3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 867
С., 24,11,2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на втори ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 261/15 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. „БПФЛ– [населено място] против решение от 01.09.2014 г. по т.д. № 5206/2013 г. на Софийски градски съд.
Ответникът по касационната жалба- [фирма] – [населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставил е въпроса : ”Налице ли е договорно основание за извършване на плащане по писмен договор между страните, в който те изрично са указали кога се дължи плащане от възложителя”. Страната е развила кратко оплакване за това, че съдът изградил решението си „несъществуващ факт” – подписан двустранно протокол между страните, както и че не бил обсъдил подаденото възражение срещу заповед за изпълнение, като го е обобщил в три кратки въпроса –„Налице ли е основание за плащане по сключен между страните договор. Приети ли са претендираните дейности … и Налице ли е възражение, което е предпоставка за отказ на задължение за плащане в сблучаите,когато страните не са установили други основания за това в писмен договор между тях.” Развити са съображения, за това, че съдът бил нарушил чл.235, ал.2 ГПК като се произнесъл в несъответствие с установените „ фактически положения”. Сочено е ППВС 7/65г., като е цитирана дадената дефиниция на необоснованост на решението. По първият поставен въпрос е посочено противоречие с практика на ВКС – решение №151/11 на ВКС, ІV г.о. и решение №167/12г. на ВКС, І т.о. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./.С оглед така изяснената със задължителна практика дефинитивност на общото основание, формулираните въпроси от касатора не го установяват, тъй като са изцяло фактически,а не правни,касаещи доказването на конкретни факти по делото, респективно обсъждане на доказателства, без връзка с решаващите правни изводи на състава на СГС, довели до уважаване на иска. Въззивният съд, конкретно и подробно е отговорил на оплакванията във въззивната жалба – сега сочени като доводи за допускане на касационно обжалване, като е посочил, че съобразно представения пред първата инстанция договор и анекс към договора от 15.05.2009г. между страните е възникнало валидно правоотношение с предмет обработка на затворени помещения и открити терени – тревни площи. Съобразно представените протоколи и показания на разпитаните от първата инстанция свидетели е прието за установено и реалното извършване на работата. Като неоснователно е третирано възражението, че тези протоколи не са подписани от представител на ответника, доколкото е договорено изрично, че те ще бъдат подписвани от изпълнителя и от лицето което стопанисва конкретния спортен обект.По възражението за липса на фактури, съдът е приел, че приемането на извършената работа обуславя дължимостта на възнаграждението по договора, съобразно чл.266, ал.1 ЗЗД. Следователно, това са решаващите изводи на въззивния съд, спрямо които поставените въпроси не могат да бъдат счетени за релевантни. Формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК,и само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което е поддържал касатора, предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие. В тази връзка касаторът не е поставил правен въпрос,а фактическите въпроси които е формулирал не са били предмет на разглеждане от сочената задължителна практика. Соченото противоречие с ППВС №7/65г. не променя този извод, тъй като със същото / възпроизведения от касатора пасаж/ е дадено определение на необосноваността на решението. Съгласно чл.281 ГПК необосноваността на акта е основание за неправилност на решението, която е неотносима към предпоставките по чл.280, ал.`1 ГПК. Решение №151/11 на ВКС ІV г.о. е без развита връзка с разглеждания случай, доколкото третира различни факти обуславящи различни правни изводи и съответно въпроси, а поставения от касатора фактически първи въпрос не е бил разглеждан. Решение №167/12г. на ВКС,също не разглежда поставените от страната въпроси, а третира въпрос по тълкуването на договорите. Страната не е обосновала и по отношение на него връзката му с разглеждания случай, още повече, че и двете решения са свързани само с оплакването за неправилност на изводите на съда, които са ирелевантни спрямо основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Софийски градски съд.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 01.09.2014 г. по т.д. № 5206/2013 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: