Определение №272 от 21.4.2015 по търг. дело №2691/2691 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

5

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 272
[населено място], 21,04,2015 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия,първо търговско отделение, в закрито заседание на шести април,през две хиляди и петнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 2691 по описа за две хиляди и четиринадесета година, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на А. Р. С. – трето лице – помагач на ответника ЗК [фирма],против решение № 2217 / 29.11.2013 г. по гр.д. № 2773 / 2013 год. на Софийски апелативен съд , ГК, в частта му ,с която е потвърдено решение № 2803 / 15.04.2013 год. по гр.д.№ 5375/2012 год. на СГС,за уважаване предявеният от В. Й. Й. против ЗК [фирма] иск с правно основание чл. 226 ал.1 КЗ, за сумата от 90 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди ,настъпили в причинна връзка с ПТП от 08.10.2011 год., настъпило по вина на касатора, като водач на МПС, застрахован по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ при ответното застрахователно дружество.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.52 ЗЗД вр. с т.11 от ППВС № 4/1968 год., предвид неправилно приложение критерия за справедливост,довело до необосновано с конкретни обстоятелства и доказателства по делото завишение на присъденото обезщетение.Намира същото несъобразено и със социално-икономическите условия към момента на увреждането,доколкото съдът само бланкетно е визирал съобразяването им като критерий.Оспорва годността на приетото по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза,на основата на което са формирани правните изводи на съда за търпимите от ищеца физически болки,страдания и битови неудобства,доколкото е изготвено въз основа на дадени от самия ищец сведения.Касаторът оспорва и правилността на извода за липса на съпричиняване увреждането от ищеца.
Ответните страни – ЗК [фирма] и В. Й. – не са депозирали становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира ,че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав и в съответствие с предмета на формулираните в изложението по чл.280 ал.1 ГПК въпроси , касаещи единствено размера на присъденото обезщетение и доказателствата по обосноваването му, съобрази следното :
Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 100 000 лева, като искът му е уважен за сумата от 90 000 лева. В обосноваване на претенцията си е представил медицински епикризи, болнични листи за ползван отпуск за временна нетрудоспособност,вкл. решения на ТЕЛК за продължителността на същия и ангажирал заключение на съдебно- медицинска експертиза. Последната е установила – въз основа на представена медицинска документация,но и личен преглед на ищеца – че в резултат на ПТП от 08.10.2011 год. същият е получил: контузия на мозъка ,вътремозъчен кръвоизлив в челно-слепоочната дясна област,охлузване челната област на главата , контузия и разкъсно-контузна рана на носа , контузия на гръдния кош и корема ,кръвоизлив в дясната гръдна половина ,кръвоизлив в корема , двукратно разкъсване на черния дроб ,счупване на дясна подбедрица и разкъсно-контузна рана на същата и хроничен остиомиелит на дясна голямопищялна кост.Установено е проведено болнично лечение от 41 дни и домашно-амбулаторно ,считано от 21.12.2011 год. и продължаващо до момента ,в рамките на което болнично лечение ищецът е бил опериран 5 пъти.Установено е непълно възстановяване,респ. остатъчни проявления на уврежданията, чието описание от вещото лице предпоставя безспорна възможност за обективна преценка на съществуването им, а не единствено по твърдения на ищеца . Вещото лице е обосновало мотивиран,с оглед специалните знания и практиката си извод,за възможната продължителност на твърдените болки и страдания и за в бъдеще / не по-рано от изтичане на 5 години от увреждането /, както и относно характера и интензитета на вече претърпените такива. Посочило е и необходимостта от допълнително оперативно изваждане на металните тела от крака на пострадалия , след зарастване на счупването.
За да потвърди размера на присъдимото обезщетение от 90 000 лева, въззивният съд се е позовал на съдържанието и характеристиката на многобройните увреждания,обективно установими по тялото и при наблюдение упражнявана от ищеца физиологична функция по придвижване, на съдържанието и продължителността на лечението и проявлението на остатъчните явления от увреждането, предположено от вещото лице с продължителност не по-кратка от 5 години от увреждането.Тази прогноза по начало не подлежи на установяване със свидетелски показания,предвид необходимостта именно от специални знания. Действително само формално съдът е посочил съобразяване на конкретните социално–икономически условия към момента на увреждането, но противно на твърденията на касатора, не е определил обезщетението, съобразявайки се с доказано наличие на болки и страдания от психогенен характер – резултат на преживения стрес и продължителността на лечението /болки в гръбначния стълб от залежаването , болки в зъбите,принудителен отказ от определени храни и пр. – стр.2 от касационната жалба /.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси : 1 / Налице ли е неправилно приложение на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД,в случай на бланкетно изброяване на съобразените при определяне размера на обезщетението,релевантни обстоятелства ,без конкретизирането им и посочване значението на всяко от тях за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди ? – обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие на въззивното решение с т.11 на ППВС № 4 / 1968 година ; 2 / Налице ли е неправилно определяне размера на присъденото обезщетение ,при положение,че при сходни казуси ВКС е присъждал много по-нисък размер ? – обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с постановени по реда на чл.290 ГПК решения : реш.№ 155 по т.д.№ 212 / 2012 год.,реш.№ 151 по т.д.№ 486 / 2012 год. и реш.№ 70 по т.д.№ 1244 / 2011 год.,всички на ІІ т.о. на ВКС и 3/ Налице ли е нарушение на съществени процесуални правила в случай, че въззивният съд превратно интерпретира данните по делото,приемайки доказано настъпването на неимуществените вреди само въз основа на съдебно-медицинската експертиза ? – обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с т.12 на ТР № 1 / 2001 год. на ВКС,постановено по спорни въпроси на касационното производство по ГПК / отм. /.
Първите два въпроса предпоставят директно отговор за правилността на въззивното решение, на основанията по чл.281 т.3 ГПК, различни от тези по чл.280 ал.1 ГПК и която преценка е дължима в друга фаза на касационното производство. Отговорът на същите не би бил еднозначен, общоважим и приложим при конкретно дадена и изчерпана в хипотезиса на въпросите фактическа обстановка, поради което,дори абстрахирайки се от исканата преценка за правилност на конкретното решение,не предпоставят допустимо конкретизиране в правни – по приложението на критерия за справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД вр. със задължителните указания в т.11 ППВС № 4/1968 година.Съдът се е съобразил с последните, изброявайки изрично критериите, съобразени при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.Доколкото конкретни обстоятелства относно иначе изрично посоченото приложение на отделните критерии, не са изложени относно съобразените „конкретни социално-икономически условия в страната към момента на увреждането„,следва да се съобрази ,че сочените в обосноваване на допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК решения са напълно неотносими, като постановени в обезщетяване увреждания,при различни от тук приложимите лимити на застрахователно обезщетение , като настъпили до 01.01.2010 год.,а не след тази дата , съгласно пар. 27 ПЗР на КЗ вр. с чл.266 КЗ.Именно лимитите на застрахователно обезщетение,съобразно задължителната съдебна практика – реш. № 1 / 26.03.2012 год. по т.д.№ 299 / 2011 год. на ІІ т.о. ВКС , реш.№ 95 / 24.10.2012 год. по т.д.№ 916/2011год.на І т.о.на ВКС,реш.№ 155 / 11.12.2012 год. по т.д.№ 711 / 2011 год. и др., са преценими като ориентир при отчитане на конкретните икономически условия ,имащи значение при формиране критерия за справедливост.Следователно,постановените при различен по съдържание приложим ориентир,досежно критерия „ социално-икономическа конюнктура към момента на увраждането”, съдебни решения не могат да обосновават противоречие с въззивното досежно приложението на този критерий,отделно от установимото различие и в обхвата,характеристиката и съдържанието на действително търпимите вреди във всеки конкретен случай. В този смисъл,дори да би се счел покрит общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, вторият от формулираните въпроси не е обоснован с допълнителния такъв по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.Доколко конкретното решение е съобразено с действително претърпените и търпими неимуществени вреди,както и с икономическата конюнктура към момента на увреждането,отражение на която са и законодателно залегналите лимити на застрахователна отговорност,е въпрос на преценка за правилност и на основанията по чл.281 т.3 от ГПК във всеки конкретен случай,извън обхвата на настоящото производство.Последното изключва възможността за еднозначен отговор на правен, по смисъла на т.1 ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, въпрос.
За третия от въпросите,с оглед начина му на формулиране, важат преждеизложените съображения за предпоставеност на отговор по правилността на решението,с оглед неговата обоснованост в изводите относно доказаността на търпими от ищеца болки и страдания единствено въз основа на приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза,макар неправилно касаторът да е отнесъл порока към „ съществено нарушение на съдопроизводствени правила „ , а не „ необоснованост „. Дори да би бил преформулиран – относно възможността търпими неимуществени вреди да се доказват единствено със заключение на съдебно-медицинска експертиза,въпросът не е обоснован с допълнителен селективен критерий , в сочената хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК . Точка 12 на ТР № 1 / 17.07.2001 год. на ВКС третира квалификацията на „необосноваността„ ,като порок на съдебното решение , при действието на ГПК / отм./, преди въвеждането й като самостоятелно основание за неправилност,наред с нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Следователно, няма каквато и да било относимост към обхвата на допустимите доказателствени средства за установяване търпими неимуществени вреди,още повече приложимост към съдебно производство провеждано при действието на ГПК, в сила от 01.03.2008 год..Преди всичко,обаче, в тази му част ТР № 1 / 2001 год. на ВКС е изрично отменено – с т.3 на ТР № 2 / 2004 год. на ВКС, предвид изменението на чл.218б ал.2 ГПК отм. / ДВ бр.105 от 2002 година /, т.е. обективно е изключено от обхвата на задължителната съдебна практика.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2217 / 29.11.2013 г. по гр.д. № 2773 / 2013 год. на Софийски апелативен съд , ГК.
Определението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top