3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 513
С., 01,07,2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №2918/2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение от 13.12.2013 г. по т.д. № 8182/2013 г. на Софийски градски съд .
Ответникът по касационната жалба-И. Д. Димитров не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел текстово чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като е заявил, че били налице основания по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Посочил е, че решението било неправилно и необосновано, а второинстанционният съд, възприемайки изводите на първостепенния не бил установил правилно фактическата обстановка. Като правен въпрос е формулирано : „ Допустимо ли е в нарушение на разпоредбата на чл.20а ЗЗД да се тълкува волята на страните по сключен между тях договор от 28.09.2007г. относно начина на плащане на сумата от 10000евро, като приема че разпоредбите на т.ІІ от договора имат характер на частен свидетелстващ документ – разписка, и която като такава има сила на извънсъдебно признание за получено плащане от страна на продавача”. Страната подробно е развила оплакванията си за неправилност на акта, поради неправилни фактически изводи на съдилищата квалифицирани по този начин и от нея. Други доводи по основанията по чл.280, ал.1 ГПК не са развити.С оглед указания на администриращият съд с молба от 07.07.2014г. страната лаконично е заявила, че прилага като доказателство по делото съдебна практика в подкрепа на твърдението й, че е налице основание по чл.280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК. Приложени са определение на ВКС и решение на БАС.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Формулираният от него въпрос не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно разясненията дадени с т.1 на ТР ОСГТК № 1 /09г. значимия по делото въпрос се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело. Следователно, поставеният от касатора въпрос няма такива характеристики, тъй като съдържанието му е фактическо а не правно,обосновано е с твърдение на страната, съставляващо оплакване за неправилност на фактически извод на съда, а не е изведен от решаващите мотиви на състава, обусловили постановения правен резултат. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Страната е развила разбирането си за наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК изцяло свързано с ирелевантни за производството по чл.288 ГПК доводи, като е разгледала своите оплаквания за неправилност на изводите на съда, които могат да бъдат предмет на разглеждане само ако бъде допуснато касационно обжалване, но са неотносими към основанието което е поддържано като налично. Освен това, не е посочено и конкретно противоречие с изброените актове на ВКС, от което евентуално да бъде доразвит поставения фактически въпрос. Приложените с допълнителна молба актове не са релевантни, тъй като не обективират практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК – арг. т.2 и 3 ТРОСГТК №1 /09г. Дори и определението по чл.288 ГПК на ВКС, с което е допуснато касационно обжалване да бъде съобразено с постановеното по чл.292 ГПК решение / което страната не е приложила, нито се е позовала на него/ то допуснатия за разглеждане въпрос с това определение не е бил третиран от въззивния съд а и същият е извън предмета на настоящия спор.Или, освен, че приложените актове не обективират практика, то и като съдържание те са без правно значение.
Оплакванията на касатора за неправилност на акта са развити именно като такива и не обосноват извод за валидно въведено допълнително основание, тъй като изцяло са свързани с разбирането му за необоснованост на изводите на съда. Тези доводи се квалифицират по чл.281 ГПК/ така ги е поддържал и касатора/ и се разглеждат само ако бъде допуснато касационно обжалване, но същите нямат правно значение за установяване на основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 13.12.2013 г. по т.д. № 8182/2013 г. на Софийски градски съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: