О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 456
София 31.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията Иво Димитров търг. д. № 464/2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 4, вр. чл. 280, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на З. П. К., чрез процесуалния й представител адв. Н. Г., против определение № 24221 от 27.11.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 14220/2014 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 12.06.2014 г., постановено по гр. д. № 12657/2014 г. по описа на Софийски районен съд, с което на основание чл. 130 ГПК е върната подадената от З. П. К. молба по чл. 56 ЗС.
В жалбата се сочи, че обжалваното определение е неправилно, тъй като съдът е върнал като недопустима исковата молба и не е отчел факта, че след изтичане на преклузивния срок по чл. 147 ЗЗД не се погасява възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото поръчителство. Жалбоподателят сочи, че съдът има служебно задължение да следи за допустимостта на извършваните от страните процесуални действия. Счита, че принудителното удържане на сумата от 1 386 лева е неоснователно.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че определението е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с ТР № 4 на ОСГНК на ВКС. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставя се следните правни въпроси: 1) Издадената заповед за изпълнение превръща ли поръчителя по договор за кредит в длъжник, след като съдът по заповедното производство не се е произнесъл служебно относно погасяване на вземането на банката към поръчителя след изтичане на шестмесечния преклузивен срок по чл. 147 ЗЗД? 2) Следва ли неоснователно издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК да породи правни последици? 3) Следва ли задължително да се приложат регламентираните способи за защита на длъжника в заповедното производство, за да бъде обезсилена заповедта за изпълнение? 4) Може ли установителен иск да бъде съединен с осъдителен иск за възстановяване на неоснователно събрани суми по чл. 56 ЗЗД, без да са необходими доказателствени искания за доказването му?
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С определението си въззивният съд потвърждава определението на първата инстанция, тъй като е счел, че в заповедното производство длъжникът разполага с регламентирани, изчерпателно и лимитативно определени способи за защита, когато срещу него е издадена заповед за изпълнение и длъжникът е следвало да изчерпи възраженията си срещу вземанията по заповедта, което той не е сторил, поради което пропускът от упражняването им не може да се преодолее чрез предявяване на иска по чл. 56 ЗЗД.
Настоящият състав приема, че следва да остави частната касационна жалба без разглеждане на основание чл. 274, ал. 4 ГПК.
Предявен е иск по чл. 56 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца събрани в хода на изпълнителното производство суми, за които е била издадена заповед за изпълнение. С молба от 01.04.2014 г. е направено уточнение, че размерът на сумите е 1 386 лева, което се явява и цената на иска. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. А съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, в редакцията му преди измененията с бр. 50 на ДВ от 03.07.2015 г., не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лева за търговски дела. В този случай, тъй като решението по предявения иск не би подлежало на касационно обжалване, предвид прага за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, то и определението на въззивния съд в конкретния случай не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран по този начин Върховният касационен съд, състав на първо отделение на Търговска колегия
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на З. П. К. против определение № 24221 от 27.11.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 14220/2014 г. по описа на Софийски градски съд
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на Търговска колегия на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: