4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94
София, 11,02,2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №2152/14 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение № 137 от 10.03.2014 г. по гр.д. №1376/2013 г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба- [фирма] – [населено място], чрез процесуалният си представител – юрк. Я. П. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, изложени са и доводи по съществото на материалноправния спор. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С представеното, в резултат на проведено производство по чл.285, ал.1 ГПК изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, като е заявил, че счита, че са налице всички предпоставки по текста. Накратко е направил оплакване, че въззивния съд „ неправилно” не приел наличие на новиране на задължението. В тази връзка е поставил въпроса – „Извършено ли е подновяване на задължението по договор за банков кредит, ако страните по договора подпишат споразумение, в което определят размера на дълга като различен от досегашния размер, определят размера на вноските и посочат парични задължения на двете страни по изпълнение на споразумението.” Поддържано е, че „решението на апелативния съд” противоречи на решение №147/11г. на ВКС, ІІІг.о. и определение по т.д. №694/08г. на ВКС. Касаторът е развил накратко и оплакването си, че от данните по делото и от показанията на разпитаните свидетели се установявало неизпълнение на основно задължение по постигнатото между страните споразумение „ а именно заличаване ипотеката на ап.38 и ап.39, което задължение е поето устно от директора на банковия клон пред купувача”. Поставен е втори, въпрос, определен от касатора като „съществен материалноправен и процесуално правен” – „Ако една от страните не изпълни поето в писмен договор задължение, което изрично е уговорено като предшестващо и обуславящо задълженията на съконтрахента,то задължен ли е съконтрахента да изпълнява поетите задължения по същия договор, въпреки неизпълнението на другата страна”. Други доводи не са развити.
Ксаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Първият поставен въпрос е общ и хипотетичен, тъй като не е свързан с конкретната фактическа обстановка по спора, както и с решаващите изводи на съда, който за да приеме, че не е налице твърдяното от ищеца новиране на поетото с договора за кредит задължение е обсъдил допълнителното споразумение, от което е направил извод, че с него, банката е дала единствено възможност на длъжника за период от шест месеца да погаси задължението си, с оглед твърденията му, че очаква по-големи постъпления. В споразумението изрично е записано, че при неплащане, на която и да е от договорените вноски, кредиторът ще възобнови действията си по принудителното изпълнение, с което съставът е мотивирал установеност на липса на намерение за новиране на дълга. Формулираният втори въпрос е фактически, а не правен, тъй като касае конкретно доказване на конкретни факти, без да съдържа относимост към направените въз основа на тези факти правни изводи. Общото основание- материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК се дефинира като въпрос, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Касаторът не е обосновал и допълнителен критерий. Поддържаното противоречие, както страната поддържа на „ въззивното решение”/ а не по поставен въпрос/ с решение по гр.д. 627/11г. на ВКС, ІІІг.о. е ирелевантно за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, не само поради липса на обоснованост и поставен правен въпрос, но и поради това, че то формира задължителна практика по въпроса – „дали приемането от страна на кредитора и позоваването на подписан от длъжника писмен документ / декларация/с нотариално заверен подпис, в който е посочен нов падеж съставлява постигнато съгласие за нов падеж на посоченото в декларацията вземане произтичащо от договор за заем”. Доколкото въззивният съд изобщо не е разглеждал такъв въпрос, а и същият е извън предмета на спор, то и не се обосновава наличие на приложно поле на касационно обжалване. Представеното определение по чл.288 ГПК не съставлява практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК– арг. т.2 и 3 ТРОСГТК №1/09г.
По вторият въпрос страната не е изложила доводи по допълнителния критерий, така, че дори и да бъде изведен правен въпрос, то неговото установяване е недостатъчно за да бъде допуснато касационно обжалване.
По основанията по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК не са развити доводи, като възпроизвеждането на текста на нормата не е достатъчно за да бъдат установени предпоставките им.
Лаконичното оплакване за неправилност на акта е ирелевантно към основанията по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като се квалифицира по чл.281 ГПК.
С оглед така заявеното изложение по чл.280, ал.1 ГПК следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на акта. На ответника по касация на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. Чл.78, ал.8 ГПК следва да бъдат присъдени разноски, за представителство от юрисконсулт, определени, с оглед производството по чл.288 ГПК по 9, ал.3 Наредба № 1/04г. в размер на 6171.97лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА аксационно обжалване на решение № 137 от 10.03.2014 г. по гр.д. №1376/2013 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да заплати на Б. Д.”Е. – [населено място] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 6171.97лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: