществуване на приети в производството по несъстоятелност вземания на кредитора [фирма] – [населено място], включени в списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ,ал.4 ТЗ, както следва – вземане под №3 в списъка на неприетите вземания- в размер на 588лв. по фактура № 407/30.11.2010г. – стойност на услуга трудова медицина, вземане под № 7 от списъка с неприетите вземания в размер на 2288,60лв. представляващо обезщетение за забава на неизплатени задължения за доставки на стоки и услуги за периода 31.07.2009г.-30.04.2010г. и вземане под №25 в списъка с неприетите вземания в размер на 18.45лв.представляващо обезщетение за забавено плащане на вземането под №3 от списъка на неприетите вземания и по същество в тези части исковете са били уважени.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение №585 от 17.10.2014г. по т.д. 484/2014г. на Пловдивски апелативен съд в останалата обжалвана част.
Определението подлежи на обжалване, само в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на [фирма], – [населено място]
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: