4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 266
[населено място], 19,05,2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия , първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април , през две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д.№ 674 по описа за две хиляди и петнадесета година, съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК .
Образувано е по частна касационна жалба на А. Л. Н. против определение № 24/14.01.2015 год. по ч.гр.д.№ 631/2014 год. на Варненски апелативен съд , с което е потвърдено
определение № 3247/07.11.2014 год. по гр.д. № 3688/2013 год. на Окръжен съд Варна, за спиране производството по делото, на основание чл. 229 ал.1 т.4 ГПК, до приключване на производството по н.о.х.д. № 4215/2014 год. на Варненски районен съд.Жалбоподателят оспорва правилността на определението,позовавайки се на забраната гражданският съд,освен при предпоставките на чл.124 ал.5 ГПК, каквито не са налице в настоящия случай,да се произнася инцидентно по установяване на престъпни обстоятелства.Страната счита,че образуваното и висящо наказателно производство предпоставя процесуално право на страната да предяви граждански иск в наказателното производство,а не настоящите осъдителни искове.Твърди постановяване на въззивното определение при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – немотивиране , с което се явява накърнено правото на защита на страната, както и постановяване спиране преди изготвянето на доклад по делото, с който да се очертае кръга на твърдените от ищеца обстоятелства,от които произтичат претендираните му права.Страната по същество навежда довод за нередовност на исковата молба и оттук за неяснота относно предмета на иска,както и препятстване противопоставянето на мотивирано възражение за изтекла погасителна давност от нейна страна. Всички съждения на страната са в аспект на общото й твърдение, че водените от ищеца процеси целят единствено налагането на обезпечителни мерки и поддържането им за продължителен период от време,с което неоправдано се накърняват имуществените права на ответниците.
Ответната страна – [фирма] – не са депозирали отговор на частната жалба.
Постъпило е становище от О. Н., конституиран като съответник на жалбоподателя в исковото производство, с което подкрепя жалбата и моли атакуваното определение да бъде отменено.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Производството е образувано по пасивно субективно съединени искове на [фирма] срещу А. Н., О. Н. и И. М.,с правно основание чл.45 ЗЗД, за осъждането им солидарно да заплатят на ищеца обезщетение за търпими от него имуществени вреди, в причинна връзка със съставянето и използването от ответниците на неистински писмени документи / с допълнителна молба вх.№ 4876/17.02.2014 год. е конкретизирано участието на всеки от ответниците в съставянето и използването на конкретни писмени документи / , с цел предявяването на иск пред арбитражна институция за събиране на несъществуващо вземане. Вредите ищецът съизмерява с действително направени от него разноски ,като ответник в образуваното от трето за настоящото производство лице – [фирма] / чийто едноличен собственик и представляващ е ответника О. Н. / арбитражно производство, независимо че с определението за прекратяване на същото производство арбитражният съд е присъдил понесените разноски в тежест на ищеца – [фирма].Един от посочените неистински документи / неавтентичен досежно подписа на лица , посочени като представляващи [фирма] / се сочи консултантски договор от 25.07.2007 год., съставен и използван като неистински документ от ответника и настоящ жалбоподател А. Н., съгласно уточнителната молба на ищеца.
За да потвърди определението за спиране на производството по чл.229 ал.1 т.4 ГПК/ разпоредба изрично посочена в мотивите / въззивният съд е споделил съображенията на първоинстанционния, основани на факта, че образуваното наказателно производство срещу А. Н. – за документно престъпление по чл.310 ал.1 пр.1 вр. с чл.309 ал.1 НК – е за съставянето,чрез друго неизвестно лице,на неистински частен документ – консултантски договор от 25.07.2007 год.,както и за използването му , за да докаже,че съществува правоотношение по същия между [фирма] и [фирма] / дружество, чийто собственик и управител е А. Н. /.Действително въззивният съд се е ограничил до това да констатира формално преюдициално, за спора по образуваното гражданско дело,значение на решението по така образуваното наказателно дело,без да е посочил досежно кои елементи от фактическия състав на така предявения деликт би имало значение решението по него.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК липсва формулиран правен въпрос.Страната преповтаря доводите си от частната жалба , при това касаещи напълно неотносима към случая разпоредба – тази на чл.124 ал.5 ГПК, поради което дори да би бил еднозначно изводим от изложението въпрос,свързан с тази норма,то той не би имал характеристиката на правен – включен в предмета на спора и предпоставил решаващите мотиви на въззивното определение, което безспорно и въпреки липсата на обстойно мотивиране,се основава на ползването на бъдещата евентуална присъда, с обвързващата й гражданския съд ,съгласно чл.300 ГПК задължителна сила, като значима за установяване на предпоставки за уважаване на исковете по чл.45 ЗЗД. Като процесуално действие именно спирането е в унисон, а не в конфликт с недопустимостта на иск за установяване на престъпно обстоятелство от граждански съд, изключая хипотезата на чл.124 ал.5 ГПК,тъй като цели съобразяване гражданския с решението на наказателния съд,предвид задължителната му за гражданския съд сила – относно извършване на деянието, противоправността му и виновността на дееца. Необосноваването на общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК изключва необходимостта, а и възможността за произнасяне по сочените допълнителни селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Предвид преждеизложеното,представените съдебни актове,отнасящи се към приложението на напълно непригодна за преценка правилността на атакуваното определение правна норма – чл.124 ал.5 ГПК,респ. за недопустимостта на установителен иск за престъпно обстоятелство извън хипотезата на тази норма, вместо към съдебна практика по приложението на чл.229 ал.1 т.4 ГПК, не биха били годни да обосноват и адекватен допълнителен критерий по въпрос,свързан с приложеното от въззивния съд основание за спиране на производството.Доколко твърдените граждански последици – претърпени в арбитражното производство разноски – са пряка и непосредствена последица на деянието – предмет на наказателното производство, е предмет на преценка за правилността на въззивното определение,която остава извън настоящата проверка, поради необосноваване на основание за допускане на касационното обжалване, съгласно задължителните указания на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №24/14.01.2015 год. по ч.гр.д.№ 631/2014 год. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :