2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
С., 06,07,2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на първи юли две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Иво Димитров
т. дело № 1905/2015 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Р. М. Ч., [населено място] срещу решение № 294 от 18.02.2015 г. по в. гр. д. № 3218/2014 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 2978/07.07.2014 г. по гр. д. № 20908/2013 г. на Пловдивски районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен иска на Р. Ч. против В. З. за признаване на установено съществуването на вземане за сумата от 7 000 лв., дължима по запис на заповед от 10.07.2013 г., ведно с законна лихва от датата на заявлението – 25.10.2013 г., до окончателното изплащане и разноски в заповедното производство в размер на 990 лв., за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 17220/2013 г. по описа на ПРС.
Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно, като в тази насока е изложил и съображения. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици и присъждане на разноски.
Ответната страна по касационната жалба В. С. З., [населено място] в представено становище счита жалбата за недопустима, евентуално неоснователна. Претендира разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК, но е процесуално допустима по следните съображения:
С въззивното решение е оставено в сила решение № 2978/07.07.2014 г. по гр. д. № 20908/2013 г. на Пловдивски районен съд, с което е отхвърлен иска на Р. Ч. против В. З. за признаване на установено съществуването на вземане за сумата от 7 000 лв., дължима по запис на заповед от 10.07.2013 г.
С изменението на ал. 2 на чл. 280 ГПК /ДВ бр. 100 от 2010 г. в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. по търговски дела. Записът на заповед е търговска сделка от рода на абсолютните, като без значение е дали страните по нея са физически или юридически лица /чл. 286, ал. 2 във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ/. Търговският характер на сделката определя делото като търговско.
По тези съображения като съобрази, че предмет на спора е търговска сделка, цената на иска и императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК настоящият състав счита, че касационната жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, искането на жалбоподателката за присъждане на разноски е неснователно и следва да се остави без уважение, а това на ответника по касация В. З. да се уважи в претендирания размер, съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Р. М. Ч., [населено място] срещу решение № 294 от 18.02.2015 г. по в. гр. д. № 3218/2014 г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА Р. М. Ч., ЕГН: [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на В. С. З., ЕГН: [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 880 лв. (осемстотин и осемдесет лева) адвокатско възнаграждение за защита в касационната инстанция.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав от ТК на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: