7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.41
София 27.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдия Росица Божилова ч. т. д. № 2788/2015 год.,за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274, ал. 2 пр. първо вр. с ал.1 т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от С. „“ / Н. / срещу определение № 1214 / 11.05.2015 г. по гр.д.№ 1837/2013 г. на Софийски апелативен съд,с което са оставени без уважение : 1 / молбата на сдружението за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №1577 / 23.07.2013 г. на Софийски апелативен съд,в частта относно разноските,в която – и след отмяна на определение на СГС от 14.02.2013 год. по гр.д.№ 10 353 / 2010 год. , с което е оставена без уважение молба на страната по реда на чл.248 ГПК ,за изменение на първоинстанционното решение в частта относно дължимите на ответника разноски – са присъдени в тежест общо на ищците, в полза на ответника, допълнително 2 244,23 лева разноски , както и 2 / молбата на сдружението за изменение на решение в частта за дължими му за въззивна инстанция разноски, съобразно изхода на делото. Жалбоподателят излага подробни съображения за неправилността на изводите на въззивния съд, респ. собствени изчисления в обосноваване на действително дължими за всяка от инстанциите разноски,като изрично мотивира несъгласие с приложението на чл.78 ал.5 ГПК от въззивна инстанция.
Ответните страни – Ф. А. М., Ю. А. М., М. А. М., Ф. В. И. и Ф. Х. А. – оспорват частната жалба,като излагат доводи относно прекомерността на присъденото в полза на ответника адвокатско възнаграждение,с оглед некоригирането му на основание чл. 78 ал.5 ГПК и в първа инстанция, а и липсата на основание за присъждане на трикратен размер на минималното дължимо съобразно Наредба № 1 / 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – за въззивна инстанция.Излагат съображения,че предвид освобождаването им от внасяне на държавна такса и разноски на основание чл. 83 ал.1 т.4 ГПК,изобщо не дължат такива по реда на чл.78 ал.3 ГПК.В евентуалност се навеждат доводи, че липсват доказателства за действително понасяне на претендираните разноски, както и че при изчисляването им не следва да се включва в цената на исковете, респ. следва да се съобразява в определянето на уважена спрямо отхвърлена част от същите,цената на предявените акцесорни претенции за законна лихва върху главниците,считано от непозволеното увреждане и до датата на предявяване на исковата молба,тъй като не съставляват самостоятелни претенции, доколкото законната лихва следва да бъде присъждана без индивидуализиране по размер, а единствено с началния момент на нейната изискуемост. Ищците не са подали самостоятелна молба за изменение на въззивното решение в частта за разноските.
Върховният касационен съд,Търговска колегия,състав на първо отделение констатира,че частната жалба е подадена от надлежна страна,в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал. 1 ГПК ,срещу валиден , подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното:
Производството е образувано по обективно и активно субективно съединени искове на 5 ищци срещу Н.,с цена на главните – с правно основание чл.226 ал.1 КЗ – 610 000 лева и на акцесорните – по чл.86 ал.1 ЗЗД,за период от датата на непозволеното увреждане до предявяването на исковете – 135 286 лева или обща цена от 745 286 лева.Първоинстанционният съд е уважил главните – за 275 000 лева и акцесорните – за 60 990,20 лева или общо за 335 990,20 лева.Следователно същите са отхвърлени за 409 295,80 лева.С решението,по претендираните от ответника своевременно разноски / тези на ищеца не са предмет на спора / съдът е присъдил такива в размер от 12 189,04 лева, дължими общо от всички ищци .По молба за изменение на решението в частта за разноските, с искане за присъждането им разделно спрямо всеки от ищците и в размер от 12 204,79 лева,СГС е пояснил, че в подлежащата на възмездяване,съобразно отхвърлена част от исковете сума,не е включил сумата от 18,94 лв.,доказвана с фактура № 29792 / 19.11.2010 год.,тъй като от същата не е установимо понасянето на разноските – твърдяни като такива за ксерокопиране отговора на исковата молба и приложенията й – във връзка с производството по делото.Следователно присъждането на разноски в полза на ответника от първоинстанционния съд е съобразено на база доказани разноски от 22 204,70 лева,което обуславя и установимата незначителна разлика между присъдените от съда и претендираните от ответника.Няма в определението изложени мотиви относно присъждането им разделно, с отделен размер в тежест на отделните ищци,съобразно уважената част от исковете на всеки един,но с оглед оставяне молбата по чл.248 ГПК без уважение съдът очевидно не я е счел основателна и в тази й част.
Въззивното производство е образувано по жалби на всяка от страните.Обжалваемият интерес на ищците е в размер на 335 000 лева – неуважената от първоинстанционния съд разлика между присъдените главници в общ размер от 275 000 лева и претендираният им общ размер от 610 000 лева.Изрично ищците са претендирали обезсилване на решението в частта относно присъдени им законни лихви върху главниците от обезщетението ,за предходен на исковата молба период – в общ размер от 60 990,02 лева,с довода че не съставляват самостоятелни искове.Обжалваемият интерес на ответника ,съобразно предмета на жалбата му,е в размер на 105 990,20 лева : атакува първоинстанционното решение в частта по присъдена мораторна лихва за предходен на исковата молба период – 60 990,20 лева и присъждането на обезщетение над приет за основателен,според него,размер за всеки от ищците,до размера на присъденото от първоинстанционния съд , формиращо общ размер от 45 000 лева. За останалата част от предявените главници ответникът не е имал правен интерес от въззивна жалба,а от защита срещу въззивната жалба на ищците.Доколкото в договора за правна помощ не е разграничен размер на договореното възнаграждение по осъществяване защита срещу въззивната жалба на ищците и отделно такова по собствената на ответника въззивна жалба,то възнаграждението следва да се счита уговорено в защита на интерес от 440 990,20 лева,формиращ се както следва : 1 / частта от главните искове в общ размер от 380 000 лева / разликата между пълния размер на главните искове – 610 000 лева,претендирана от ищците и признаваната от ответника за основателна по размер част от 230 000 лева, до размера на която същият не е обжалвал,т.е. съобразно предмета на въззивното обжалване на всяка от страните / и 2/ присъдената мораторна лихва от 60 990,20 лева.Отделно от въззивната жалба,включваща изрично и искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските,ответникът е подал отделна частна жалба срещу определението на СГС,постановено в производството по чл.248 ГПК,във връзка с която е понесъл разноски от платена държавна такса от 15 лева.Представил е списък на разноски,включващ последната,както и адвокатско възнаграждение в размер на 21 960 лева и платена държавна такса по обжалването от 2 119,80 лева.
С въззивното решение е частично отменено първоинстанционното решение,с отхвърляне на акцесорните искове в уважения им общ размер от 60 990,20 лева, /с оглед предмета на въззивните жалби разликата до пълния им размер не е предмет на въззивното производство /,като по отношение на главните същото е частично отменено в отхвърлителната му част,с допълнително присъдено обезщетение на ищците в общ размер от 60 000 лева.Така уважената част от главните искове възлиза на 335 000 лева,а отхвърлената – на 275 000 лева ,а уважена част от акцесорните няма,респ. отхвърлената е в пълния й предявен размер от 135 286 лева. С оглед предмета на въззивното производство, уважената част от въззивната жалба на ищците е за интерес от 60 000 лева , а тази на ответника – за 60 990,20 лева,но осъществявяната от последния защита е успешна и възмездима и по отношение неуважената разлика от главните искове / 610 000 – 335 000 / или и с оглед потвърденото, в отхвърлителната му част по главните искове – за 275 000 лева,първоинстанционно решение.Така,успешно защитения от ответника интерес във въззивното производство е оценим на 335 990,20 лева.
С въззивното решение съдът,отменяйки определението на СГС,за оставяне молбата на ответника по чл.248 ГПК без уважение, е присъдил в полза на ответника,общо в тежест на всички ищци,допълнително разноски от 2 244,23 лева.Няма постановен диспозитив за дължими на ответника за въззивното производство разноски.Видно от мотивите на решението,въззивният съд недопустимо е смесил произнасянето по коригиране на първоинстанционното решение в частта за разноските,с оглед промяната в правния резултат на въззивна инстанция,с произнасянето по дължими за въззивното производство разноски, вкл.с произнасянето и по довода на ответника,че базата за определяне на присъдими за първоинстанционното решение разноски следва да включва и сумата от 18,94 лв. / за ксерокопиране отговор на искова молба и приложения /,както и че същите следва да се присъждат разделно спрямо всеки от ищците – т.е.по неправилността на определението на първоинстанционния съд по чл.248 ГПК.Видно от мотивите е,че е уважено възражението на ищеца за намаляване на адвокатското възнаграждение на ответника за въззивна инстанция поради прекомерност,до размера на 7 709,40 лева,както и че въззивният съд не е счел за основателно включване на сумата от 18,94 лева в преценимия за основателно понесен като разноски по делото размер / общата сума за първа и въззивна инстанция е определена на 32 033,90 лева,което изключва именно сумата от 18,94 лева, както и държавната такса от 15 лева по частната жалба на ответника срещу определението по чл.248 ГПК/.На практика въззивният съд е споделил съображенията на първоинстанционния в произнасянето му по реда на чл. 248 ГПК,но е коригирал първоинстанционното решение,предвид произнасянето си по действително дължими,с оглед промяната в правния резултат на въззивна инстанция,разноски.При изложените от съда съображения, правилното, самостоятелно произнасяне за дължими на ответника разноски за първооинстанционното и въззивното производства предпоставя : дължими за първа инстанция разноски от 12 200,38 лева / съобразно горепосочения размер на уважена спрямо отхвърлена част от исковете /, при съобразим като основателен и доказан размер разноски от 22 204,70 лева / без 18,94 лв. за ксерокопиране / , съответно са присъдени 12 189,04 лева,а за въззивна инстанция – в размер на 7 503,21 лева / защита срещу заявен от ищеца и собствен обжалваем интерес на ответника във въззивна инстанция,в размер от 440 990 лв.,пояснен по-горе, при успешна,с оглед въззивното решение защита,до размера на 335 990,20 лева ,също пояснен като формиране по-горе.Така за двете инстанции,по съображенията на въззивния съд ответника би следвало да бъде възмезден с обща сума от 19 703,59 лева, а с постановеното решение се явява възмезден за 14 433,27 лева / с 5 270,32 лева по-малко /.
С тук атакуваното определение въззивният съд се е произнесъл по молба на Н. от 16.08.2013 год., която ,след обезсилване първоначалното произнасяне на САС по същата / с определение № 2167 / 03.10.2013 год. / и указанията на касационна инстанция за уточняването й ,е конкретизирана с молба от 16.02.2015 година. Конкретизацията, независимо от доводите за допусната при произнасянето с въззивното решение,в частта по разноските,очевидна фактическа грешка,но отнасяща се до постановената отмяна на определението по чл.248 ГПК / доколкото видно от мотивите въззивният съд не е споделил никой от доводите на молителя в производството по чл.248 ГПК,а е променил правния резултат /,не съдържа петитум за произнасяне с определение по реда на чл.247 ГПК,а единствено за изменение на въззивното решение в частта относно присъдимите за първоинстанционното производство разноски / но само по съображенията за включване и сумата от 18,94 лева – за ксерокопиране,както и за разделното им присъждане в тежест на ищците /,както и за присъждане разноски за въззивна инстанция.Дори да би бил формулиран петитум за поправка на очевидна фактическа грешка по отношение отмяната на определението на СГС по чл.248 ГПК,той би предопределил недопустимост на молбата,поради липса на правен интерес.С постановяването му,определението по чл.248 ГПК се инкорпорира и съставлява единно цяло с първоинстанционното решение в частта му за разноските.Самостоятелно обжалване на същото е допустимо само ако не би се атакувало самото първоинстанционно решение,какъвто не е настоящия случай.Поради това,по мнение на настоящият състав,в частта,в която е оставил без уважение молбата на Н. за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на въззивното решение,съдът се е произнесъл с недопустимо определение, тъй като такава претенция не е заявявана,а и да би била заявена,би била недопустима.
Въззивният съд не се е произнесъл с диспозитив относно коригиране разноските в първоинстанционното производство,съобразно постигнатия във въззивния съд правен резултат.Молбата с която е бил сезиран, обаче, не съдържа искане за допълване с подобен предмет,видно от мотивирането й – единствено със съображения за неоснователност на отказа да се включи и сумата от 18,94 лева / разноски за ксерокопиране / и отказа да се присъдят разноски в тежест на всеки от ищците поотделно,а не общо.Поради това и в настоящото произнасяне съдът не дължи мотиви относно основателността и доказаността на разхода от 18,94 лева в първа инстанция,нито по определянето на дължимия за възмездяване в първоинстанционното производството размер на разноски за ответника, с оглед окончателния правен резултат по спора,вкл. по разделното им присъждане в тежест на всеки от ищците.
По искането за изменение въззивното решение с присъждане в полза на ответника на разноски за въззивна инстанция,обаче, постановеното от въззивния съд определение за оставянето й без уважение,е неправилно и следва да бъде отменено.Доколкото,видно от изложените мотиви,при присъждането на допълнителни 2 244,23 лева въззивният съд е съобразявал именно изхода на спора и размера на понесени и във въззивна инстанция разходи, то определението в тази му част,инкорпорирано в съдебното решение,съставлява присъждане на разноски за въззивното производство, поради което сумата ще следва да се приспадне от действително дължимата,обоснована по-горе – 7 503,21 лева.Така въззивното решение ще следва да се допълни с дължими в тежест на ответниците допълнително 5 270,32 лева.Определеният от въззивния съд,с оглед възражението по чл.78 ал.5 ГПК,размер на дължимо,съобразно предмета на делото и осъществяваната защита,адвокатско възнаграждение на ответника за въззивна инстанция,вкл. съобразно обхвата на защитавания във въззивното производство и съответно защитен успешно интерес / в размер на 335 990,20 лева /,чиито компоненти бяха коментирани по-горе,се споделя и от настоящия състав.На практика интересът се съизмерява с размера на претенциите на петима ищци,защитата срещу исковете на които е в преобладаващата си част идентична,при това не и с особена правна сложност /за разлика от развилите се производства по оспорване на дължими разноски /.Произнасяне по коригирането му под определения размер от 7 709,40 лева,както и по останалите доводи на ищците за неправилност на въззивното определение по разноските,предпоставящи изключване изобщо или снижаване на вече определения като дължим на ответника размер на същите,е недопустимо,при липса на самостоятелно подадена от тях молба по чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта му относно разноските.Доколкото самите ищци са предявили,съответно предопределили произнасяне на съда по самостоятелни акцесорни искове за законна лихва върху главниците,за период до предявяването на исковата молба,независимо от неподдържането им на въззивна инстанция,неоснователно е възражението им,че размерът им не формира преценима в производството по чл.78 ГПК цена на исковете, след като произнасяне по такива искове е било предмет на въззивното обжалване.
Правилни са съображенията на жалбоподателя, че ищците нямат качество на солидарни длъжници по отношение дължимите на ответника разноски,както и нямат такова качество по отношение на предявените от тях искове по чл.226 ал.1 КЗ,поради което и разноските следва да бъдат разпределени и присъдени поотделно в тежест на всеки от тях, съобразно отхвърлената част от претенцията му.Присъждането им от първоинстанционния и въззивния съд общо,обаче, не опорочава определението по чл.78 ГПК до степен на недопустимост, а довод за неправилност на същото на това основание не се поддържа в настоящата частна жалба.
Водим от горното,Върховният касационен съд, първо търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА определение № 1214 / 11.05.2015 г. по гр. д. № 1837/2013 г. на Софийски апелативен съд, в частта му с която е оставена без уважение молбата на С. „ „ от 16.08.2013 год.,конкретизирана с молба от 16.02.2015 год. за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №1577 / 23.07.2013 г. по гр.д.№ 1837/2013 г. на Софийски апелативен съд.
ОТМЕНЯ определение № 1214/11.05.2015 г. по гр. д. № 1837/2013 г. на Софийски апелативен съд, в частта му с която е оставена без уважение молбата на С. „ ” за изменение на решение № 1577 / 23.07.2013 г. по гр.д.№ 1837/2013 г. на Софийски апелативен съд в частта му относно разноските, с присъждане в полза на Н. разноски за въззивното производство и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ИЗМЕНЯВА,на основание чл.248 ГПК,решение № 1577/23.07.2013 г. по гр.д.№ 1837/2013 г. на Софийски апелативен съд , в частта му относно разноските, като ОСЪЖДА ищците – Ф. А. М., Ю. А. М., М. А. М., Ф. В. И. и Ф. Х. А. – да заплатят на С. „Н.„,на основание чл.78 ал.3 ГПК и съобразно изхода на спора във въззивна инстанция, допълнително разноски в общ размер от 5 270,32 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: