3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 554
гр. София, 21.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров ч.т.д. № 2259 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от [фирма], ЕИК:[ЕИК] против определение № 135, постановено на 04. 05. 2015 г. от състав на Върховния касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение по т.д. № 1215 по описа на съда за 2015 г., с което е оставена без разглеждане молбата на частния жалбоподател за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, на определение № 173/16. 10. 2014 г. по в.ч.т.д. № 238/2014 г. на Апелативен съд – Велико Т., с което определение е отменено определение № 383/17. 09. 2014 г. по т.д. № 55/2014 г. на Габровски окръжен съд в частта му, с която на основание чл. 391, ал. 2 от ГПК е определена парична гаранция от 20000 лв., която да бъде внесена от [фирма], за да му се издаде обезпечителна заповед.
В частната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Противната страна оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба, като подадена от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Съобразно постоянната, включително и задължителна съдебна практика на касационната инстанция, на отмяна по реда на Глава двадесет и четвърта от ГПК (чл. 303 и сл.), който ред е законоустановен само за отмяна на влезли в сила решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, подлежат само определенията, с които се разрешава материалноправен спор, свързан с предмета на делото и разрешените с които определения въпроси не подлежат на пререшаване.
Определенията, постановени в производства по обезпечаване на иска по принцип, както и конкретно – тези, като процесното, с които въззивен съд се е произнесъл по въпроса дали молителят в обезпечителното производство следва да внесе гаранция по реда на чл. 391, ал. 2 от ГПК, срещу която да бъде допуснато искано от него обезпечение или не, освен че не се ползват със сила на пресъдено нещо, но имат и несамостоятелен, и привременен характер, доколкото имат действие до приключване на исковото производсво, без при това да разрешават и материалноправен спор, свързан с предмета на делото. Процесуалният закон не установява забрана искането за допускане на обезпечение да бъде направено повторно в хода на производството и съответно да бъде разгледано от съда във всяко положение на делото, а освен това, при предвидените в закона предпоставки обезпечителната мярка може да бъде заменена или отменена в рамките на същото производство или да бъде допусната нова обезпечителна мярка от съда, пред който делото е висящо.
Налага се извод, че определенията, постановени в обезпечително производство, както и конкретното такова, с което е разрешен въпроса за дължимостта или не на гаранция, за да бъде допуснато искано от молителя обезпечение на иска, не подлежат на отмяна по реда на Глава двадесет и четвърта от ГПК.
При така изложеното частната жалба, с която настоящият състав е сезиран се явява неоснователна, а обжалваното определение на друг състав на ВКС – валидно, допустимо и правилно, поради което и същото следва да бъде потвърдено в неговата цялост, със законните последици.
Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 135, постановено на 04. 05. 2015 г. от състав на Върховния касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение по т.д. № 1215 по описа на съда за 2015 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: