9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 686
[населено място], 07.08.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия , първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май ,през две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 3567 по описа за две хиляди и четиринадесета година, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 285 / 14.05.2014 год. по т.д.№ 657 / 2013 год. на Пловдивски апелативен съд, ГК , с което е потвърдено решение № 61 / 20.02.02013 год. по т.д.№ 233 / 2012 год. по описа на Пловдивски окръжен съд ,в частта, с която е признато за установено по отношение на касатора, че в качеството му на солидарен длъжник дължи на [фирма] от 456 011,78 щ.д. – главница, съставляваща дължимите погасителни лизингови вноски по договор за лизинг № 86 173 / 31.10.2008 год., за периода 30.04.2011 год. по 31.10.2011 год. , 260 866 щ.д. – договорна / възнаградителна / лихва за периода 30.04.2011 год. – 31.10.2011 год. , 122 850,91 щ.д. – договорна лихва за забава , за периода 23.09.2010 год. – 07.11.2011 год. , ведно със законната лихва за забава върху всяка от главниците ,считано от исковата молба и до окончателното им погасяване.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 266 ал.3 , чл. 235 ал.2 вр. с чл.12 ГПК – досежно отказа на въззивна инстанция за събиране на доказателства, представени с въззивната жалба и избирателност в доказателствата, обосновали правните изводи на съда. Намира решението постановено и в противоречие с материалния закон – чл.146 ал.3 ЗЗД – погасяване на поръчителството, когато поради действия на кредитора, поръчителят не може да встъпи в правата му – във връзка с предявяване от ищеца на процесните вземания в откритото производство по несъстоятелност на [фирма] в срока по чл.688 ал.1 ТЗ и предвид последиците по ал.2 на същата разпоредба.Твърди и необоснованост на акта при интерпретиране на установимите от доказателствата факти.
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:
Ищецът – [фирма] претендира вземания по договор за финансов лизинг на самолет , сключен с лизингополучател [фирма] на 31.10.2008 год.. С договор за поръчителство от 31.10.2008 год. ответникът [фирма] се е задължило спрямо кредитора да отговаря изцяло и в пълен обем за изпълнението на задълженията на лизингополучателя.За вземанията на лизингодателя , които и досежно главницата касаят лизингови вноски за периода 30.04.2011 год. – 31.10.2011 год. / от 30 до 37 вкл. / или за всички изискуеми вземания към лизингополучателя към 07.11.2011 год. , лизингодателят се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК . Исковете са предявени срещу длъжника – лизингополучател и поръчителя, но спрямо първия производството е спряно, на основание чл. 637 ТЗ, поради открито производство по несъстоятелността му .
Ответникът – лизингополучател оспорва размера на вземанията , като определими съгласно погасителен план по приложение № 4 към договора, доколкото същото не е представено в заповедното производство. Твърди, че лизингодателят ,макар без основание ,е упражнил право на предсрочно прекратяване на договора, поради „ събитие на неизпълнение” – чл.ХХ , фактически иззел самолета от държането на лизингополучателя, вкл. самолетната документация,поел управлението и контрола на самолета,вкл. осигуряване техническата му поддръжка и в резултат на тези действия лизингополучателят обективно не е могъл да продължи ползването на вещта. Като резултат от тези действия не е продължено ползването на самолета от авиационен оператор от Ч. / доколкото [фирма] няма собствен лиценз за авиационен оператор / договорено с едногодишен срок и възможност за продължение.Съгласно чл. 345 ал.1 ТЗ според ответниците лизингови вноски са дължими за периода, в който е ползвана лизинговата вещ – безспорен до 14.09.2010 год. , респ . не се дължат такива след тази дата. Идентични доводи се споделят и от ответника – поръчител.
Ищецът оспорва твърдението за упражнено право на прекратяване на договора в хипотеза на „ събитие на неизпълнение”,съгласно чл. ХХ,като противопоставя довода,че съгласно чл.ХХІ редът за упражняване на това потестативно право е единствено писмен / чл. ХХІ т.1 /,а такова писмено уведомление не е отправяно. Твърди ,че договорът с предходния авиационен оператор – „Аеровижън „ / AOV / , както и мониторингът за летателна годност са били прекратени поради неизпълнение задълженията на лизингополучателя за техническа поддръжка на самолета и неспазване изискванията за неговата летателна годност,а сключеният от лизингополучателя с авиационен оператор от Ч. договор- по време на действие на договора с AOV – не е бил одобрен от лизингодателя,въпреки изрично изискване в договора / чл.VІІІ т.4 /. Ищецът твърди, че предвид неизпълнението на лизингополучателя досежно поддръжката и летателната годност на самолета, последният е спрян от движение,на което единствено се дължи невъзможността за ползването му.Обосновава разпоредените от него действия по преместване на самолета под контрола на нов оператор за техническа поддръжка в Швейцария / предходен във Франция – П. / с цел облекчаване разходи по поддръжката,т.е. като действие в интерес на лизингополучателя.Оспорва да е препятствал с действията си ползването на лизингополучателя, напротив твърди извършването им със знанието и съгласието на последния и в негов интерес.В опровергаване възражението на ответника за прекратяване на договора за лизинг,ищецът се позовава на действия и волеизявления на лизингополучателя,последващи твърдяната дата на прекратяване,от които е видно знание и съгласие за продължаващо действие на договора / споразумение от 01.02.2011 год. издаване на банкови гаранции от 16.02.2011 и 24.03.2011 год., кореспонденция между страните по договора за лизинг в периода юни – декември 2011 год./.
При така заявените позиции на страните, с определение от 31.07.2012 год. Пловдивски окръжен съд е разпределил доказателствената тежест, като на ответниците е указал да докажат разплащане на претендираните вноски,както и „ релевираните от тях правоотричащи, правопогасяващи или правопрепятстващи правата на ищеца факти „.Изрично е разпределил в тежест на ищеца доказването,че за процесния период вещта е предоставена и ползвана от лизингополучателя или от друго лице, от негово име и за негова сметка.
В първоинстанционното решение съдът приема,че в тежест на ответниците е било установяването на факта на изземване вещта от лизингодателя,респ. лишаването им от ползването й чрез действията на същия, който е останал недоказан.Във въззивната си жалба ответникът [фирма] изрично се е позовал на неизвършено, в съответствие с приетото в решението,разпределение на доказателствената тежест, поради което поискал, при условията на чл.266 ал.3 ГПК, допускането на нови доказателства.Претендира се и допускане на доказателства за нововъзникнали – след постановяване на първоинстанционното решение / на 20.02.2013 год./ факти : нотариална покана на лизингодателя до лизингополучателя,с предизвестие за прекратяване на договора и искане за връщане на вещта от 27.02.2013 год., отговор на същата – от 05.03.2013 год.,сключен договор за продажба на самолета с трето лице – 15.03.2013 год.. Иска се и допускане на доказателства за установяване факта на предлагане самолета за отдаване на лизинг и продажба чрез швейцарско дружество,с обяви на интернет страницата му / съдържанието удостоверено с констативен протокол от нотариус / , като най – ранна дата на подобни оферти се сочи м.декември 2011 год. / следващ периода на исковата претенция /, както и на доказателство за последващо спрямо предходното предлагане на лизинг и продажба от продавач Мариебо А. А.Б. – към 25.03.2013 год.. Голяма част от доказателствата са последваща постановяването на решението кореспонденция, инициирана от ответника, но по която „се очаква отговор„.Представят се договорите с първия авиационен оператор, по време на действието на който именно същият е сключил договор за сублизинг, с авиационния оператор от Ч. , но от името и за сметка на [фирма],както и договора с оператора за техническа поддръжка,фактури с издател ищеца,за възлагане първоначално направени от същия разходи по техническата поддръжка на самолета ,в тежест на лизингополучателя – всички от период последващ процесния.Представени са и вече депозирани в първа инстанция доказателства. [фирма] изрично поддържа и доказателствените искания на [фирма] , но на практика двете въззивни жалби са идентични .
С определение № 1616 / 24.07.2013 год. по т.д.№ 657 / 2013 год. съдът е оставил без уважение доказателствените искания на въззивниците, с изключение на две от тях, по съображения, че независимо че дадените от първоинстанционния съд указания са общи,неконкретизирани относно доказуемите факти,ответниците са представили доказателства в установяване на релевантни факти, за които носят тежестта за доказване , макар те да са се оказали недостатъчни.Поради това и въззивният съд приема, че непопълването на доказателствения материал по начин да би се доказал безспорно факта на отнето от лизингодателя ползване на вещта от лизингополучател,не е по причина неяснота на разпределението на доказателствената тежест.Тези си съображения съдът изрично е уточнил като относими към представените от въззивниците договори с авиационния оператор AOV,с оператора от Ч.,с оператора за техническа поддръжка – U. A. E. и относно фактури с дати на издаване предхождащи последното съдебно заседание в първа инстанция . Досежно останалите представени доказателства, за установяване на обстоятелства следващи исковия период – 30.04.2010 год. – 30.10.2010 год. , съдът освен преклузията по чл.266 ал.1 ГПК, е изложил изричното съображение за неотносимост към спора.Отрекъл е качеството на доказателства на отправените от ответниците писма до трети лица , с искане на информация относно обстоятелства, свързани с управлението, поддръжката и контрола на самолета.По начало счита за нововъведени , след преклузията по чл.146 ГПК,обстоятелствата за последващото предлагане на самолета за лизинг и продажба, както и за осъществената продажба на самолета – след прекратяването на лизинговия договор, с поканата от 26.02.2013 година, поради което и доказателства за тия обстоятелства – неотносими . Не са приети , по съображения за настъпила преклузия, и писмени доказателства на ищеца .
С решението си въззивният съд е приел,че представените доказателства не са достатъчни да установят лишаване на лизингополучателя от ползване на вещта,приемайки че задържането на самолета / невръщането му на авиационния оператор от Ч. / е обусловено от финансови проблеми във връзка с разплащания към оператора за техническа поддръжка на самолета,както и от липсата на доказателство за включването на самолета в удостоверението за авиационен оператор на същото дружество.От последващи 14.09.2010 год. действия на лизингополучателя – по одобряване на разходи във връзка с поддръжката на самолета и обменяна с лизингодателя кореспонденция относно привличането на нов авиационен оператор , вкл. купувач, съдът е приел, че лизингополучателят недвусмислено е демонстрирал знание за запазено правоотношение по договора за лизинг / вкл. коментар на споразумение от 01.02.2011 год./, като липсват доказателства действията му по ползване на вещта / които и не би могъл да предприеме лично, поради липса на лиценз за авиационен оператор / да са били препятствани / действително не са били инициирани конкретни такива – по разпореждане ползването на самолета от конкретен авиационен оператор , осуетени по причина лизингодателя /. Съдът е приел неоснователно възражението на ответниците за приложение чл.146 ал.3 ЗЗД, предвид предявяване на процесното вземане от кредитора – ищец в срока по чл.688 ал.1 ТЗ , с оглед последиците съгласно ал.2 на същата разпоредба . Счел е,че чл.146 ал.3 ЗЗД касае действие на кредитора,лишаващо поръчителя при суброгиране в правата му по обезпеченията на дълга – ипотека, залог, друго поръчителство .
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси : 1 / При изрично оплакване във въззивната жалба за допуснато от съда процесуално нарушение, допустимо ли е във въззивното производство страната за пръв път да поиска ангажиране на доказателства по твърдения,които е навела в първоинстанционното производство , за които при изготвяне на доклада и разпределение на доказателствената тежест съдът не е указал на същата страна,но последващо е постановил неизгодно за нея решение,предвид недоказаност на тия именно факти и обстоятелства, за които не й е указал установяване,респ. доказателствена тежест ? – въпросът е обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК – с ТР № 1 / 2013 год. по тълк.дело № 1 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС, реш.№ 151 погр.д.№ 1055 / 2011 год. ІІІ г.о. , реш. № 110 по т.д.№ 597/2010 год. на ІІ т.о. , реш.№ 149 по гр.д. № 1884 / 2009 год. на ІV г.о., реш.№ 253 по гр.д.№ 1919 / 2010 год. на ІV г.о. , реш.№ 700 по гр.д.№ 304/2010 год. на ІІІ г. о.и реш. № 549 по гр.д. № 56 / 2010 год. на ІV г.о. на ВКС ; 2 / При преценка на свидетелските показания на Г. Колино , лично възприел фактите и обстоятелствата за които свидетелства, в качеството на законен представител на дружеството, при което самолетът физически се е намирал,както и на дружеството,което е следвало да извършва регулярен мониторинг на самолета,изградил ли е въззивният съд убеждението си в съответствие със съдопроизводствените правила , като основано на научните,логическите и опитните правила,логическата преценка на закономерностите и типичната връзка между явленията, като е направил заключението,че от показанията не се установява отнемане контрола, фактическата власт и държането на самолета,щом свидетелят заявява ясно точно това ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК – с ТР № 1 / 17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС , решение № 554 по гр.д.№ 1163 / 2010 год. на ІV г.о. и решение № 92 по гр.д.№ 1863 / 2010 год. на ІV г.о. ; 3 / Ако кредиторът е предявил вземането си в рамките на допълнителния срок по чл.688 ал.1 ТЗ,с оглед неблагоприятните последици от това,може ли да се счита прекратено поръчителството на друго лице за вземането на кредитора ,в полза на длъжник за който е открито производство по несъстоятелност, на основание чл. 146 ал.3 ЗЗД, тъй като поръчителят платил дълга и суброгиращ се в правата на кредитора не може да встъпи в определени права на този кредитор ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК .
Първия от поставените въпроси е свързан с възприетата от съда преклузия по чл.266 ал.3 ГПК на това единствено основание, досежно само част от представените с въззивната жалба доказателства,а именно : договорът с избрания авиационен оператор – AOV, договорът за сублизинг сключен от последния,но от името и за сметка на лизингополучателя , с авиационния оператор от Ч., договора с оператора за техническа поддръжка – U. A. E. и фактури за разноски, следващи като дата на издаване спорния период април – октомври 2011 год.. Със самото съдържание на тези договори не е обвързан решаващ мотив на въззивното решение, нито пък неразглеждането на решаващ довод на страната, във връзка със защитната й позиция по спора.На практика допуснатото процесуално нарушение по разпределение на доказателствената тежест / предвид действително общото и неконкретизирано посочване на подлежащите на доказване от всяка от страните факти / няма за последица непопълването на доказателствения материал относно релевантни факти и обстоятелства, нито такива се сочат в касационната жалба,като изводими именно от съдържанието на посочените договори и фактури . Досежно последните не се дори твърди неразплащане , още по-малко противопоставяне на разплащането им, по съображения за преустановено между страните правоотношение.Доколкото формален отговор на правния въпрос не би бил от естество да обуслови различни правни последици, то не се явява обоснован общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК.Останалите недопуснати доказателства са преценени от съда като неотносими – както по отношение на заявени в производството своевременно факти и обстоятелства,така и като отнасящи се до преклудирани – незаявени своевременно – на практика нови такива, но без за тях да е налице условие по смисъла на чл.266 ал.2 ГПК.Затова и по отношение на тези доказателства ,чието отхвърляне е и на различни от преклузията по чл.266 ал.1 ГПК мотиви,формулираният въпрос е неотносим. Необосноваването на общия селективен критерий изключва необходимостта от разглеждане на допълнителния такъв .
Вторият от формулираните въпроси е изцяло фактологичен, предпоставящ преценката на конкретни доказателства в конкретен спор и изискващ отговор по правилността на въззивното решение, на основание по чл.281 т.3 ГПК, различно от тези по чл.280 ал.1 ГПК – необоснованост, по смисъла на ТР № 1 / 17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС. Въпросът не е правен, по тълкуването на материалноправна или процесуалноправна норма и формулиран по начин да би предпоставил еднозначен,общоважим отговор по приложението на същата, независимо от фактологията на спора. Като непокриващ общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, въпросът не обосновава основание за допускане на касационното обжалване, като това е достатъчно основание и не предпоставя коментар по допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Третият от поставените въпроси покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК,доколкото своевременно – спрямо момента на откриване производството по несъстоятелност за ответника – лизингополучател, ответникът – поръчител е навел възражение основано на чл.146 ал.3 ЗЗД- погасяване отговорността на поръчителя , обосновано с предявяване процесните вземания от кредитора – ищец едва в допълнителния срок по чл.688 ал. 1 ТЗ. Въпросът е зададен неясно досежно това кои права на кредитора срещу длъжника ,и при суброгиране след плащане на дълга, поръчителят би изгубил. Естествено,с оглед позоваването на чл.688 ал.1 ТЗ, а и видно от даденото в изложението пояснение – с реш. 490 по т.д.№ 660 / 2004 год. на ТК и определение от 08.02.2002 год. по ч.гр.д.№ 157 / 2002 год. на САС – касае се за последиците, предвидени в чл.688 ал.2 ТЗ – невъзможност на кредитора, предявил вземането си в срока по чл. 688 ал.1 ТЗ да оспори вземане на друг кредитор,задължение да понесе допълнително направените разноски по приемане на вземането му и право да се удовлетвори от остатъка,ако вече е извършено разпределение на осребреното имущество.Към настоящия момент няма данни за извършено разпределение на имущество в производството по несъстоятелност на [фирма]. Няма данни за спорни според кредитора или поръчителя вземания на други кредитори,още повече,че и други кредитори на несъстоятелността, нелишени от право, на основание чл. 688 ал.2 ТЗ, както и длъжника,биха могли да оспорят права на кредитор,с успешно и за настоящия поръчител действие на решението.За понесените от кредитора разноски по приемане на вземането не съществува правен механизъм за „ наследяването „ им от поръчителя – същият се суброгира единствено до размера на заплатения дълг.Следователно,формулираният въпрос се явява хипотетичен за развитието на настоящото производство и като такъв не обуславя отговор с конкретни за същото правни последици, поради което не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК.Необоснован е и допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Не се обосновава от касатора противоречива съдебна практика по приложението на чл.146 ал.3 ЗЗД и във връзка с действия на кредитора по чл.688 ал.1 ТЗ, нито непротиворечива такава ,но подлежаща на преодоляване с оглед развитие на обществените отношения или промяна в законодателството.По същество касаторът претендира разширително тълкуване на чл.146 ал.3 ЗЗД, без да обоснове изводима от закона или принципите на правото причина за това, а именно : невъзможност за встъпване на поръчителя в правата на кредитора не срещу длъжника,а спрямо други кредитори на същия длъжник.При това без да се прави разлика между „ възможността на поръчителя да встъпи в правата на кредитора„ / чл.146 ал.3 ЗЗД / и „възможността на поръчителя да реализира правата в които е встъпил„.В крайна сметка невъзможност за реализиране съществува и при добросъвестност на кредитора досежно суброгирането на поръчителя.Аналогично,няма гаранция,че навременното предявяване на вземане по чл.685 ал.1 ТЗ осигурява удовлетворяемост на поръчителя, суброгирал се в правата на кредитора,предявил вземането в срок или пък по-голяма от тази за кредиторите, предявили вземания в срока по чл.688 ал.1 ТЗ.
С оглед изхода на настоящото производство , разноски в полза на ответната страна биха били дължими, но не са доказани , като претърпени във връзка с процесуално представителство по настоящото дело – договорът за правна помощ касае процесуално представителство за първа инстанция и по различен от номерацията на настоящия правен спор, пълномощните не визират конкретно договорена за настоящата инстанция сума, нито такова основание е посочено в приложените платежни документи.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 285 / 14.05.2014 год. по т.д.№ 657 / 2013 год. на Пловдивски апелативен съд, ГК.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :