4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
С., 31,03,2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №2261/2014 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №1973 от 01.11.2013 г. по гр.д. №1026/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация – [фирма] – [населено място], чрез пълномощника си – адв. В Д. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК,касаторът е заявил, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, чийто текст е възпроизвел. Поставил е въпроса – „ дължи ли се възнаграждение на изпълнител по договор за строителство / ищеца/ за СМР, които не са извършени от него.” Направил е лаконично оплакване, че САС бил уважил иска, въпреки, че според състава по делото били събрани доказателства за това, че част от възложените по договора СМР не били извършени от ищеца. Това оплакване страната е третирала също така лаконично като въпрос и е посочила, че то противоречи на решение № 343/10 г. на ВКС, ІІ т.о. Посочено е още, че съдът в противоречие с практиката на ВКС / изброена /разрешил и въпроса относно това следва ли при пропуск на първоинстанционния съд, въззивният съд да изготви точен и пълен доклад, като даде указания за подлежащите на доказване факти. Този въпрос е свързан с оплакването, че първостепенния съд не бил указал на касатора – ответник в производството какви причини за превъзлагане на договорената работа следва да доказва той, за да бъдат приети за основателни възраженията му по основателността на иска. Страната е поставила като въпрос и това дали следва съдът да обсъди съдебно техническите експертизи, наравно с другите доказателства по делото, въпреки възраженията на въззивника за тяхната необоснованост. В тази връзка е направено кратко оплакване за това, че съдът не съпоставил заключенията с другите доказателства и поради това решението било постановено в противоречие с изброени решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, за които касаторът е сочил, че съдържат мотиви за това, че съдът не е обвързан от заключението на вещото лице, а го обсъжда с всички други доказателства по делото. Други доводи не са развити.
Поставеният от касатора въпрос, свързан с това дали се дължи заплащане на СМР, за които страната поддържа, че не били извършени, не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, съгласно определената му със задължителна практика дефинитивност – ТРОСГТК №1 / 09г. Този извод произтича от това, че въпросът е свързан с доказване на факти, а не с правни изводи, поради което същият е фактически, а не правен. В тази връзка и посоченото като съдържащо противоречива практика – решение № 34/10 на ВКС,ІІ т.о. няма относимост към установяване на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като с този съдебен акт се разглеждат различни факти, водещи до разрешаването на различни правни въпроси.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по отношение на поставените от него „ процесуалноправни въпроси”. Първият от тях, буквално възпроизведен от цитирано от страната решение на ВКС, не обосновава наличие на общо основание, тъй като е неотносим не само към решаващите изводи на съда, но и към установените по делото факти. Доколкото страната го е обосновала с това, че съдът не е дал конкретни указания за установяване на това какви точно причини за превъзлагане на работа по СМР на трето лице трябва да докаже ответника за да се счетат за основателни възраженията му срещу иска, то този мотив не обосновава довод за наличие на общо основание, поради това, че такова оплакване не се съдържа във въззивната жалба и въззивният съд не се е произнасял по него. Освен това, този довод не е съобразен нито с доклада на първостепенния съд, нито с осъщественото с него разпределение на доказателствената тежест, като търсената от страната конкретика в тези указания не е свързана с пропуск на съда, а с неразбиране на института на доказването в исковия процес. При разпределението на доказателствената тежест не може да бъде търсена резултативност, като посочената от касатора, тъй като доказването се извършва по отношение на фактите, а правните изводи/ дали иска е основателен или не и дали възраженията на страните са основателни или не/ са последващ това доказване процес. Поради това и поставения от страната въпрос не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В тази връзка сочената от страната практика е без правно значение, тъй като основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на което се позовава касатора, предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие. Приложените решения не съдържат разрешения, от които въззивният съд да се е отклонил. С оглед данните по делото, първостепенния съд е извършил точен и пълен доклад, разпределил е доказателствената тежест и в тази връзка е изслушал технически експертизи по твърденията на страните. Решаващият въззивен съд е постановил решението си след обсъждане и анализ на събраните по делото доказателства и доводите на страните, като е разгледал и направените с въззивната жалба оплаквания в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Въз основа на тях е изградил своите фактически и правни констатации и е направил своите изводи довели до обжалвания резултат. В тази връзка липсва противоречие, а такова и конкретно не е посочено между разрешението на поставения въпрос в сравняваните съдебни актове.
Поставеният от страната въпрос, за това дали следва съдът да обсъжда изслушаните експертизи наред с останалите доказателства дори и да бъде приет за релевантен не обосновава извод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, чиято дефинитивност беше изяснена по-горе. Цитираните съдебни актове, с които страната е обосновала такова противоречие съдържат, според нея, извод за това, че съдът не е обвързан със заключението на вещото лице а го обсъжда заедно с останалите доказателства. Страната не сочи правен извод на въззивният съд влизащ в противоречие с тези разрешения. Доколкото съдът е изложил мотиви относно кредитирането на изслушаните експертни заключения и е обсъдил събрания доказателствен материал, то и не е налице отклонение от тази практика, така както е възприета от касатора, тъй като по приложените решения липсва фактически индентитет и друга правна връзка, с оглед това, че с тях се разглеждат различни искове, предполагащи разрешаването на различни правни проблеми. Правилността на изводите на съда,мотивирали страната, с оглед представеното изложение да посочи основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както и оплакванията за неправилно възприети факти по спора не са относими към основанието за допускане на касационно обжалване, а към правилността на акта т.е. квалифицират се по чл.281 ГПК, поради което са неотносими към производството по чл.288 ГПК.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1973 от 01.11.2013 г. по гр.д. №1026/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: