11
Р Е Ш Е Н И Е
№ 91
гр. С., 08,07, 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в открито заседание на осемнадесети май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
при участието на секретаря НАТАЛИЯ ТАКЕВА, като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров т.д. № 1097 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 47 и сл. от Закона за международния търговски арбитраж (ЗМТА). Образувано е по предявен от Т. К. Л., чрез адв. И. В. от САК, срещу [фирма], иск за отмяна на арбитражно решение № 5А/23. 10. 2014 г., постановено от арбитър Бисерка Газдова по арбитражно дело № 5А по описа за 2014 г., с което е ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата 10000 лева, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от постановяване на арбитражното решение до окончателното изплащане и разноски. В исковата молба се излагат оплаквания по чл. 47, т. 4 от ЗМТА, като се твърди, че ищцата не е получавала, чрез [фирма] пратка с приложени призовка и искова молба за образуването на арбитражното производство, по което е постановено процесното арбитражно решение, при условията на условност и евентуалност (в случай, че по делото бъдат приложени доказателства – разписка за такова получаване), се оспорва датата на същата и наличието в претендираната пратка, на искова молба и/или призовка. Излагат се и оплаквания по чл. 47, т. 2 от ЗМТА, а именно – че ОУ не са били връчени на ищцата и тя не е имала възможност да се запознае с тях, както и че клаузите на Общите условия (ОУ) към сключения между страните договор за сътрудничество, на които се основава арбитражното решение и в частност на чл. 16 от същите, уреждащи разглеждането на споровете между страните от арбитраж, са нищожни и непроизвеждащи правно действие спрямо ищцата, съобразно чл. 143-148 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), вр. с Директива 93/13 на Съвета на ЕС, като неравноправни, нарушаващи изискването за добросъвестност на търговеца и равнопоставеност на страните, водят до значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика/търговеца и потребителя, същите изключват и/или възпрепятстват правото на предявяване на иск или използването на др. средства от страна на потребителя за разрешаването на спора, включително задължават потребителя да се обръща към определени арбитри „ад хок“, дори не и към арбитраж – постоянна институция, необосновано ограничават средствата за доказване, с които потребителят разполага, ОУ са изготвени индивидуално и едностранно от ответника, без участието, съгласието и знанието на ищцата, т.е. клаузите на ОУ не са договорени индивидуално. Релевира се вследствие на изложеното нищожност на арбитражната клауза, поради противоречие на чл. 143, т. 6, чл. 146 от ЗЗП. Оспорват се изводите на арбитъра в процесното арбитражно решение по същество, както и събраните в друго арбитражно производство доказателства (съдебно-почеркова експертиза). Бланкетно се оспорва компетентността на постановилия процесното решение арбитър, тъй като не е налице валидно арбитражно споразумение между страните, съгласно чл. 7, ал. 2 ЗМТА, вследствие на която липса на арбитражно споразумение се твърди, също бланкетно и нарушаване на правилата за образуване на арбитражен съд по гл. трета от ЗМТА. Ответната страна в писмено становище оспорва иска, твърди недопустимост на същия, поради пропускането на преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА, при условията на евентуалност твърди неоснователност на иска, поради неналичие на твърдяните от ищцата, основания за отмяна на процесното арбитражно решение, уредени в чл. 47 от ЗМТА. Поддържа, че в случая е налице валидна арбитражна клауза за инцидентен арбитраж „ад хок“, създаден за разрешаването на конкретен спор, какъвто е допустим предвид изричната разпоредба на чл. 4 ЗМТА. Намира за неоснователно твърдението, че общите условия и в частност арбитражната клауза са нищожни с оглед разпоредбите на чл. 143-148 ЗЗП. Счита, че чл. 47 ЗМТА не урежда такова основание за отмяна на арбитражното решение, както и че ищцата Т. Л. няма качеството на потребител, легално определено в 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, доколкото по силата на сключения между страните договор за сътрудничество ищцата извършва посредническа дейност, насочена към сключване на договори за заем между потребители и ответника, за което получава комисионна, но не придобива стоки и не получава услуги по см. на посочената легална дефиниция. Освен това ответникът поддържа, че в разпоредбата на чл. 143 ЗЗП законодателят е предвидил няколко критерия, чрез които може да се установи неравноправният характер на съответните договорни клаузи, в чл. 143 от т. 1 до т. 17 ЗЗП са посочени 17 примера на неравноправни клаузи, а разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП постановява, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, но за прилагане на диспозицията на правната норма следва да се докаже предпоставката наличие на неравноправна клауза, а в случая арбитражната клауза няма неравноправен характер, поради което и същата не е нищожна на основание чл. 143 от ЗЗП. Ответникът намира за неоснователни твърденията на ищцата, че не е получавал искова молба и призовка, евентуално че не е била уведомена за открито арбитражно заседание, респ. – че в куриерската пратка не са били налични искова молба и/или призовка, като излага твърдения, че Видно от товарителница № 1050025787676, съдържаща се в арбитражното дело, е изпратена пратка с получател Т. К. Л., със съдържание „документи, призовка, искова молба по арб. дело № 5А/2014 г. и приложения“ до посочения в сключения между страните адрес за кореспонденция, описаното съдържание на пратката е достатъчно доказателство за фактическото й съдържание и следва да се приеме, че именно описаните документи са изпратени от арбитър Газдова и са се намирали в процесната пратка. Служител на дружеството-куриер е посетил посочения адрес на 09. 10. 2014 г. в 10:57 ч., като куриер е отбелязал в самата товарителница в графа „опит за доставка“ информацията, която е получил на място, а именно код „3“, което съгласно удостоверение на дружеството-куриер за значението на използваните кодове означава, че лицето не живее на адреса. Съгласно чл. 16.4. от Общите условия на ДС „Призовките и съобщенията в арбитражното производство се изпращат на посочения в договора адрес … и се считат за получени след изтичане на петия работен ден от деня на изпращането им от страна на арбитъра.“ В разпоредбата на чл. 16.4 от ОУ на ДС страните са постигнали съгласие, че ако призовките и съобщенията са изпратени на посочения в договора адрес за кореспонденция, то не е необходимо установяване на фактическото им връчване. Подлежи на установяване единствено фактът на изпращането им от разглеждащия делото арбитър на посочения в договора за сътрудничество адрес за кореспонденция. Постигнато е съгласие между страните, че „Призовките и съобщенията се считат за получени след изтичане на петия работен ден и в случаите, когато в известието за доставяне е отбелязано, че не са получени поради това, че са отказани/не са приети, непотърсени са, адресатът е заминал, преместил се е на друг адрес, адресът не съществува вече, непознат е или адресът е недостатъчен”. От съдържащата се в арбитражното дело товарителница е видно, че разпореждане, призовка и искова молба по арбитражно дело № 5А/2014 г. е изпратено от арбитър Бисерка Газдова на посочения в ДС адрес за кореспонденция и с получател ищцата в настоящото производство, какво и какви документи са били изпратени, с което ответникът намира за безспорно установен фактът на изпращане на разпореждането за образуване на арбитражното производство, призовката за същото и препис от исковата молба с доказателствата, а обстоятелството, че получателят не е получил фактически документите, тъй като е предоставена информация, че не живее на адреса, на база на постигнатото съгласие между страните и цитираните по-горе Общи условия, не е пречка да се счита, че връчването на книжата е редовно, поради което и условията за прилагане на уговорената в Общите условия и предвидена в чл. 32, ал. 1 от ЗМТА фикция са налице и ищцата в настоящото производство следва да се счита за редовно призована за насроченото арбитражно заседание. Ответникът намира за неоснователно и неотносимо към предмета на спора оспорването на изготвеното експертно заключение от вещо лице, назначено по арб. дело № 1363/ 2013 г. по описа на арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ С., както и законосъобразността на самото арбитражно дело № 1363/2013 г. по описа на арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ С., доколкото производството по отмяна на арбитражно решение е исково производство, в което се разглежда евентуалната порочност на арбитражното решение въз основа на основания, които са изчерпателно посочени в чл. 47 ЗМТА и в което съдът няма правомощия да разглежда спора по същество. В настоящото производство пред касационния съд е прието приложеното арбитражно дело № 5А/2014 г. на арбитър Бисерка Газдова.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искът е допустим. Същият е предявен от легитимирана страна и в законоустановения в чл. 48, ал. 1, изр. първо от ЗМТА, тримесечен срок. Видно от намиращата се в приложеното и прието арбитражно дело товарителница 1050029371567, процесното арбитражното решение е съобщено на ищцата на 10. 12. 2014 г., тримесечният срок за предявяване на иска е изтекъл на 10. 03. 2015 г. – събота, неприсъствен ден, а исковата молба е депозирана в съда на 12. 03. с.г. – в първия работен ден след изтичането на срока (чл. 60, ал. 6 от ГПК). Разгледан по същество, искът е основателен, поради установяване по делото да е налице основанието за отмяна на процесното арбитражно решение по чл. 47, т. 4 от ЗМТА. Неоснователни са оплакванията на ищцата по чл. 47, т. 2 от ЗМТА за липсата въобще на сключено между страните арбитражно споразумение. Релевираното общо обстоятелство, че ОУ към сключения с ответника договор за сътрудничество не са й връчени и тя не е имала възможност да се запознае с тях не сочи на претендираната нищожност на арбитражната клауза, респ. – на непораждане правно действия на ОУ спрямо ищцата. В сключения между страните договор за сътрудничество, по сключването на който не се спори между страните, нито пък се оспорва от ищцата подписването на същия от нейна страна, се съдържа изрично вписване, че същите ОУ са неделима част от договора и с подписването му кредитният експерт (КЕ) – ищцата, потвърждава, че се е запознал с ОУ, и е получил е екземпляр от тях в писмена форма. Доколкото ищцата не е оспорила подписването от нейна страна на договора за сътрудничество с ответника и съобразно разпоредбата на чл. 180 от ГПК следва да се приеме, че в противоречие с бланкетните й твърдения в исковата молба, изявлението й в договора досежно запознаването й с ОУ и получаването им в писмен вид, изхожда от нея, поради което и самото й оплакване в противната насока е неоснователно. Неоснователно е оплакването за нищожност на арбитражната клауза в ОУ, базирано на цитираните разпоредби на ЗЗП. От една страна, изложените оплаквания са бланкетни – само пресъздаващи законовите разпоредби на ЗЗП, без да се излагат същински твърдения досежно противоречието на конкретните договорки между страните с императивни законови норми. От друга страна, ищцата няма качеството на потребител по см. на § 13, т. 1 от ЗЗП, доколкото по силата на договора за сътрудничество между страните ищцата не придобива стоки и не ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, нито пък е физическо лице, което като страна по договор по ЗЗП, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност, нито пък самият договор за сътрудничество между страните по делото би могъл да се квалифицира, като такъв регламентиран и/или регулиран от разпоредбите на ЗЗП. По силата на договора за сътрудничество и приложимите към същия ОУ, ищцата се е задължила по указание на ответника (търговец) и срещу възнаграждение, да извършва посредническа дейност по сключването на договори за заем/кредит с желаещи да сключат такива договори трети лица – клиенти на търговеца, и да сътрудничи на ответника при събирането на изискуемите вземания от клиенти след настъпване на падежа (т.т. 1-6 от ОУ). Поради изложеното и по отношение на сключения между страните договор за сътрудничество и приложимите към същия ОУ, разпоредбите на ЗЗП са неприложими.
Основателно е оплакването на ищцата за наличието на отменителното основание по чл. 47, т. 4 от ЗМТА. В т. 16.1. от ОУ се съдържа уговорка, че арбитражното производство започва в деня, когато КЕ (ищцата), чрез арбитър е получил искането на П. К. спорът да бъде отнесен до арбитраж, респ. – на петия работен ден, след като на КЕ е изпратено чрез арбитър такова искане на контактния адрес, посочен в договора. Действително, както се твърди и от ответника, в т. 16.4. от Общите условия към сключения между страните договор за сътрудничество е уговорено, че призовките и съобщенията в арбитражното производство се изпращат на посочения в договора адрес и се считат за получени след изтичане на петия работен ден от деня на изпращането им от страна на арбитъра, включително и в случаите, когато в известието за доставяне е отбелязано, че не са получени поради това, че са отказани/не са приети, непотърсени са, адресатът е заминал, преместил се е на друг адрес, адресът не съществува вече, непознат е или адресът е недостатъчен. В приложеното арбитражно дело се намира призовка без дата до ищцата, в съдържанието на която на ищцата се указва, че има възможност в петдневен срок да представи отговор на искането за арбитраж и писмени доказателства, както и при желание да се яви в арбитражно заседание на 23. 10. 2014 г. в 9.30 часа в седалището на арбитъра. В арбитражното дело се намират също незаверени копия от два отрязъка – №№ 1 (оригинал) и 3 (копие за подател) от товарителница № 1050025787676 с подател арбитър Бисерка Газдова и получател ищцата. В отрязък № 1 (оригинал) липсва описание на съдържанието на пратката, като е описано само, че съдържа документи и е препратена/върната товарителница с номер групаж:[ЕИК]. Единствено в този отрязък от товарителницата, в който описание на пратката липсва е отбелязано, че същата е приета за куриерската фирма от Л. Т., посочени са име на куриер И., име на „предал“ пратката И., но без каквото и да било отбелязване в същата за връчване на пратката на получателя – ищцата, като графите „име и фамилия“ и „подпис“ на получателя, са празни. В графата „опит за доставка“ в същия отрязък е посочено „3“, като в самата товарителница е отбелязано, че това означава, че „Лицето не живее на адреса/няма такава фирма на адреса“. В отрязък № 3 от същата товарителница е отбелязано, че пратката съдържа „Документи призовка и ИМ по арб. дело № 5А/2014 г. и приложения“. В същия отрязък, в който е описано съдържанието на пратката обаче, липсват каквито и да било отбелязвания досежно предаване пратката на куриерското дружество, връчване или опит за връчване на пратката. При така установеното за настоящия състав се налага извод, че от една страна не се установява по делото въобще изпращането от страна на арбитъра на искането за арбитраж, призовка за заседание и приложения до ищцата на посочения в договора неин адрес, доколкото в единствения документ по делото, в който се съдържа описание на пратката, като такава съдържаща документи по конкретното арбитражно дело № 5А/2014 г. (отрязък № 3 от товарителницата), на свой ред липсват каквито и да било отбелязвания, дори за предаване на пратката от страна на подателя, респ. – получаване на същата пратка от служител на куриерското дружество, а още по малко пък – за осъществен опит за връчване точно на тази пратка. При така изложеното, установената в т. 16.4. от ОУ фикция е неприложима, доколкото прилагането й изисква като абсолютна предпоставка, оставащото неустановено по делото, изпращане от страна на арбитъра, на призовката и искането за арбитраж до ответника по арбитражното производство (ищцата в настоящото такова). На свой ред, в претендирания да удостоверява редовен по см. на т. 16.4. от ОУ опит за връчване на пратката отрязък № 1 от товарителницата, от една страна опис на съдържанието на пратката липсва, а от друга страна удостовереният като такъв, да е осъществен при хипотеза „3“ опит за връчване, не се съдържа в изрично уговорените в същата т. 16.4. хипотези, при наличието на които се счита (фингира), че пратката ще се счита между страните за връчена. Видно от възпроизведеното в настоящите мотиви съдържание на самата т. 16.4., посоченият в отрязък № 1 от товарителницата вариант „3“ за опит за връчване – „Лицето не живее на адреса/няма такава фирма на адреса“, формално не попада сред уговорените в т. 16.4. такива варианти, а именно в известието за доставяне да е отбелязано, че документите не са получени поради това, че са отказани/не са приети, непотърсени са, адресатът е заминал, преместил се е на друг адрес, адресът не съществува вече, непознат е или адресът е недостатъчен, нито пък удостовереното обстоятелство, че лицето не живее на адреса може безкритично и смислово да се приравни на това адресатът да е заминал и/или да се е преместил на друг адрес. По делото не се установява, както от обективна страна към момента на твърдения опит за връчване на искането за арбитраж и призовката за арбитражното заседание (9 – 10. 10. 2014 г.), ищцата да е заминала или да се е преместила от посочения в договора за сътрудничество адрес, аргумент в насока на което е и безспорното по делото обстоятелство, че на същия адрес на 10. 12. 2014 г. й е връчен препис от арбитражното решение, така и опит за връчване по реда на чл. 32, ал. 1 и 2 от ЗМТА, включително чрез оставяне на съобщение за пратката с указания откъде същата може да бъде получена, и удостоверяване от страна на куриерското дружество (вместо от пощенската станция), на отказ от получаване или неявяване за получаване на пратката. При така изложеното установява се по делото наличието на отменителното основание по чл. 47, т. 4, предл. първо от ЗМТА. Останалите оплаквания на ищцата относно нарушения на чл. 7, ал. 2 и глава Трета от ЗМТА с в такава степен общи и неконкретни, че не съставляват годни за обоснована преценка от страна на съда, аргументирани оплаквания за наличието на други, освен обсъдените по-горе в настоящите мотиви, основания за отмяна на процесното арбитражно решение, а изложените такива оплаквания срещу арбитражното решение по същество, като такива досежно събраните в арбитражното производство доказателства и/или мотивите, и начинът на формирането на решаващата воля на арбитражния състав, са ирелевантни в настоящото производство, с предмет отмяна на арбитражното решение само на изрично, императивно и изчерпателно законоустановените в чл. 47 от ЗМТА, основания. Изложеното налага процесното арбитражно решение да бъде отменено на основание чл. 47, т. 4 от ЗМТА, като на основание чл. 49, предл. второ от с.з., делото следва да се върне на арбитражния съд за ново разглеждане. При този изход на делото ответникът няма право на разноски в производството, а ищцата не заявява такова искане.
Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на основание чл. 47, т. 4 от ЗМТА арбитражно решение № 5А/23. 10. 2014 г., постановено от арбитър Бисерка Газдова по арбитражно дело № 5А по описа за 2014 г.
ВРЪЩА делото на арбитражния съд за ново разглеждане.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: