4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 234
С., 31,03,2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на втори март две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1795/2014 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. Х. П., подадена от пълномощника му – адв. Л.Л. против решение №2424 от 27.12.2013 г. по гр.д. № 2823/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация- З. „ А.” – [населено място] е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. Л. е поддържал, че обжалваното решение било в противоречие с „присъдата на СГС” и решенията на съдилищата по същия случай.Посочено е още, че САС бил приел „необосновано, че пешеходката е нарушила чл.113 от ЗДвП”. Лаконично е заявено, че с приложената към исковата молба присъда, както и в приложеното решение №7921/10г. на СГС, съдебните състави не били приели съпричиняване. Изложено е още, че „ в разрез” с практиката на ВКС, съдът приел съпричиняване 30%,, а обезщетението следвало да бъде определено съгл. чл.52 ЗЗД по справедливост, „ а не в проценти и дробни единици”. В тази насока било решение № 86 на ОСНК. Касаторът е направил и оплакване за неправилност на решението, в частта с която е обезсилено решението на първостепенния съд, в частта му, с която над поисканото са присъдени лихви върху доброволно изплатената от застрахователя сума – от деня на деликта до изплащането й. Страната лаконично е заявила, че лихвите върху обезщетения за непозволено увреждане били компенсаторни, а не мораторни и затова искането не представлявало самостоятелна претенция и при предявяване на иска не се включвало в цената му. В тази смисъл било и решение І1048/2001г. на ВКС, ІV г.. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. С оглед така установената дефинитивност,не могат да обосноват общо основание направените оплаквания за неправилност на изводите на съда, които не са относими към производството по чл.288 ГПК . Поддържаното от касатора, противоречие с практика на ВКС, също не се установява, не само поради това, че не е поставен правен въпрос, който страната следва да третира като противоречиво разрешен в сравняваните съдебни актове, но и тъй като не е очертано от него конкретно отклонение на приетото от съда от тези разрешения. Така например, твърдението, че с присъдата, не е прието съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата е ирелевантно, доколкото тя е задължителна за гражданския съд само досежно изчерпателно определените в чл.300 ГПК обстоятелства и доколкото съпричиняването не е елемент от изпълнителното деяние, то и същата не ограничава гражданския съд в преценката му за допринасяне от пострадалия за настъпилия вредоносен резултат.Решение №7921/10г. на СГС не може да бъде третирано като валидно установяващо съдебна практика тъй като страната не е установила влизането му в сила.Доводът за наличие на противоречие между извод на съда и решение № 86 на ОСНК/ постановено по конкретен правен спор/ по отношение начина на определяне на размера на съпричиняване е ирелевантен, тъй като по този въпрос е налице задължителна съдебна практика – ППВС №17/63 разглеждаща условията, спрямо които се преценява участието на пострадалия при настъпване на вреда от непозволено увреждане. Освен това правно необосновано страната смесва елементите от фактическия състав на нормата на чл.52 ЗЗД, с математическия израз на обезщетението, тъй като определянето му по справедливост, винаги има конкретно математическо изражение.
Доводите за неправилност на решението на съда по отношение преценката за липса на сезиране за присъждане на лихви върху платеното от застрахователя обезщетение, освен че са ирелевантни и са правно необосновани, тъй като за да се произнесе по конкретна претенция съдът следва винаги да бъде сезиран.В тази насока приложеното решение, за което е твърдяно противоречие е без правно значение, тъй като третира съвсем различна хипотеза, при която претенция за лихва е била изрично заявена.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2424 от 27.12.2013 г. по гр.д. № 2823/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: