3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 512
С., 01.07.2015 година
Върховният касационен съд на Р. България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2979/2014 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [община]-гр. Ч. против решение № 183 от 10.05.2014г. по гр.д.86/14 на Смолянски окръжен съд .
Ответникът по касация- [фирма]- [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал,че e налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизвел.Страната е посочила, че въззивният съд се е произнесъл по два въпроса, първият, от които бил мотивирането на състава „че е приложена разпоредбата на чл.301 ТЗ”, като са развити лаконични съображения за неправилност на този извод. Като втори въпрос е формулирано – „ Възможно ли е да се възприеме, че по отношение на общинската администрация, кметът на общината и служителите в администрацията са приложили разпоредбите на общото търговско законодателство, в това число и чл.301 от ТЗ при осъществяване на регламентираната от специален закон дейност на същото”. Страната е поддържала и това, че СмОС бил приел, че е без правно значение по спора дали изпълнителят разполага с материална обезпеченост за изпълнението сключения договор. В тази връзка страната е поставила въпрос дали това обстоятелство е следвало да бъде установявано в процеса като е възпроизведен отново текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В заключение, лаконично е посочено, че в практиката нямало „ недвусмислено” становище по тези въпроси. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
За да потвърди решението на първостепенния съд, с което са уважени предявените искове от [фирма]-, [населено място] против [община] с правно основание чл.422 ГПК, въззивният съд е приел, че представените от ищеца фактури, обективиращи негово вземане спрямо ответника са двустранно осчетоводени като [община] не е извършала плащане по тях, а задължението е осчетоводено от същата и по задбалансова сметка – просрочени задължения към доставчици.Освен това всяка фактура е подписвана и от представител на [община], като част от тях и от разпитания като свидетел заместник кмет. Изпълнението на работите указани в процесните фактури / обективиращи извършването на конкретни комунални дейности / са удостоверявани от служител на общината, който е отбелязвал на гърба им както извършването им така и влагането на материали.С оглед така изложеното от въззивният съд във връзка с установените по делото факти, е обоснован извод за наличие на договорна връзка между страните, при която срещу изпълнение на възложените работи ищецът не е получил следващото му се възнаграждение.Посочено е още, че дори и да се приеме, че лицата подписвали фактурите не са били управомощени надлежно за това, то след като сделката е търговска приложима норма в случая е чл.301 ТЗ .
Дори и да бъде изведен правен въпрос от така формулираното от касатора по чл.280, ал.1 ГПК, дори и да се приеме този въпрос за релевантен, въпреки, че поставените от въпроси не са обосновани с конкретните посочени решаващи изводи на въззивния съд / а задължението за ясна и точна формулировка на този въпрос е на касатора – ар т.1 ТРОСГТК №1 /09г./, то той би обосновал единствено общото основание за допускане на касационно обжалване. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то касаторът следва да изложи съображения,за това че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на основанието, нито лаконичното твърдение че по въпроса нямало съдебна практика, след като страната не е изложила никакви твърдения за непълнота, или неяснота на приложена правна норма, която да се нуждае от тълкуване, нито за формирана при неправилно приложение на закона практика.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК и решението на Смолянски окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 183 от 10.05.2014г. по гр.д.86/14 на Смолянски окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: