3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
С., 22,05,2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 816/15 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №270 от 27.10.2014 г. по т.д. № 234/2014 г. на Великотърновски апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба- [фирма] – [населено място] /н/ е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК Изложени са и доводи за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал наличие на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставил е въпросите : 1/ Представлява ли съществено изменение и отклонение от одобрените строителни книжа, последващата промяна в предвидените СМР, изразяваща се в промяна на вътрешни стени, представляващи около 5% от всички одобрени СМР, които според въззивната и първата инстанция обосновава недължимост на договорената неустойка за забава за завършване на сградата продължила повече от 14 месеца”.2/ Необходимо условие ли е за „реално отдаване на имота под наем” на недвижими имоти наличието на приемо-предавателен протокол за предаване владението на наетите имоти от наемодателя – собственик на наемателя – строител, при липса на твърдения и доказателства за предаване на владението на новопостроените самостоятелни обекти / наети имоти/ от строителя наемател на собственика – наемодател и 3 / Обстоятелствата, че наемателят е плащал наем за част от наетите имоти, а останалите / за които твърди, че не му е предадено владението/ е преотдал на трети лица/ за което има сключени договори за пренаемане и вземането от наем по които е вписано от наемателя по ЦРОЗ/ не е ли достатъчно доказателство за реално ползване на наетия имот от наемателя.”Касаторът е посочил, че по трите въпроса липсвала съдебна практика и е възпроизвел текстово нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Страната е развила оплаквания за неправилност на акта, квалифицирани общо като неправилно приложение на материалния закон, в контекста на защитната си теза.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./.С оглед така изяснената със задължителна практика дефинитивност на общото основание, формулираните въпроси от касатора не го установяват, тъй като са изцяло фактически,а не правни,касаещи доказването на конкретни факти по делото. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е посочване на нормата, нито оплакванията за неправилност на изводите на въззивния съд, които нямат относимост към производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК и се разглеждат само ако решението бъде допуснато до касационно обжалване. Няма такава относимост и разбирането относно характера на обсъжданото основание, което следва да бъде приложено по отношение на случая, тъй като както вече бе отбелязано съдържанието му е разяснено и със задължителна практика.
С оглед изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Великотърновски апелативен съд.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №270 от 27.10.2014 г. по т.д. № 234/2014 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: