Определение №332 от 17.6.2015 по ч.пр. дело №1678/1678 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 332
[населено място] ,17,06,2015 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на десети юни,през две хиляди и петнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1678 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Ц. Н. против разпореждане от 05.01.2015 год. по ч.гр.д.№ 2191/2014 год. на Софийски апелативен съд,с което е върната частната жалба на същата страна против определение № 1967/30.07.2014 год. по същото дело ,с което е оставена без уважение частната й жалба срещу разпореждане от 14.03.2014 год. по гр.д.№ 17098/2012 год. на СГС, ГО, 4 състав, за оставяне без уважение молбата на А. Н.,за освобождаване от разноски по гр.д.№ 17 098/2012 год. на СГС,на основание чл. 83 ал.2 ГПК. Жалбоподателката оспорва правилността на разпореждането с твърдението,че не е била надлежно уведомена за указанията на съда относно нередовности на частната й жалба против определение № 1967/ 30.07.2014 год. по ч.гр.д.№ 2191/ 2014 год. на САС, доколкото указанието за това е връчено на адв.С. Г., но последната не е била упълномощена за процесуално представителство на страната пред „втора инстанция „.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.275 ал.2 ГПК.
За да се произнесе по частната жалба настоящият състав съобрази следното :
Страната А. Н. – ответник в образуваното първоинстанционно производство по иск на [фирма],по реда на чл.422 ал.1 ГПК – гр.д.№ 17 098/2012 год. на СГС, е представлявана по същото от адв.С. Г.,с пълномощно, в което липсва въведено ограничение по смисъла на чл.34 ал.4 ГПК. Подадена от страната молба за освобождаване от разноски за производството , на основание чл.83 ал.2 ГПК, е оставена без уважение и разпореждането обжалвано от А. Н.,чрез процесуалния й представител адв.С. Г..Частната жалба срещу разпореждането по чл.83 ал.2 ГПК е оставена без уважение,срещу което определение е подадена частна жалба отново чрез същия пълномощник.Указанията за отстраняване нередовности на така подадената частна жалба са съобщени на страната чрез адв.Г.,която и след уведомяването си не е съобщила за липса на представителна власт.Последното е посочила едва след получаване съобщение за разпореждането на съда за връщане, като нередовна,частната жалба срещу определението,с което е оставена без уважение частната жалба на страната срещу разпореждането за оставяне без уважение молбата й по чл.83 ал.2 ГПК.В указаните от въззивния съд нередовности на частната жалба срещу потвърдителното му определение,освен доказателство за платена по сметка на ВКС държавна такса и изложение на основанията за касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК вр. с чл. 274 ал.3 ГПК,съдът е указал и представяне на пълномощно за подалия частната жалба пълномощник,за представителство пред Върховен касационен съд .
Настоящият състав намира,че частната жалба е неоснователна. Развилото се пред въззивна инстанция производство по проверка правилността на определението по чл.83 ал.2 ГПК на първоинстанционния съд,има за предмет права относно процеса,за който ответницата А. Н. е упълномощила адв.С. Г.,за да я представлява и защитава .Упълномощаването й , както се посочи по-горе , по начало няма въведено изрично ограничение по смисъла на чл.34 ал.4 ГПК и следва да се тълкува като упълномощаване за представителство до приключването на спора във всички инстанции,независимо от формалното посочване номерацията на първоинстанционното дело.Последното ,обаче , е ирелевантно,тъй като в настоящият случай не се касае за ново инстанционно производство по съществото на спора,а за процесуална защита на права,свързани именно с развитието на първоинстанционното производство, поради което и представеното пълномощно овластява адв. С. Г. за надлежно представителство на А. Н. пред всички инстанции по осъществяване инстанционен контрол на първоинстанционното определение.Друг е въпросът,че страните по упълномощителната сделка биха могли да договарят отделно възнаграждение за процесуална защита по образуващите се в хода на инстанционния контрол частни производства.Указанието на съда ,за представяне изрично пълномощно на адв. Г., за представителство на страната пред касационна инстанция по подадената частна жалба, е неправилно.Правилни,обаче,съответно неизпълнени са останали указанията му за представяне доказателства за платена държавна такса и изложение по чл.280 ал.1 ГПК, които нередовности на частната жалба са достатъчно основание за нейното връщане, на основание чл.275 ал.2 вр. с чл.262 ал.2 вр. с чл. 261 т.1 и т.4 вр. с чл. 274 ал.3 ГПК.Дори да не би бил споделен довода за недлежно упълномощаване на адв.С. Г., същата е посочена изрично и като съдебен адресат,поради което връчването на указанията и съобщенията до страната е редовно на това паралелно основание.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 05.01.2015 год. по ч. гр.д.№ 2191 / 2014 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top