О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 395
София, 03.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 3009/14.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Й. Б. М. от [населено място], подадена от пълномощника й – адв. К. Н. против решение №1471 от 11. 07. 2014г. по гр.д. №952/14г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация-ЗД [фирма] – [населено място] е становище, че подадената касационна жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното, инкорпорирано в касационната жалба, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът М., чрез пълномощника си – адв. Н. е възпроизвела текстово нормата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Посочила е, че в случая прави възражение за неправилното прилагане на чл.52 ЗЗД, поради несъответствие на присъденото обезщетение с действителните, според нея вреди. Развито е оплакване, че съдът не е съобразил в достатъчна степен разясненията дадени с ППВС №4/68г., поради което е направен извод за наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Разгледано е накратко оплакване за неправилност на акта във връзка с определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, с оглед вида и интензитета им. Посочено е, че ВКС следва да допусне касационно обжалване, тъй като в противен случай се нарушавал чл. 124 Конституцията на РБ.Развито е и разбирането за нарушаване на чл.5 ГПК, което според страната водело до „ неточното прилагане на чл.52 ЗЗД”.
Касаторът М. не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Тя не е формулирала материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. В този смисъл и с оглед тази определена със задължителна практика дефинитивност, общо заявеното като въпрос по приложението на чл.52 ЗЗД няма такава характеристика. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Макар и възпроизвел текстово нормата на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК касаторът не е развила доводи относими към нея, тъй като освен, че не е поставен релевантен правен въпрос, то и оплакването за неправилност на акта не обосновава извод за противоречие между изводите на съда и цитираното ППВС №4/68г.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ посочено от касатора/, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба. Дори и от изложението й да се изведе връзка между основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и приложението на чл.52 ЗЗД, то отново не се обосновава релевантен довод по разглежданото основание. Обстоятелството, че съдилищата определят различни по размер обезщетения при непозволено увреждане не обосновава становището на касатора за наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не е свързано с формирането на противоречива практика при тълкуването на нормата-съдържанието и обхвата й са изяснени чрез нормативната практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Доводите свързани с оплаквания за неправилност на решението се квалифицират по чл.281 ГПК и са без правно значение в производството по чл.288 ГПК.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1471 от 11. 07. 2014г. по гр.д. №952/14г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: