5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 376
С., 25,05,2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на шести април две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №2252/2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. С. М. от [населено място], подадена от пълномощника му – адв. А. Г. против решение № 90 от 11.04.2014 г. по т.д. №82/2014 г. на Варненски апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба- [фирма] – [населено място], чрез пълномощника си – адв. С. Б. е на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел текста на чл.280, ал.1, т.1 -3 ГПК, като е поддържал, че са налице и трите визирани в текста основания за допускане на касационно обжалване. Страната е посочила, че ВАпС приел, че управителя М. е действал без представителна власт към 08.10.2012г. и че действията му не били потвърдени. Поставен е въпроса –„ Необходимо ли е потвърждаване на действия без представителна власт от търговеца по силата на чл.301 ТЗ по отношение на сделка, сключена от управителя в лично качество и дружеството, представлявано от същото лице”. Възпроизвеждайки касационната жалба, страната е интерпретирала мотивите на ТР№3/13г. като е извела направения по тълкувателен път извод, че при органното представителство не се прилага забраната на чл.38, ал.1 ЗЗД и в тази връзка е развила оплаквания за неправилност на изводите на съда.В заключение лаконично е направено оплакване, че въззивният съд не приложил задължителни актове на ВКС като се „позовавал на действия без представителна власт”. Така формулиран въпросът не е релевантен. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. В случаят, въззивният съд за да потвърди решението на първостепенния съд, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.422 ГПК- за признаване за установено че ответното дружество дължи на ищеца – настоящ касатор сумата 38 000лв., предявено вземане за извършената в периода 27.07.2009г. -08.10.2012г. работа като управител на „ Ен К.” по споразумение от 08.10.2012г. е приел, че съобразно данните по делото към 08.10.2012г. / датата на подписване на споразумението/ А. М. не е имал качеството управител на ответното дружество, като е действал от името на търговеца без представителна власт. Съдът подробно е мотивирал разбирането си, че не следва да бъде приложен чл.301 ТЗ, както неправилно е поддържал въззивника – сега касатор, именно с оглед факта, че ищеца към релевантния момент е бил освободен съдружник и освободен управител на дружеството, с решение, което му е било известно с оглед изявленията му. Освен това, решаващият състав е посочил, че в приемо – предавателния протокол за предаване счетоводната документация от обслужващия счетоводител липсва договор за възлагане на управлението, а счетоводното записване е осъществено съобразно изслушаната ССЕ на 08.10.2012г., с ордер който не е първичен счетоводен документ, при липса на документална обоснованост на счетоводното записване.Следователно, въпросът поставен от касатора съдържащ факти различни от установените и без връзка с така посочените решаващи изводи на съда не обосновава общо основание. Поради това и посочените съдебни актове, третиращи валидно представителство на търговеца и обосноваващи възможността за сключване на споразумение извън забраната на чл.38, ал.1 ТЗ, също нямат правна относимост към разглеждания случай.
Поставен е въпроса „при искове различни от тези по чл.74 от ТЗ кой се явява действащ управител – дали това е лицето вписано в ТР или друго лице, избрано но невписано в ТР”. Страната е изложила накратко фактите свързани със смяната на ищеца като управител на дружеството и избирането на Н. К. за такъв, като е посочила, че константната практика на ВКС била, че само при исковете по чл.74 ТЗ било от значение непосредственото действие на решението вътре в дружеството, а настоящият иск не бил по този текст. В подкрепа на това разбиране на страната са цитирани няколко определения на ВКС и е развито оплакване за неправилност на акта, възпроизведено от касационната жалба. Поставеният въпрос не е релевантен, тъй като изобщо не е разглеждан от въззивния съд, с оглед изложените по-горе решаващи мотиви на съда.Освен това и сочените като противоречиви по този въпрос определения изобщо не разглеждат въпроса, така както е формулиран от страната. Така напр. определение № 602/13 на ВКС, ІІ т.о., постановено по чл.274, ал.3 ГПК, формира практика по въпроса за действието на решенията на дружествените органи по отношение на трети лица, какъвто не е разглеждания случай, тъй като М. не е трето лице.Определение № 609/13г. на ВКС разглежда въпрос, свързан с валиднността на подадена частна жалба във връзка с оттегляне на пълномощното на представляващия страната. Определение № 608 /13г. на ВКС, ІІ т.о. третира хипотеза, при която адвокатът, за който е отразено в протокол, че е представлявал едни от съдружниците не е разполагал с представителна власт.Следователно, извън това, че не е поставен релевантен въпрос, то и страната не е обосновала валидно и допълнителен критерий.
Касаторът е поставил въпроса : „ Когато едно решение на ОСС е внесено за разглеждане от Съда с иск по чл.74, ал.1 ТЗ, разрешението на спора от Съда за незаконосъобразността му, независимо дали решението е влязло в сила, е актуалното разрешение на въпроса за незаконосъобразността на решението на ОСС в дружеството”. Така поставен този въпрос е изцяло ирелевантен за постановения от съда резултат, тъй като развитието на един съдебен спор към определен момент и преди влизането в сила на решението не установява разрешаване на правния спор. Развитите от страната във връзка с така поставения въпрос оплаквания за неправилност на изводите на съда, както и становището й относно значението на развилото се производството по чл.74 ТЗ във връзка с отмяна на решението за освобождаване на ищеца като съдружник и управител нямат правно значение спрямо производството по чл.288 ГПК, тъй като съдържат основания по чл.281 ГПК и се разглеждат само ако бъде допуснато касационно обжалване, поради което и правилно страната ги е отразила в касационната жалба, но възпроизведени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, те не обосновават довод по чл.280, ал.1 ГПК.
Касаторът е сочил и това, че въззивният съд не се бил произнесъл по два въпроса,повдигнати пред него от страната, „ с мотиви в противоречие с практика на ВКС по чл.280, ал.1, т.1 ГПК”. Подробно е обсъдено оплакването, че определението, с което е спряно вписването в търговския регистър на решението за освобождаване на М. като съдружник и управител не било отчетено от ВАпС и са поставени въпроси относно ефекта на това спиране. Всъщност, страната възпроизвеждайки оплакванията си в касационната жалба, не е обосновала предпоставките по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК, доколкото въобще не е обсъдила, с какво именно това определение се отразява върху решаващите мотиви на съда и съответно как би могло разрешаването на тези въпроси да промени тези изводи и да обоснове различен от постановения резултат. Т.е. оплакването касае ирелевантни спрямо решаващите мотиви на състава, доводи, поради което е и неотносимо към основанията за допускане на касационно обжалване. Същото следва и по отношение на оплакването постановено под формата на въпрос, за това че съдът не бил взел предвид договора за управление от 27.07. 2008г., с който М. е станал управител, а е приел, че не може да изследва основателността на иска извън споразумението от 08.10.2012г. Доколкото производството е по чл.422 ГПК и основанието за претендираното вземане е посочено както в заявлението като документ по смисъла на чл.417 ГПК, така и в исковата молба, като удостоверително изявление, което е основание за претенцията и то е именно цитираното споразумение, както е приел съдът без правно значение са изложените от страната оплаквания, които по принцип нямат относимост към производството по чл.288 ГПК. Цитираната съдебна практика също е без правно значение, тъй като касае различни искове, разгледани с оглед различни факти и съответно предполагащи различни правни изводи. В това число и ТРОСГТК №1/2000г. не съдържа разяснения приложими към случая.
С оглед така заявеното изложение по чл.280, ал.1 ГПК следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на акта.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 90 от 11.04.2014 г. по т.д. №82/2014 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: