О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 268
[населено място] ,19,05,2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на двадесети април,през две хиляди и петнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1096 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.2 вр. с ал.1 т.1 ГПК .
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 3128/11.11.2014 год. по ч.гр.д.№ 3321/2014 год. на Пловдивски окръжен съд,с което е оставена без разглеждане,като недопустима,частната жалба на същата страна против определение от 09.09.2014 год. по гр.д.№ 17037/2013 год. на Пловдивски районен съд, с което е отказано да се приеме за разглеждане направено от страната възражение за прихващане.Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение с довода,че атакуваното първоинстанционно определение има преграждащо,за упражняване на потестативното му компенсационно право с предявеното от ищеца вземане, в евентуалност от уважаване на последното, действие.Позовава се на аналогично приложима съдебна практика по обжалваемост на определението на първоинстанционния съд за неприемане разглеждането на насрещен иск, както и на определението за препращане на делото по подсъдност или подведомственост,макар обективно то да не препятства разглеждането на спора.
Ответната страна – Сдружение „М.„ – не е депозирало становище по частната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване, като преграждащ произнасянето на въззивния съд по частната жалба срещу първоинстанционното определение, съдебен акт .
Частната жалба е неоснователна.
Възражението за прихващане е процесуален способ за защита на ответника, чрез който се упражнява компенсационно , по отношение на ликвидно и изискуемо вземане на същия от ищеца, с предявеното с иска вземане на ищеца , право. Съдът, противно на дискрецията при предявен насрещен иск / чл. 211 ал.2 пр. 2 ГПК /, не разполага с процесуална възможност да отклони разглеждането му, при положение че е редовно предявено.Както правилността на преценката му за редовност на възражението за прихващане, така и неоснователният му отказ да разгледа редовно предявено възражение за прихващане,не подлежат на самостоятелно обжалване, а се преценяват, респ. преодоляват правните им последици за страната,по пътя на инстанционния контрол. Когато съдът, въпреки редовно предявено от ответника възражение за прихващане с изискуемо и компенсируемо с това на ищеца вземане, не е разгледал същото, независимо дали е постановил изрично определение за неприемане или изобщо липсва произнасяне по приемането му за съвместно разглеждане,той допуска съществено процесуално нарушение, атакуемо по реда на обжалването. В този смисъл определението му за недопускане на разглеждането не прегражда окончателно последното и не удовлетворява предпоставките на чл. 274 ал.1 т.1 ГПК за допускане на обжалваемостта му,непредвидена и изрично / чл.274 ал.1 т.2 ГПК /.В този смисъл е налице и задължителна съдебна практика – постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 609 от 15.01.2009 год. по т.д.№ 323 / 2008 год. на І т.о. на ВКС – разгледан първи правен въпрос по същото.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3128 / 11.11.2014 год. по ч.гр.д.№ 3321 / 2014 год. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :