4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 78
гр. С., 29,01, 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров ч.т.д. № 107 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от М. НА О. НА Р. Б. против определение № 716, постановено на 13. 11. 2014 г. от тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение по ч.т.д. № 2902 по описа на съда за 2014 г., с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, частната жалба на жалбоподателя против въззивно определение, постановено от Софийски апелативен съд № 1438 от 13. 06. 2014г. по ч.гр.д. № 1845 поописа на съда за 2014 г. В частната жалба се излагат твърдения за незаконосъобразност на обжалваното определение. Противната страна не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба, като подадена от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните събражения: Пред състава на ВКС, постановил обжалваното в настоящото производство определение е обжалвано въззивно, второинстанционно определение, с което въззивният съд се е произнесъл по същество по жалба с правно основание чл. 407, ал. 1 от ГПК, срещу разпореждане на първоинстанционен съд, с което на частния жалбоподател е отказано издаването на изпълнителен лист, въз основа на влязло в сила съдебно решение – изпълнително основание по чл. 404, т. 1, предл. 1 от ГПК. Процесуалният закон предвижда обжалване на разпорежданията за издаване на изпълнителен лист „по общия ред“, само когато изпълнителният лист е издаден при условията на чл. 406, ал. 2 от ГПК, т.е. само въз основа на актовете по т.т. 2 и 3 на чл. 404 от ГПК – решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, които подлежат на изпълнение на територията на Република България без нарочно производство; решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, както и решенията на чуждестранните арбитражни съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела, по които е допуснато изпълнение на територията на Република България (чл. 407, ал. 3 от ГПК). В обратния случай – когато, както и в процесния случай, се обжалва разпореждане, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на съдебно изпълнително основание, процесуалният закон урежда производството по издаване, респ. – отказ за издаване на изпълнителен лист, като двуинстанционно (чл. 407, ал. 1, вр. с чл. 404, т. 1 и при тълкуване по аргумент от противното на чл. 407, ал. 3, вр. чл. 406, ал. 2 ГПК). В конкретния процесен случай определението на въззивния съд, с което е потвърдено по същество разпореждане на първоинстанционен съд за отказ да издаде изпълнителен лист, не подлежи на касационно обжалване. Същото не е обжалваемо нито по изрична разпоредба на закона, нито пък дава разрешение по същество на друго производство или прегражда неговото развитие, доколкото с него не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на делото, а се разрешава процесуален въпрос за наличието на предпоставки за принудително изпълнение на решението, въз основа на което е поискано издаване на изпълнителен лист, поради което не е налице нито една от изчерпателно изброените в чл. 274, ал. 3 от ГПК хипотези за допустимост на касационното обжалване. В случая са приложими и разрешенията, дадени с т. 6 на Тълкувателно решение № 1/17. 07. 2001 г. по тълкувателно дело № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, които не са изгубили значимостта си при действието и на новия Гражданския процесуален кодекс от 2007 г., поради еднаквостта на уреждането в стария и новия процесуален закон, на правната уредба на производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на актове от кръга на посочените в чл. 237, б.“а“ ГПК (отм.), съответен на чл. 404, т. 1 от действащия ГПК. Според тези разрешения, определението за издаване на изпълнителен лист по чл. 244 ГПК (сега чл. 407 ГПК) подлежи на двуинстанционно разглеждане и може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд само в случаите, когато е постановено за първи път от въззивен съд. Когато въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд за уважаване или отхвърляне на молба за издаване на изпълнителен лист касационното обжалване е недопустимо, тъй като с постановяване на въззивното определение се изчерпва производството по издаване на изпълнителен лист.
Поради изложеното частната жалба, с която настоящият състав е сезиран се явява неоснователна, а обжалваното определение на друг състав на ВКС – валидно, допустимо и правилно, поради което и същото следва да бъде потвърдено в неговата цялост, със законните последици.
Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 716, постановено на 13. 11. 2014 г. от тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение по ч.т.д. № 2902 по описа на съда за 2014 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: