3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 384
гр. С., 01,07, 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров ч.т.д. № 1437 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от [фирма] против определение № 222, постановено на 23. 04. 2015 г. от състав на Върховния касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение по ч.т.д. № 1149 по описа на съда за 2015 г., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба, подадена от частния жалбоподател срещу определение № 961 от 13. 03. 2015 г. по ч.т.д. № 258/2015 г. на Варненски окръжен съд. В частната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното касационно определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба, като подадена от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Абсолютна процесуална предпоставка за евентуалното прогласяване на претендираната от частния жалбоподател недопустимост на обжалваното въззивно определение, е неговата обжалваемост по касационен ред. Такъв безспорен за настоящия състав извод се налага от изричната разпоредба на чл. 293, ал. 4, вр. с чл. 270, ал. 3, вр. с чл. 269, изр. първо, предл. второ и по препращане от чл. 278, ал. 4 от ГПК. Влезлите в сила изцяло или отчасти, било като необжалвани (арг. от чл. 269, изр. първо, предл. второ от ГПК), или като неподлежащи на касационно обжалване въззивни определения, са изключени въобще от обхвата на касационната проверка, както по отношение на тяхната правилност, така и по отношение на тяхната допустимост. Императивно законоустановената в процесуалния закон обжалваемост на съдебните актове, съставлява от една страна процесуално задължение за редовно сезирания по-горен съд (включително касационния), да осъществи инстанционен контрол за валидността, допустимостта и/или правилността на обжалвания съдебен акт, когато такъв инстанционен контрол е уреден в процесуалния закон, но от друга страна – забрана за осъществяването на такъв инстанционен контрол, когато процесуалният закон го изключва, респ. – не го предвижда. В този смисъл и доколкото обжалваното по касационен ред въззивно определение, постановено в принципно двуинстанционното заповедно производство, не е такова по чл. 274, ал. 2, изр.1 ГПК, в който случай само, на общо основание би подлежало на обжалване пред ВКС, като втора инстанция, но с него въззивният съд се е произнесъл по съществото на правния спор, с разрешаването на който е сезиран, като частично е обезсилил обжалваното пред него първоинстанционно определение, и е прекратил производството по делото в тази част, респ. – потвърдил е първоинстанционния съдебен акт в останалата му част, то и същото е изрично изключено от кръга на обжалваемите по касационен ред, постановени в заповедното производство съдебни актове, съобразно разрешенията в т. 8 от ТРОСГТКВКС № 4/2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г.
При така изложеното частната жалба, с която настоящият състав е сезиран се явява неоснователна, а обжалваното определение на друг състав на ВКС – валидно, допустимо и правилно, поради което и същото следва да бъде потвърдено в неговата цялост, със законните последици.
Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 222, постановено на 23. 04. 2015 г. от Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение по ч.т.д. № 1149 по описа на съда за 2015 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: