6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
[населено място] ,04,03,2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение,в закрито заседание на двадесет и трети февруари,през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2175 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. К. против решение № 52 / 04.04.2014 год. по гр.д.№ 69 / 2014 год. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 729 / 01.06.2011 год. по гр.д. № 396 / 2010 год. на Варненски окръжен съд, в частта в която са отхвърлени исковете на касатора против [фирма] /с променено в хода на производството наименование на [фирма] , за сума от 19 965 британски паунда,на основание чл. 55 ал.1 пр.1 ЗЗД, евентуално – на основание чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение,като постановено в противоречие с материалния закон досежно извода ,че след възстановяване членството на ищеца – касатор в ответното дружество в хода на съдебното производство, не съществува основание за връщане на платената от същия сума от 19 965 бр.паунда,претендирана за възстановяване, като платена в качеството на допълнителна парична вноска,основанието за чието заплащане е отпаднало с изключването на Н. К. като съдружник. Позовава се на съществено нарушение на съдопроизводствените правила,поради непроизнасяне на съда по иск за връщане на даденото,съобразявайки исковата молба като покана до длъжника за връщане на сумата, предоставена „до поискване”,според решението на ОС на ответното дружество.Касаторът оспорва съображенията на въззивния съд, че разглеждането на този факт би предпоставило различно правно основание на претенцията, от вече заявеното – неоснователно обогатяване.
Ответната страна, представлявана от особен представител – [фирма] – оспорва касационната жалба и обосноваването на основание за допускане на касационното обжалване .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното :
Ищецът е предявил обективно съединени,при условията на евентуално обективно съединяване,искове по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, евентуално чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД, за връщане на сумата от 19 965 паунда , като твърди,че е предоставена без основание,а в евентуалност,че я е предоставил в качеството на допълнителна парична вноска в капитала на [фирма],чието основание за задържане от дружеството е отпаднало с факта на изключването му като съдружник, осъществил се към момента на подаване на исковата молба.В хода на съдебното производство е влязло в сила съдебно решение,с което по иск на Н. К. против ответното дружество,с правно основание чл.74 ТЗ,е отменено решението за изключването му като съдружник.Понастоящем същият е едноличен собственик и управител на преобразуваното в Е. дружество,с променено наименование – [фирма],поради което последното е представлявано от особен представител в процеса.С решение по т.д.№ 141/2012 год.на състав на І т.о. на ВКС,предходното въззивно решение, с което исковете са били отхвърлени,е отменено,с указания за изготвяне от въззивния съд на доклад и извършване разпределение на доказателствената тежест за релевантните по исковете факти,предвид неизвършването на тези задължителни процесуални действия от първоинстанционния съд.Въззивна инстанция е изпълнила дадените указания, в съответствие с правното основание на предявените искове и касационни доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила в тази връзка не са наведени.
За да отхвърли предявените искове,въззивният съд е приел,че противопоставеното и доказано от ответното дружество основание за получаване на сумата като допълнителна парична вноска – решение на ОС на съдружниците от 19.02.2008 год.- изключва основателността на иска по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД.Приел е,че с отмяна решението на ОС от 27.07.2009 год.за изключване на съдружника Н. К.,не съществува основание за връщане на сумата по евентуалния иск – като дължима на отпаднало основание – изключването на ищеца като съдружник.Съдът е отказал да приеме,че позоваването от ищеца на покана за връщането на сумата,с каквато функция се твърди самата искова молба,позволява уважаването на иск за връщане даденото, поради настъпила със същата изискуемост / съгласно решението на ОС /, считайки че подобен факт не е въведен своевременно с исковата молба или по реда на изменение на иска,а предпоставя разглеждането на претенция с различно от предявените правни основания.Очевидно съдът отрича и допустимостта на последващо обективно съединяване на исковете / изключая уредените от самия ГПК хипотези – инцидентен установителен иск,насрещен иск, иск на главно встъпилото лице,обратен иск /.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси : 1/Може ли ищецът да предяви наново иск за връщане на сумата,платена от него като допълнителна парична вноска по реда на чл.134 ал.1 пр.първо ТЗ, дължима при поискване / уговорена с решението на ОС „ до поискване „ от съдружника /,след влизане в сила на отхвърлително съдебно решение по предявен между същите страни, за същата сума,иск за връщането й на отпаднало основание / предвид изключването на ищеца като съдружник / ? Може ли в производството по такъв иск ищецът да твърди,че поканата за връщане на сумата е отправената искова молба?Предпоставя ли ново,различно правно основание на иска,твърдението на ищеца , че с исковата молба е отправил покана за връщане на сумата? – въпросите са обосновавани с противоречие на въззивното решение на т.2 и т.4 на ТР № 1 / 09.12.2013 год. на ОСГТК на ВКС; 2 / Може ли да се приеме, че вземането на съдружник от допълнителна парична вноска , направена по реда на чл.134 ал.1 пр. първо ТЗ, дължима при поискване и при прекратено членствено правоотношение на съдружника, не е изискуемо след възстановяване на качеството му съдружник, като се съобрази, че решението за отмяна на решението на ОС за изключването му като съдружник, по иск с правно основание чл.74 ТЗ,няма обратно действие ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ТЗ, с паралелно позоваване на решение № 11584 / 17.11.2000 год. по гр.д.№ 927 / 2000 год. на V г.о. на ВКС.
Касационен довод по чл.281 т.3 ГПК, предпоставил първата група въпроси /видно от обосноваването на допълнителния селективен критерий/ е допуснато от въззивния съд,според касатора ,съществено нарушение на съдопроизводствените правила,изразяващо се до недадени на страната указания и неотстраняване нередовност на исковата молба досежно обстоятелствената й част,довело на практика до непроизнасяне по своевременно предявен,според страната,петитум.Решаващият мотив на въззивното решение е,че позоваването на „покана за връщане на направената допълнителна парична вноска„,с каквато функция се сочи самата искова молба„,като съставляващо факт, обуславящ претенция с различно от предявеното – по чл.55 ал.1 пр.1 и пр.3 ЗЗД – правно основание,е следвало да се наведе в качеството на самостоятелен иск – с исковата молба – или по пътя на изменение на вече предявен иск, в сроковете,съгласно чл.214 ал.1 ГПК.Такова уточнение е направено едва в хода на устните състезания при второто въззивно разглеждане на спора.Следователно, въззивният съд не е коментирал изобщо нередовна искова молба,а и предвид съдържанието й,такава не е налице и според настоящия състав .Няма некореспондиращи си обстоятелствена част и петитум или липсваща обстоятелствена част на заявен,различен от петитума,за който е налице кореспондираща обстоятелствена част,петитум.С настоящото им формулиране,поставените в т.1 въпроси заобикалят действително релевантния въпрос : Ако ищецът се позовава на отпаднало, по смисъла на чл.55 ал.1 пр. 3 ЗЗД , основание за задържане от дружеството на допълнителна парична вноска,предвид изключването му като съдружник,касае ли се за изменение основанието на иска,в случай,че предвид междувременна отмяна на решението на ОС за изключването му,същият се позове на дължимост на вноската,поради отправена с исковата молба покана за връщане,в съответствие с условията, при които е направена допълнителната парична вноска,съгласно решението на ОС ? – за да би се санкционирало ненадлежното му въвеждане в процеса в съответния за това преклузивен срок по чл.214 ал.1 ГПК.Такъв конкретен правен въпрос не е зададен.Третият от подвъпросите частично включва релевантно съдържание, но е превратно зададен в хипотеза на съдържаща се в исковата молба изрична покана за плащане, като условие за настъпила изискуемост на вземането по волята на съдружника,ирелевантно на факта на изключването му като съдружник,каквато не е налице .Дори да се приеме изводим смислово , релевантният въпрос не се явява обоснован с допълнителния селективен критерий – т.2 и т.4 от ТР № 1 / 2013 год. по т.д.№ 1 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС.Т.2 касае правомощия на въззивна инстанция във връзка с доклада,по който правен въпрос е допуснато предходното касационно обжалване и разглеждането на какъвто въпрос е преклудирано за настоящото производство,а и не кореспондира със съответен касационен довод по чл.281 т.3 ГПК.По-важното е обаче, че въпрос свързан с процесуално нарушение по доклада,е напълно различен от преждепосочения, действително релевантен за спора въпрос.Т.4 на ТР 1 / 2013 год. касае допустимост на релевиране възражения за погасителна и придобивна давност , за право на задържане и за прихващане, за пръв път във въззивното производство.
Вторият въпрос е формулиран в несъответствие с фактическата обстановка,приета от съда за допустимо въведена,доколкото като предпоставка за отговор по същия касаторът отново включва своевременно въведен в процеса факт на отправена до ищеца,но именно като уговорена за настъпване изискуемостта на задължението за връщане на допълнителната парична вноска покана,а не като покана за връщането й на отпаднало основание,предвид изключването му като съдружник и за поставяне ответника в забава по отношение задължението за връщане на отпаднало основание.Съставите на чл.55 ал.1 ЗЗД предпоставят извъндоговорна отговорност,чиито хипотези са предмет на Постановление № 1 / 1979 год. на Върховен съд и в които – конкретно в хипотезата на чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД- не попада връщането, на предоставена за определим по волята на предоставящия я съдружник срок, по същество безсрочна, престация по договор.Последното има договорно, а не извъндоговорно основание.Впрочем,спорно според настоящия състав е определяне правното основание на предоставянето на сумата , като „допълнителна парична вноска „,а не по договор за заем , с оглед доказателствата по делото и чл.134 ал.1 пр.първо ТЗ, според който допълнителната парична вноска винаги се уговаря с оглед конкретна необходимост от средства за дружеството и „за определен срок„,а не безсрочно,именно предвид изричното й целево предназначение,поради което оперирането със същата не би могло да се предостави единствено на усмотрението на внеслия я съдружник .
Релевантен би бил въпрос: Претендирана за връщане на отпаднало основание,предвид изключване на съдружника,допълнителна парична вноска,дължи ли се на същото основание и въпреки възстановяване членството на съдружника,в качеството на осъществил се в хода на висящото съдебно производство факт, доколкото отмяната на решението на ОС за изключване на съдружника, по иск с правно основание чл. 74 ТЗ, няма обратно действие ? Такъв релевантен въпрос,невключващ факта на отправена покана за връщане на предоставена безсрочно допълнителна парична вноска,страната не е формулирала.Дори да би се приел адекватно зададен, обаче,същият се явява необоснован в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. С оглед задължителните указания на т.4 от ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС,хипотезата предпоставя посочването на конкретна неясна, непълна или противоречива правна норма,чието тълкуване е провокирало противоречива съдебна практика или непротиворечива такава,но с обосноваване необходимост от преодоляването й,предвид изменение на законодателството или развитие на обществените отношения.Такова обосноваване страната не е предоставила,вкл. с цитираното решение № 11584 / 17.11.2000 год. по гр.д.№ 927 / 2000 год. на V г.о. на ВКС.Същото е постановено в хипотеза на прекратено качество на съдружник в О., като е счетено, че в този случай подлежи на връщане и направена от същия допълнителна парична вноска,ако за нея няма определен срок.Видно е,че относимите в разрешената хипотеза факти не са идентични с твърдените и установени в хода на производството и включени в релевантния въпрос факти по настоящия спор,поради което липсва необходимия обективен идентитет за ползване на решението,като казуална съдебна практика по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Изключването на „обратното действие „ на отменителното решение по чл.74 ТЗ е от значение за непротивопоставимостта му по отношение на факти,осъществили се между решението на ОС,атакувано с иска, и отмяната му,релевантни за спора именно с факта на съществуването си в този ограничен период.Спрямо предявения иск, действието му занапред е съобразимо на основание чл.235 ал.3 ГПК,като осъществил се в хода на висящото съдебно производство факт.В този смисъл, настоящият състав не намира,че даденият от въззивния съд отговор на този въпрос е неправилен, нито му е известно противоречиво разрешаване в съдебната практика.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 52 / 04.04.2014 год. по гр.д.№ 69 / 2014 год. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :