О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
[населено място] ,23,03,2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на двадесет и трети март,през две хиляди и петнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 567 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на О. М. Д. против определение № 2581 / 21.10.2014 год. по ч.гр.д. № 3661 / 2014 год. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на същата страна против определение №18 989 / 26.09.2014 год. по гр.д.№ 10507/2014 год. на Софийски градски съд.Със същото е оставена без уважение молбата на О. М. Д.,за освобождаване от заплащането на държавна такса по производството, по предявен от същия против ЗД [фирма] иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ , с цена – 30 000 лева / дължима държавна такса от 1 200 лева /, поради затруднено материално положение, счетено за недоказано. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение,с основния довод,че причините за материалната затрудненост на страната, са извън преценимите за произнасяне по молбата по чл.83 ал.2 ГПК обстоятелства.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване , на основание чл.274 ал.3 т.2 ГПК, съдебен акт .
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното :
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, съобразявайки че подадената от ищеца декларация за материално и семейно състояние, въпреки изричните указания за попълването й , не съдържа данни за произхода и размера на предоставяните от роднини средства, декларирани като единствен начин за осигуряване издръжката на страната.Кумулативно е съобразено,че същата е работоспособна,не декларира конкретно здравословно състояние, респ. такова препятстващо полагането на труд, като при липсата на доказателство за регистрацията на ищеца като безработен следва да се приеме,че липсата му на собствени доходи е резултат на „ личен избор „.
С оглед мотивите на въззивното определение,страната е формулирала въпрос,предявен в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – отговор на който се твърди от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: При категорични доказателства за липса на средства за заплащане на държавна такса, от значение ли е причината за така установената липса, при преценка приложението на чл. 83 ал.2 ГПК ?
Така формулиран въпросът не кореспондира с решаващите мотиви на въззивното определение,което изхожда от липса на пълни данни относно имущественото състояние на ищеца, а не от безспорно доказана липса на парични средства, доколкото е прието,че същият не е попълнил декларацията за материално състояние,въпреки изричните в този смисъл указания на първоинстанционния съд,относно конкретния размер на декларирано предоставяните му от роднини месечни парични средства за издръжка.Съображението за липса на средства и предвид „ личния избор „ на страната,да не упражнява напълно възможен,с оглед възрастта и здравословното й състояние,труд, е съпътстващо и кумулативно преценено в съответствие с непълнотата на декларираните от нея данни, въз основа на които подлежи на преценка основателността на молбата й по чл.83 ал.2 ГПК.В този смисъл, въпросът не удовлетворява общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, а необоснован – единствено с формалното позоваване на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – е и допълнителния селективен критерий.Не е доказано наличието на противоречива съдебна практика по приложението на чл.83 ал.2 ГПК,дори да би се приело,че съдът е обосновал извода си единствено с доводи,свързани с произхода на липсата на средства.Самата норма не е непълна, противоречива или неясна,каквото е общото условие за приложимост на този допълнителен селективен критерий, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Напротив, първоинстанционният съд е процедирал в съответствие със задължителна за него съдебна практика – определения, постановени по реда на чл.274 ал.3 ГПК – № 607 по ч. гр.д. № 6826 / 2013 год. и № 654 по ч.гр.д.№ 3882 / 2014 год. на ІV г.о. на ВКС, в които е прието, че при непълнота на представената ДСИС съдът е длъжен първо да укаже и предостави възможност на страната да попълни изискуемите се от нея данни в обосноваване на затруднено материално състояние и едва след предоставянето на тази възможност, да постанови акта си, съобразявайки всички относими към преценката обстоятелства в конкретния случай.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2581 / 21.10.2014 год. по ч.гр.д. № 3661 / 2014 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :