4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 286
[населено място], 24,04,2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия , първо търговско отделение, в закрито заседание на шести април, през две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 2141 по описа за две хиляди и четиринадесета година, съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. К. Б. против решение от 19.03.2014 год. по гр.д.№ 18/2014 год. на Шуменски окръжен съд,с което е отменено решение № 818/ 29.10.2013 год. по гр.д.№ 625/2013 год. на Шуменски районен съд и ответницата – настоящ касатор е осъдена да заплати на О. дирекция „З.„ [населено място], на основание чл. 8 ал.1 вр. с чл. 2 ал.1 ЗАЗ сумата от 5 120,53 лева – сбор от дължимо арендно възнаграждение за три стопански години в периода 2008 год. – 2010 год.,ведно със сумата от 1 382,55 лева – сбор от мораторни неустойки върху дължимите за всяка стопанска година арендни възнаграждения,както и сумата от 752,38 лева – мораторна лихва,на основание чл.86 ал.1 ЗЗД.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение,с доводи за постановяването му в противоречие със закона – чл.6 ал.5 ЗАЗ и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с неуказване на споделеното от въззивния съд,в противоречие със становището на първоинстанционния, разпределение на доказателствената тежест в хода на въззивното производство,предвид същата разпоредба,с което твърди нарушено правото си на защита, в противоречие с т.2 от ТР № 1 / 2013 год. по тълк.дело № 1 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС.Твърди и нарушение на чл.172 ГПК при преценка на събраните гласни доказателства / досежно показанията на св.Г. /.
Ответната страна – О. дирекция „ З. „ – С. – оспорва касационната жалба и наличието на основание за допускане на касационното обжалване,предвид необоснован допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Предявеният главен иск,с доказването на който единствено е обвързан поставеният в изложението по чл.280 ал.1 ГПК въпрос, има за предмет дължимо от ответницата арендно възнаграждение за три стопански години,следващи първите три такива, договорени като гратисен период.Ответницата И. К. Б. е противопоставила възражение,че земеделският имот – предмет на сключения с ищеца аренден договор №3/25.05.2004 год.,арендното възнаграждение за ползването на който е предмет на исковете, не й е предоставен, съответно няма и изготвен опис,съгласно чл.6 ал.4 ЗАЗ.Ответницата твърди,че не знаела кой е имота,доколкото не й бил посочен на място,респ. идентифициран , и съответно не го е обработвала по тази причина.Няма спор, че опис, за състоянието в което се предава имота, не е съставян.С отговора на исковата молба ответницата е поискала допускане на свидетели за установяване твърденията си,което й искане е уважено с определение на съда от 15.05.2013 год. . С доклада по чл.146 ГПК – в с.з. от 11.09.2013 год. – първоинстанционният съд е указал на ищеца установяване предаването на земеделския имот и осигуряване от негова страна на безпрепятственото му ползване за срока на арендния договор.Последващо на указанието,процесуалният представител на ответницата е оттеглил доказателственото си искане, за събиране на гласни доказателства,макар да не го е обосновал изрично с извършеното разпределение на доказателствената тежест.Събрани са гласни доказателства по искане на ищеца – св.Д. Г., началник на Общинска служба по земеделие – [населено място].
За да отмени първоинстанционното отхвърлително решение и уважи исковете,въззивният съд се е позовал на събраните гласни доказателства – показанията на свидетеля Г.,като не е отчитал наличие на заинтересованост,предвид качеството му на началник на съответната Общинска служба по земеделие,отговорна за регистрацията на договора за арена след сключването му,съгласно чл. 3 ал.1 пр. второ ЗАЗ, на каквато заинтересованост се позовава ответницата в касационната си жалба.Действително, изрично позовавайки се на чл.6 ал.5 ЗАЗ въззивният съд е приел,че законовата презумпция,съдържаща се в разпоредбата, прехвърля върху ответницата тежестта да докаже , но не предаването на имота за ползване,за което съдът се е позовал на събраните от ищеца доказателства ,в съответствие с разпределената от първоинстанционния съд доказателствена тежест,а предаването му в ненадлежно, съгласно уговореното в договора за аренда състояние, каквото е именно съдържанието на презумпцията. В този смисъл не се установява и нарушение на правото на защита на ответницата, тъй като не се касае за разпределена от въззивния съд, противно на становището на първоинстанционния, т.е. по различен начин, доказателствена тежест относно факта на предаването на имота от арендодателя.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът поставя следния процесуалноправен въпрос: При наличие на законовата презумпция на чл.6 ал.5 ЗАЗ и оспорването й от арендатора, в смисъл, че земеделските земи – предмет на договора за аренда не са му били предадени във владение, кой носи доказателствената тежест за установяване факта на реално предаване на имотите – предмет на сключен договор за аренда ? – въпросът е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, с липсата на съдебна практика по въпроса.
Както се посочи по-горе, съдът е основал извода си за доказано предаване на имота от арендодателя на арендатора, въз основа на представените от арендодателя – ищец доказателства, като в нито един момент от съдебното производство не е било препятствано ангажирането на доказателства и от ответницата,по опровергаване на установимото от доказателствата на ищеца.Доколкото ответницата е оттеглила ангажираните гласни доказателства, като последица от разпределената от първоинстанционния съд доказателствена тежест в процеса, противно на становището на въззивната инстанция, дори такова да би било налице , предвид коментираното в предходния параграф съдържание на оборимата законова презумпция на чл.6 ал.5 ЗАЗ, то препятстването на правото й на защита,какъвто именно касационен довод е обоснован / а не довод за неправилно разпределение на доказателствената тежест от въззивния съд / е свързано с нарушение на съдопроизводствено правило,предпоставящо формулиране на процесуалноправен въпрос, различен по съдържание от поставения.Дори да се приеме за правен, доколкото в основата на решаващите изводи на съда стои и позоваване на презумпцията на чл.6 ал.5 ЗАЗ , според която разпоредба и при липса на съставен опис за предаване на имота, се предполага до доказване на противното предаването му в надлежно състояние / вр. с чл. 6 ал.2 и ал.3 ЗАЗ / ,не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Няма противоречие в съдебната практика относно това кой носи доказателствената тежест по оборването на законова презумпция,а именно – страната,извличаща изгодни последици от оборването на презумирания факт.Съгласно т.4 на ТР № 1 / 2010 по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС,хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК предпоставя наличие на непълна,неясна или противоречива правна норма,чието тълкуване е породило противоречива съдебна практика или непротиворечива, но подлежаща на преодоляване такава,поради развитие на обществените отношения или промяна в законодателството.В случая,обект на формулирания въпрос не е нормата на чл.6 ал.5 ЗАЗ , достатъчно ясна по съдържание и пълна,а разпределението на доказателствената тежест при оспорване на презумирания,въз основа приложението й,факт / макар различен от твърдяния от ответницата /.Следователно ,основната предпоставка за прилагане хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – подлежаща на тълкуване правна норма или обоснована от касатора празнота на закона, преодолима чрез прилагане на закона по аналогия или чрез аналогия на правото – изначално не е налице.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.03.2014 год. по гр.д.№ 18 / 2014 год. на Шуменски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: