О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№469
София 07.08.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на пети август две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдия Росица Божилова
ч. т. д. № 1123/2015 година
Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Подадена е молба от [фирма], чрез процесуалния му представител – адв. Н. Б., за допълване на определение № 400/09.07.2015 г. по ч. т. д. № 1123/2015 г. на Върховния касационен съд, с което е допуснато касационно обжалване на определение № 11/05.02.2015 г. по ч. гр. д. № 15/2015 г. на Великотърновски апелативен съд по частна касационна жалба на [фирма] и определението на въззивния съд е отменено в частта, в която е оставена без уважение молбата на [фирма] по чл. 248, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК за възмездяване на разноски, понесени в производството пред първа инстанция и ответното дружество [фирма] е осъдено да заплати разноски за първоинстанционното производство. Молителят иска допълване на диспозитива на постановеното определение и присъждане на разноски в производството пред Върховния касационен съд като счита, че искането за присъждане на разноски е своевременно направено и е представен списък по чл. 80 ГПК.
Ответната страна [фирма], чрез процесуалния си представител адв. Д. С., оспорва основателността на молбата поддържайки съображения, че молителят не е представил доказателства относно реалното плащане на хонорара по делото.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и като процесуално допустима следва да се разгледа по същество.
Молбата следва да бъде уважена, предвид наличието на предпоставки за допълване на определение № 400/09.07.2015 г. на Върховния касационен съд на основание чл. 248 ГПК. В определението си съдът е пропуснал да се произнесе по своевременно направено – с частната касационната жалба – искане за разноски, направено от [фирма]. Налице е хипотезата на „допълване“ на съдебния акт в частта за разноските. Възражението на ответната страна за непредставяне на доказателства относно реалното плащане на хонорара е неоснователно. Съгласно т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В представения договор за правна защита и съдействие е отбелязано, че възнаграждението, дължимо на процесуалния представител на молителя, е платимо в брой при подписване на договора, поради което следва да се счита, че са представени доказателства за реалното му заплащане от упълномощителя, съобразно тълкувателното решение.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение, на основание чл. 248 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] на основание чл. 81, вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за касационното производство по ч. т. д. № 1123/2015 г. в размер на 600 лева адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: