О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 280
[населено място], 20,05,2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия,първо търговско отделение,в закрито заседание на деветнадесети май,през две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д.№ 806 по описа за две хиляди и петнадесета година, съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК .
Образувано е по частна касационна жалба на Н. Й. Р. против определение № 123/27.01.2015 год. по ч.гр.д. № 20 / 2015 год. на Смолянски окръжен съд , с което е обезсилено определение № 177 / 13.10.2014 год. по гр.д.№ 147 / 2013 год. на Чепеларски районен съд и издадения въз основа на същото обратен изпълнителен лист, като постановени от некомпетентен съд.Жалбоподателката оспорва правилността на извода на въззивния съд,че компетентен да издаде обратен изпълнителен лист за възстановяване на длъжника суми, събрани в хода на принудителното изпълнение,въз основа на заповед за незабавно изпълнение , последващо обезсилена ,поради отхвърляне на предявения от кредитора , по реда на чл.422 ал.1 вр. с чл.124 ал.1 ГПК установителен иск,е въззивният съд,като такъв отменил първоинстанционното решение за уважаване и съответно отхвърлил предявените установителни искове. Позовава се на ТР № 4 / 2014 год. по тълк.дело № 4 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС – т. 13.
Ответната страна – [фирма] – оспорва частната жалба, вкл. като процесуално недопустима,на основание чл. 280 ал.2 ГПК, като счита, че спорът касае вземане под 5 000 лева ,очевидно визирайки като определящ размера на събраната в хода на изпълнителното производство част от вземането,предмет на установяване в производството по чл.422 ал.1 ГПК – 730,18 лева,предмет на обратния изпълнителен лист . Противопоставя недопустимост и поради липса на процесуални предпоставки за касационна обжалваемост в хипотезите на чл. 274 ал.3 т.1 и т.2 ГПК .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна,насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, но процесуално недопустима, поради следното :
Съгласно т.8 на ТР № 4/18.06.2014 год. по тълк.дело № 4 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС,въззивните определения постановени в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване . Съобразно мотивите на тълкувателното решение,необжалваемостта се отнася до всички съдебни актове,постановени от въззивна инстанция, свързани със заповедното производство,каквито са и тези по издаването на изпълнителен лист,въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК или влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, респ. за издаване на обратен изпълнителен лист поради обезсилване на заповедта за изпълнение,вкл. предвид отхвърляне на предявените по реда на чл.422 ГПК искове, каквато е настоящата хипотеза – отхвърляне на предявените от кредитора по реда на чл.422 ал.1 ГПК обективно кумулативно съединени искове за главница и договорна лихва,дължими на основание договор за банков кредит.Впрочем,относно двуинстанционността на производството по издаване на изпълнителен лист е налице задължителна съдебна практика, предхождаща ТР № 4 / 2014 год. на ОСГТК на ВКС – т.6 от ТР № 1 / 17.07.2001 год. по тълк.дело № 1 / 2001 год. на ОСТК на ВКС , възприета като приложима и при действието на ГПК в сила от 01.03.2008 год..Няма основание, като резултат единствено от различно развитие на съдебното производство / отхвърляне, вместо уважаване на исковете /, издаването на обратен изпълнителен лист да подлежи на разглеждане в триинстанционно производство.В същия смисъл : опр. 497 по гр.д.№ 3172 / 2013 год. и опр.№ 476 по ч.гр.д.№ 215 / 2014 год. на ІV г.о. , опр. № 510 по ч.гр.д.№ 3264 / 2014 год. на ІІІ т.о. ,опр. № 440 по ч.т.д.№ 2016 / 2014 год. на ІІ т.о. на ВКС и др. .
Налице е и допълнително основание за процесуална недопустимост на частната касационна жалба : спорът относно издаването на обратен изпълнителен лист е свързан с исково производство,предмет на установяване в което са вземания на [фирма] против Н. Р.,произхождащи от търговска сделка – договор за банков кредит,абсолютна такава по смисъла на чл.1 ал.1 т.7 пр. първо ТЗ – в размер под минимално изискуемия от закона праг за касационна обжалваемост по търговски дела, съгласно чл.280 ал.2 ГПК – 10 000 лева / предявена главница в размер на 9 844,26 лева и договорна лихва в размер на 400,75 лева /.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на Н. Й. Р. против определение № 123/27.01.2015 год. по ч.гр.д. № 20 / 2015 год. на Смолянски окръжен съд.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от уведомяване на страната,с частна жалба пред друг състав на Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :