О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№65
[населено място] 26.01.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди и шестнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 716 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по касационна жалба на Д. Л. К. и Е. К. Е. против решение № 2379/19.12.2014 год. по гр.д. № 2323/2014 год. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, в частта му ,с която е отменено решение № 1669 /10.03.2014 г. по гр.д.№ 3993/2013 год. на Софийски градски съд,І-во гр.отд. и са отхвърлени предявените от касаторите искове,за присъждане обезщетение за неимуществени вреди,претърпени от смъртта на сина им – Н. Е.,настъпила в резултат на ПТП от 02.12.2006 год., по вина на водача на застрахован при праводателя на ответното дружество товарен автомобил,по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,за сумата над 15 000 лева и до присъдените от първоинстанционния съд 40 000 лева – за Д. К. и над 10 000 лева и до присъдените от първоинстанционния съд 40 000 лева – за Е. Е., както и в частта, в която въззивното решение е потвърдило първоинстанционното,за отхвърляне всеки от исковете,с правно основание чл.226 ал.1 КЗ,за разликата до претендираните по 95 000 лева от всеки от ищците.Касаторите оспорват правилността на въззивното решение,като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила / съображения за наличие на основание за отвод на постановилия решението съдия – докладчик/ , както и в нарушение на чл.236 ал.2 ГПК, с оглед немотивиране извода за справедлив размер на присъдимите обезщетения,а също и като постановено в противоречие с материалния закон – чл.52 ЗЗД / по определяне размера им / и чл.51 ал.2 ЗЗД – досежно извода за прието съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия наследодател,поради непоставен предпазен колан и употреба на алкохол,бидейки и водач на пострадалия при ПТП лек автомобил. Изрично се сочи и касационен довод за неправилност на фактическото съобразяване от въззивния съд размера на присъдените на ищците,с влязлата в сила наказателна присъда на делинквента – водач на застрахования товарен автомобил – обезщетения,съответно 25 000 лева за Д. К. и 20 000 лева – за Е. Е..
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба и обосноваването на основание за допускане на касационното обжалване.Защитата й по съществото на въззивното произнасяне е концентрирана върху неговата недопустимост, предвид недопустимост на преки искове срещу застрахователя на гражданската отговорност, при вече реализирана отговорност на делинквента.
Върховен касационен съд,първо търговско отделение констатира,че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим ,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С определение № 291 / 03.11.2015 год. производството по делото е спряно до постановяване на решение по тълк.дело № 1/2014 год. на ОСТК на ВКС, от значение – с разрешението по п.1 от същото – за отговора на третия от поставените в изложението по чл.280 ал.1 ГПК въпроси. Предвид приемането на ТР № 1 / 25.12.2015 год. по тълк.дело №1 / 2014 год. на ОСТК на ВКС,производството следва да бъде възобновено, с произнасяне по основанията за допускане на касационното обжалване.
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното :
Преките искове по чл.226 ал.1 КЗ срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента,причинил смъртта на наследодателя на ищците в ПТП от 01.12.2006 год.,са предявени в размер на 95 000 лева всеки и уважени от въззивния съд до размера на 15 000 лева – за ищцата Д. К. и 10 000 лева – за ищеца Е. Е.. Присъдените размери са след отчитане на изплатени от застрахователя ответник,на всеки от ищците, суми от по 10 000 лева и при прието 50 % съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия при ПТП наследодател на ищците,при фактически възприет изначално справедлив размер от 50 000 лева за ищцата и 40 000 лева – за ищеца. На практика присъдените размери,отчитайки и частичното плащане от застрахователя, кореспондират с размерите,в които е ангажирана отговорността на делинквента,по предявени в наказателното производство срещу същия граждански искове, решението по което е влязло в сила,а именно : 25 000 лева за Д. К. и 20 000 лева – за Е. Е..
В изложението по чл.280 ГПК касаторът е поставил,допускащи конкретизиране от настоящия състав,с оглед правомощията му съгласно ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, въпроси относно : 1 / прилагане критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД вр. със задължителните указания на ППВС № 4/1968 год. – обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК с посоченото Постановление , както и с формално посочване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и 2 / за границите в които може да се ангажира отговорността на застрахователя,по пряк иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ, при вече ангажирана отговорност на делинквента – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК,с цитиране на решение от 10.02.2014 год. по гр.д.№ 2075/2013 год. на Софийски апелативен съд, с което – в обезщетяване родителите на друго, загинало при същото ПТП лице,съдът е присъдил обезщетения, надвишаващи присъдените по предявените в наказателното производство граждански искове размери,съответно: по 75 000 лева на всеки от двамата , при присъдени от наказателния съд 35 000 лв. за единия и 25 000 лева – за другия.Правен въпрос по приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД не би могъл да бъде конкретизиран от формулираната от касаторите теза в невъпросителна форма,тъй като би предпоставил отговор съобразно обстоятелствата в конкретния случай,т.е. преформулирането във въпросителна форма му придава характеристика на фактологичен, непредпоставящ еднозначен отговор по приложението на правна норма или принцип,независимо от преценката на конкретните обстоятелства и доказателства по спора.
С ТР № 1/25.12.2015 год. – т.1 – на ОСТК на ВКС бе прието, че в производството по пряк иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ,обемът на отговорността на застрахователя е ограничена до размера на присъденото обезщетение по уважен иск по чл.45 ЗЗД срещу делинквента, стига същата да е в рамките на застрахователната сума по сключения застрахователен договор.
Първият от поставените въпроси не покрива характеристиката за правен,тъй като отговор на същия, в различен от дадения с въззивното решение смисъл,не е от естество да обуслови различен от настоящия правен резултат по спора.Решаващ за изхода му – изключващ,а не допълващ решаващият характер на първия от въпросите – се явява отговорът на втория поставен въпрос,покриващ общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК.Предвид даденият с ТР № 1/2015 год. на ОСТК на ВКС отговор,обаче, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.По начало,посоченият в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК допълнителен критерий не е обоснован,тъй като липсва доказателство за влизане на цитираното решение на САС в сила.От друга страна,в същото не е мотивирано изрично присъждането на завишени,спрямо присъдените по граждански искове в наказателното производство,размери на обезщетенията единствено, предвид необвързаност с определения спрямо делинквента обхват на отговорността при прилагане принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД,а основно – предвид неприето за доказано,противно на извода на наказателния съд,съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. Но дори да би било съобразено като релевантна казуална практика,визираното решение не е от естество да обоснове допускане на касационното обжалване, тъй като приетото по същия въпрос тълкувателно решение изключва хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК,а даденото от въззивния съд фактическо разрешение относно обхвата на отговорността не конфронтира, а е в унисон със същото.
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по т.д.№ 716 / 2015 год. на І т.о. на ВКС.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2379/19.12.2014 год. по гр.д.№ 2323/2014 год. на Софийски апелативен съд,Гражданска колегия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: