4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
С., 07,01,2016година
Върховният касационен съд на Република Б., първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 3041/2015 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на И. К. Р. от [населено място] против определение № 192 от 09.06.2015 г. по ч.т.дело №142/2015 г. на Бургаски апелативен съд.
Ответникът по частната жалба- „Р./Б.”/ Е., [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение,представено в резултат на проведено производство по чл.275, ал.1 ГПК, касаторът Р. е заявила, че са налице основания на чл.280, ал.1, т. 1, 2 и 3 ГПК, чийто текст е възпроизвела.Поставила е седем процесуалноправни въпроса, свързани с относимостта на производството по чл.423 ГПК към исковото производство по чл.422 ГПК. Посочила е, че тези въпроси / без да конкретизира кой от тях/ са разрешени в противоречие с определение по ч.т.д. №651/12 на ВКС, І т.о. от което е цитирала част, даваща дефинитивна определеност на производството по чл.423 ГПК.Поставени са още шест въпроса, свързани с връчване на съобщенията и сроковете по чл.414 ГПК. Тези въпроси страната лаконично е заявила, че поставя с оглед основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизведен.В заключение, страната е посочила лаконично и това, че обжалваното определение е недопустимо, поради липса на компетентност. Така заявеният лаконичен довод не е подкрепен с никакви други съображения.
Доколкото от приложеното изложение, може да бъде изведено оплакване за недопустимост на произнасянето на въззивния съд, то същото следва да бъде обсъдено, поради това, че недопустимостта на акта формира самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване -арг. т.1 ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/09г. Доводите, изложени от страната, също така накратко в частната касационната жалба са правно необосновани и не установяват наличие на вероятна недопустимост на определението, предмет на обжалване. Касаторът Р. е поддържала, че след като е било постановено определение по чл.423 ГПК, с което е било признато за непросрочено възражението й по чл.415 ГПК, то проверката на определението по чл.423 ГПК, било изцяло в компетентността на Бургаски окръжен съд, а не на постановилият обжалваното определение- Бургаски апелативен съд. В случая страната смесва различни производства по проверка на правилността на различни актове на съда, която проверка е процесуално допустима с оглед възложеното от процесуалния ред упражняване на инстанционен контрол върху съдебните актове. По този ред, контролът иницииран с жалба срещу прекратителното определение на първостепенния съд, сезиран с иск по чл.422 ГПК, е упражнен от Бургаски апелативен съд, който се е произнесъл в съответствие с правомощията си по чл.274, ал.2 ГПК, тъй като определението е било преграждащо и съответно подлежащо на обжалване. Следователно, по реда на функционалната компетентност Бургаски апелативен съд е и единствено компетентния да упражни такъв контрол и неговото определение е валидно постановено. Или, след като сезирането на въззивният съд е било редовно, доводът за евентуална недопустимост на произнасянето е неоснователен.
Касаторът Р. не обосновава и довод за приложно поле на касационно обжалване.Поставените от нея въпроси могат да бъдат приети за релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. За да бъде допуснато, обаче, касационно обжалване, страната следва да установи предпоставките на едно от лимитивно изброените основания по чл.280, ал.1, т.1,2 и 3 ГПК.
Касаторът Р. е поддържала по първите седем въпроса, обозначени като процесуалноправни, едновременно основание по чл.280, ал.1, т.1 и основание по т.3 на същия текст. Следва да се отбележи, че тези основания са несъвместими, тъй като наличието на задължителна практика изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Освен това, липсва в изложението и разграничение, с оглед соченото общо противоречие с определението по ч.т.д. №651/12г. на ВКС на въпросите поставени от касатора, тъй като то не разрешава нито едни от тях, а освен това и същото не формира съдебна практика, поради това, че съдът е констатирал с него недопустимост на обжалваното пред него определение, с което възражението по чл.423 ГПК е било върнато като просрочено, какъвто не е разглеждания случай. С този акт на ВКС, също така не се разрешава и основния релевантен за крайния извод на съда въпрос, свързан със значението на приключилото производството по чл.423 ГПК спрямо осъществявания от съда, сезиран с искова молба по чл.422 ГПК контрол за сроковете, в които може надлежно да бъде упражнено правото по чл.415 ГПК, т.е. надлежната преценка на съда относно наличието за специалните процесуални предпоставки за допустимост на иска. В тази насока правилно е била приложена от възивния съд т.10а на ТР ОСГТК №4/13г., с която е разрешен този въпрос. С оглед това не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По останалите поставени въпроси, свързани с редовността на връчване на съобщения, не се обосновава основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК,което изисква мотивирано изложение от страна на касатора,за това, че конкретно формулирания правен въпрос, съответстващ на критериите по чл.280, ал.1 ГПК е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите-т.4 ТР ОСГТК №1/09г. В този смисъл страната не е развила каквито и да било доводи, а единствено възпроизведения текст на нормата не може да обоснове наличие на това основание.
Не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 192 от 09.06.2015 г. по ч.т.дело №142/2015 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: